понеделник, 28 декември 2009 г.

AVATAR



Аз, която не обичам да ходя на кино.
Аз, която не обичам да гледам филми.
Аз, която трудно доглеждам дори комедийните сериали.

Аз съм абсолютно потресена до дъното на душата си от този филм.

Не защото е филм на Дж. Камерън.
Не защото е пълен до горе с ефекти.
Не защото е толкова рекламиран, че чак не ми се гледаше.

А защото бръква с пръст в най-големите рани на човечеството и им сипва сол.

В този филм видяхме хората такива, каквито са: алчни, по-алчни, най-алчни; нетолерантни и неприемащи; взели се за върха на сладоледа; мислят си, че са нещо много напред в еволюцията, едва ли не, че са нейният връх; че другите раси са примитивни само, защото не са се развили технически и технологично.
Този филм показа какво му липсва на човечеството - връзка и свързаност. Връзка и свързаност между хората. Връзка и свързаност с Природата, със Земята. Липсва ни хармония. Липсва ни съзнание, че щом взимаме, трябва и да връщаме; че трябва да се грижим за природата, която е всъщност собственият ни живот, и ние сме част от нея, а не нейни господари.
"Аватар" е отговорът на въпроса "Как да се спасим от собствената си безотговорност, която ни е довела до прага на екологична катастрофа?"
Тайничко се надявам посланието да не остане само на екрана.

събота, 12 декември 2009 г.

Still loving you...



Възможно е вече да съм публикувала това видео. Както и да е. Песента е една от любимите ми. И гласът, и текстът, и музиката - без коментар. Съжалявам, че все не стигам до концертите им, но да се надяваме Господ здраве да ни дава и да поправим тази несправедливост.
Вече мирише на Коледа.
Времето тече безобразно бързо.
Опитва се да вали сняг, чакаме го да натрупа. И пак да си направим оная прелестна нощна разходка из младостките улици.
Тия дни разбрах, че големите любови се подлагат на големи изпитания.
Не че някога съм вярвала, че нещо може да тече абсолютно гладко. Напротив. Най-естественото нещо на света е ритъмът - спадове и възходи, дни и нощи, топло и студено енд соу он.
Дай Боже изпитанията да не са по-големи от любовите :-)
Квак.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Someday love will find You...



Освен ако ти не я намериш пръв.

Вметнат израз:
Тази песен на Джордж Майкъл и видеото са далечен спомен от детството ми. Бях се присетила за нея преди 2 месеца и тия дни пак нещо ми текна. Текстът не е кой знае какво, поне мен не ме впечатлява, но музиката е уникален уникум. А и Джордж Майкъл си е Джордж Майкъл.

Та да се върнем на любовта и кой какво/кого намира.
Вярвам, че всеки намира любовта след дълбоко и старателно търсене на.... себе си. Вярвам, че само когато човек стигне до себе си и се приеме и заобича, има очи за любовта. И по-важното - има сърце. Защото любовта те тества непрекъснато. Постоянно ти поставя клопки, постоянно проверява дали си готов - за нея, за другия, да го разбереш, да го приемеш, да се слееш с него и в сливането пак да знаеш кой си и да не се губиш. Постоянно изпитва израстването ти, човешкия ти потенциал и степента, в която си го осъзнал. Постоянно проверява дали си готов наистина да се издигнеш над всичко дребно човешко, за да преживееш Единението. Ако не си, получаваш странни сигнали - постоянно ти се струва, че другият трябва да се промени, че нещо не му е наред, че той е виновен за всичко. Всъщност съобщението в тези сигнали е да погледнеш в себе си и да се запознаш със способността си да приемаш, да признаваш на другия правото да бъде различен, без това да ти вади мозъка с кука, и освен да го признаеш- да го оставиш да живее според своите усещания и убеждения. А ако те са чак толкова различни от твоите... Е, тогава си задай въпроса: "Това ли е Моят човек?"
Не знам за кой стотен път го повтарям, но вярвайте ми
най-голямото щастие
е щастието да обичаш.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Glad You're Here



Няма видео към тази песен. Само 2-3 live изпълнение.
Уникална песен. Уникална Мейси Грей. Уникален глас.
Какво ли не правят рекламите с хората :-) Не пия Нескафе Голд, но страшно много реклами ме зарибяват за някоя песен.
През последните дни съм много обичлива.
И щастлива.
И благодарна.
Че сме заедно.
Заради и въпреки всичко.
Че се избрахме.
Че се разбрахме.
И се приехме.
Благодаря!

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Лондон ли?



Най-много ми хареса замъкът Уиндзор. Никакви Бъкингамски дворци, никакви Ковън Гардън, никакви магазини Хародс. Е, хареса ми и Natural History Museum.
Но въобще не съм впечатлена от Лондон. Времето беше отвратително, студ, тук-там слънце, вятър. Даже шопинг нямаше, щото се оказа, че английските парцали са същите като българските, даже българските са по-хубави. Кафето в Старбъкс те прави да умиргаш. Най-хубавото на това пътуване му беше, че се сдобих с 2-3 книжки, любимият пърфюм и се видяхме с хубави хора.
Тия дни имаше много работа. Гърчихме се, правихме задно салто с две превъртания само и само нещата да станат като хората и когато започнаха да стават по план, така както ги искахме, се оказа, че другата страна забъркана в тая манджа, бие отбой. Всякакви варианти за измъкване от ситуацията не проработиха. Просто трябваше да кажем на клиентите, че няма да го бъде. Никакви сърденици, отнасяния до по-висша инстанция, ултиматуми и уверения не вършат работа. Дори не можеш да се разбеснееш като хората, защото на практика това не води до нищо, освен до ирационална загуба на собствена енергия, която после трудно може да се възстанови. Веднага се захващаме със следващия проект, така и така сме набрали скорост, няма да я оставим неоползотворена я.
Бясна съм и за друго. Преди около година встъпих в бизнес отношения с един издател. Големи планове, голямо чудо, едни обещания, ум да ти зайде. Книгата е на пазара от около 3 месеца, а единственото, което той прави е да констатира "колко са ужасни продажбите". Първо: продажбите въобще не са ужасни. За първия месец се продадоха толкова екземпляра, колкото някои други заглавия продават за година. Второ: дори и да са ужасни, ми направи, аджеба, нещо, за да не са ужасни. Искрено вярвам и съм убедена, че издателската работа не свършва с взимането на книгата от печатницата и транспортирането й до някоя борса. Точно обратното - именно тогава започва истинската работа на издателя - да направи така, че хората да купуват продукта му.
Набрала съм и на един друг издател, който се опитва да ме изкара по-глупава от не знам и аз какво. Толкова грозно иска да ме излъже за пари, че направо се чудя как е възможно някой да си помисли подобни сценарии. Чудя се, хората като ме видят, че съм млада, що решават, че могат да ме пускат по пързалката?
И все пак на вън един прекрасен кандидат-зимен ден. Слънце се опитва да проблясвам, но студът пощипва. Аз ще вдигам гълъбите към работа и дано днешният ден доведе до нещо продуктивно.
П.П. Не ходете в Лондон през есента.

сряда, 28 октомври 2009 г.

Тренинг-семинар: Психология на ръководството и успеха


Академия „Президент” има удоволствието да представи за пръв път в България тренинг-семинар от Програмата за обучение на управленци




ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО

Тренер: Скворцов Василий Василиевич, кандидат на психологическите науки, Академия за народно стопанство, Москва

Цел на тренинг – семинара: усвояване на компетенции за ефективно управление на хората, основано на разбирането за социалните и психологически закономерности на управленската дейност.

Задачи на тренинг - семинара:

1. да запознае участниците с психологическите основи на управлението, да се усъвършенстват навиците за управление.

2. да разкрие психологическата структура на взаимодействие на ръководителите с подчинените на различните етапи на управление.

3. да се изясни как се формират отношенията между ръководители и подчинени, какво представляват те сами по себе си, от какво зависят и на какво влияят.

4. да се покажат особеностите на индивидуалния подход към различните типове подчинени. Да се отговори на въпросите: на каква основа става разделението на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители, какви са общите загуби от „слабите” изпълнители, може ли от „слабите” изпълнители да направим „силни”.

5. да се научим да оценяваме психологическия натиск в управленските ситуации и да градим продуктивни отношения със служителите в условия на конфликтно взаимодействие.

6. да се оцени личната концепция за управлението на персонала и да се набележи програма за усъвършенстването й.

7. да се разгледат закономерностите и технологиите на ефективната комуникация в процеса на управление на организацията , а също и психологическите механизми на управленската убеждаваща комуникация.

8. да се набележат ефективни линии на поведение на ръководителя в сложни управленски ситуации.

9. да се разкрият психологическите механизми на убеждаващата комуникация. Да се опознае стратегията и тактиката на публичното говорене. Да се усвоят техники за водене на спор.


Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
1. Стил на управление на персонала.
2. Формиране на индивидуален подход към подчинените.
3. Разработка на типологиите на подчинените.
4. Анализ на взаимоотношенията в системата ръководство – подчинение.
5. Усъвършенстване на индивидуалната концепция за управлението на персонала.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИИТЕ
6. Психологическо съдържание на конфликтното противоборство. Разработка на стратегии за управление на конфликти.
Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
7. Оценка на индивидуалния комуникационен стил.
8. Психологически анализ на комуникацията. Ефективни стратегии на речевото поведение в управленски ситуации.
9. Изграждане на ефективна структура на управление на комуникациите. Отработка на начини за убеждаващо въздействие.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРЕНИНГ – СЕМИНАРА
Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
Съдържание на управленската дейност. Компоненти на управленския цикъл. Ръководителят като субект на управлението. Изисквания към съвременното ръковoдство. Индивидуален стил на ръководство. Съдържание и специфика на основните етапи на управленската дейност. Персонала като основен обект на управление. Определяне на базовите потребности на служителите /тест/. Психологически характеристики на персонала. Формиране на отношението на служителите към организацията. Лоялност на персонала. Принципи на мотивация на служителите за качествен труд.

Субординацията като основа на отношението ръководство – подчинение. Съдържание на изискванията на ръководителите и подчинените. Оценка на професионално-деловите характеристики на служителите. Психологическата основа на разделянето на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители. Реакция на подчинените на „отдалечаването” на ръководителя. Загубите от „слабите изпълнители”. Изграждане на система на взаимодействие с подчинените. Оценка на ориентацията на ръководителя към определен стил на подчинение /тест/.
Формиране на отношение към подчинените. Tипология на подчинените. Ефективни начини за въздействие върху различните типове подчинени. Психологическа съвместимост в управленските системи. Критерии на управленския екип. Позицията на ръководителя в
управленската йерархия. Психологически натиск на позицията. Позиционната безопасност на ръководителя.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Природа и източници на конфликтите. Конструктивна и деструктивна функция на конфликта. Обстоятелства, подпомагащи и възпрепятстващи развитието на конфликта. Оценка на индивидуалната агресивност /тест/.
Динамика и изход на конфликта. Възникване на конфликтни ситуации . Осъзнаване на конфликтните ситуации. Избор на стратегия на поведение в конфликта. Оценка на индивидуалния стил на поведение в конфликта /тест/. Модели на реална конфликтна ситуация. Ескалация на враждебност. Игрово моделиране на конфликт. Формула за оценка на изхода от конфликта и шансовете на страните за победа.
Стратегия на разрешаване и предотвратяване на конфликтите. Анализ на дълбоките интереси на конфронтираните страни. Ситуационно-ролева игра „Уволнение”. Конструктивен подход към разрешаването на конфликтите. Условия за намеса на трета страна. Ефективно посредничество при разрешаване на конфликти.
Особени форми на конфликтни ситуации.

Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩАТА КОМУНИКАЦИЯ
Структура на комуникацията. Елементи на структурата, съотношение. Бариери за възприемане на информацията. Фундаментално приемане на аргументацията. Какво е необходимо да се знае за хората, за да можем да ги убедим. Психологически особености на слушателя. Групата като обект на убеждение.
Типични групи слушатели. Експресна диагностика на психологическите характеристики на обекта на убеждение. Подготовка на аргументи за убеждаване. Проверка на ефективността на аргументите.

Публично говорене. Очаквания, предявявани към оратора. Понятието „кредитност” на публично говорещият. Начини за формиране на положителни оценки за говорещия от страна на аудиторията. Поведение на трибуната. Оценка на индивидуалния ораторски стил. Техники за преодоляване на «сценичната треска».
Структура на публичното говорене. Отработване на техники за установяване на психологически контакт в началото на речта. Тренинг за публична реч. Построяване на основната част на изказването. Техники за поддържане вниманието на аудиторията. Ораторски техники на публичното изказване. Оценка на публичното говорене – определяне на зоните за развитие на ораторските навици.
Задачи на заключителната част на изказването. Техника на активното слушане. Пробойни в публичната реч.

Делови разговор. Подготовка за разговора. Структура и съдържание на началния етап на разговора. Начини за оценка на позицията на събеседника. Настройка към събеседника, преодоляване на недоверието, установяване на психологически контакт. Избор на стратегия за разговора. Управление на поведението на партньора в разговора. Аргументация и достигане на
целите на разговора. Отговори на забележките. Неутрализация на „враждебните” действия на събеседника. Начини за психологическо въздействие на събеседника. Завършване на разговора. Оценка на резултатите от деловия разговор.

Техники за преговори. Подготвителен етап, разработка на концепция за преговорите. Социално – психологическа подготовка. Начало на преговорите: техники за представяне на позицията. Оценка на намеренията и целите на партньора. Определяне на стратегията на преговорите. Достигане на преимущество, техника на „принципиално” водене на преговори. Тактика на въздействието: позиционна война, психологическа борба, инструменти на „нечестна игра”. Начини за водене на преговори в неблагоприятни условия. Начини за защита на заетите позиции и въздействието на силния противник. Ефективно завършване на преговорите.

Видове спор. Начини за водене на спор: допустими, уловки, „свински” начини. Стратегия на доказателствата в полемиката. Начини за опровержение на доводите на противника. Противодействие на критичните забележки. Защита от вербална агресия. Въпросите като оръжие на полемиката. Типове въпроси. Тренинг за формулиране на остри въпроси и ефективни отговори в дискусия. Тренинг за отговор „НЕ!”.

Тренинг-семинарът ще се проведе на 7 и 8 ноември, 2009 г. в зала «Зенна» на адрес гр. София, ж.к. Мотописта, бл. 10 Е, вх. А, партер.

Цена: 375 лв. без ДДС.
В цената са включени: учебни материали, 3 кафе паузи, 2 обяда, превод.

За контакт:
Веселина Калчева — 0899 545 077
e-mail: academy@presidentsclub.bg

сряда, 7 октомври 2009 г.

Подреждаме си къщата




Открадваме темата на поста от един колега

В момента книгите не са подредени по никаква система и класификация и, което е по-важното - това не са всички книги. В предишната библиотека бяха подредени горе долу на специални издания, психо заглавия, световна проза, българска проза и книги прибирани оттук оттам. А по шкафовете, под леглото, в гардероба, в кашони на балкона. Абе на всевъзможни места. А забравих - на "открито" са само непрочетени книги. Прочетените се прибират. Няма само да ми заемат място, а ;-)

Хахаха току що видях рекламата на концерта Loop Live. Тоя заек е трепач хахаха
О, да. Започна академичната година. Скукааааааааа скука... Медийното право ще ме побърка :-) Други среши с преподаватели още не съм имала, като изключим доцент Бенбасат. НО през следващата седмица най-вероятно ще се наложи. А, живот и здраве, догодина по това време ще сме гордо дипломирани бакалаври ;-)

петък, 2 октомври 2009 г.

Ден на усмивките

Някога, преди около 3 години, имах приятелка.
Много близка приятелка.
Толкова близка, че с нея споделих всички емоционални бури и сътресения, които съпътстваха превръщането ми от келеш в човек.
Срещнахме се в момент, в който имахме какво да си дадем една на друга и така продължи почти 2 години. Пиене на чайчета, кибичене в парка, разменяне на книги. Заразителен смях и бърсане на сълзи и сополи. Рядко друг път в живота си съм усещала такова удовлетворение от приятелството.
Някъде по пътя, обаче, пътеките доста се раздалечиха една от друга. Секнаха e-mail-ите, секна висенето в парка и дългите разходки по Витошка. Спряхме да се чуваме ей така за едно "Как си?". Спряхме да си пращаме картички на рождените дни. Инцидентните разговори по скайп се свеждат до Здравей! Как си? Желая ти хубав ден!
А много, много ми липсва.
Последният път, когато й го казах, отговорът беше: "Какво точно искаш да кажеш?"
Плесница.
Чак сега разбирам, че това общо "някога" няма да го бъде повече "никога".
Защото ние сме други, животът е друг и пътят, по който вървим, вече не е общ. И едва ли някога пак ще си плачем на рамената или ще си бършем сополите, а ако някога отново се смеем заедно, то вероятно ще бъде само по спомените от миналото, когато всяка болка беше обща болка и всеки трепет беше споделен трепет.
Малко ми е кофти.
Гадно е, когато хубави хора си отиват от твоя живот по причини независещи от теб. Още по-гадното е, когато опитите да ги задържиш се оказват неуспешни и разбираш, че просто човекът иска да си тръгне.
Не че с това идва краят на света. Ни най-малко.
Но се присетих...

събота, 19 септември 2009 г.

.



Вчера сутринта, докато приветствах първите симптоми на ПМС, т.е. бях в особено сълзливо настроение, аха да отпия от кафето и гледам вътре едно човече ми се хили. Не можах да повярвам на ушите си! :Р
Излезе новият брой на списание "Обекти" - поредната продукция на кликата "Мениджър". Но - О, чудо! Списанието е читаво! Пишат за последните /?/ новини в областта на науката, технологиите, космоса, още - материали за интересни хора, за Земята, за човека, разбулват разни мистерии. Разбира се, на познатия "мениджър" стил.
Много ме кефи, че излизат от конвенционалните рамки. Пишат за четене на мисли, за роботика, за мистериите на Библията, за генетика. Страшно любопитни са статиите за космоса. Абе въобще - интересна работа.
В последните месеци започнах да чета и списание "Осем". Темите горе-долу са същите, но от един по-мистичен ъгъл, с малко езотеричен уклон. И като че ли то ми харесва повече. Например в августовския брой имаше материал за слънцеядството. В септемврийския разказват за някаква уникална тракийска колесница с не знам си какви невиждани украшения /дадох го на една приятелка и тя още не ми го е върнала да го дочета :-)/
Цялата тази описателница беше, за да ви кажа аз един материал в последните "Обекти".
Има интервю с господин Теодоси Теодосиев. Признавам си, преди да прочета в списанието, никога не бях чувала за този човек и за това, което прави. Господин Теодосиев е преподавател по физика в Казанлък. Господин Теодосиев е създател на Методика за създаване на силов интелект. В методиката на господин Теодосиев са били обучавани 8 от 12 български златни медалисти от олимпиади по физика.
Някой от вас някога чувал ли е, че 12 /дванадесет!!!/ българи са олимплийски шампиони по физика?
Сигурна съм, че всички сте чували за Румяна Нейкова, Стефка Костадинова, Мария Гроздева /хахаах не мога да се сетя за нито един мъж/. Но знаете ли името на поне един шампион по математика, по физика, по химия? И аз не знам.
Е, тогава чудно ли е защо у нас наука е мръсна дума? Нищо няма да се промени, докато под път и над път слушаме за спортни успехи, но дори не знаем имената на онези, които печелят медали в олимпиадите за знания? Още по-странното е как толкова хора успяват да се подготвят за олимпиадите при положение, че държавката ни отделя 0.4 % от БВП за образование.
Жалка работа, много жалка..

петък, 11 септември 2009 г.

Жан-Жак Русо

Миналата събота, 5 септември, едни добри хора ме поканиха в едно радио предаване заедно с Александра уж по повод Съединението, с подтекст нейната книга. В крайна сметка два часа си говорихме за Нещата от живота.
В рамките на тия 2 часа се обадиха поне 10 човека, преобладаващо мъже, които си умираха да повтарят, че на 22 животът изглеждал много розов, но, видиш ли ти, като стане човек на 35, 45 или 55, човек натрупвал много болка и страдание и разбирал, че животът е много много гаден. Един дори ми рече, че на младини Жан-Жак Русо и той гледал на света като мен през розови очила, а после взел, че се самоубил.
На всички тия хора искам да кажа, че ми е много мъчно, че са толкова нещастни. Че не са могли да се насладят на живота, че не са имали очи за красотата му, че са затворили сърцата си за всичко прекрасно, което би могло да им се случи.
Още повече ми е мъчно, че се мислят за център на света и вярват, че аз задължително ще мина по техния път, ще имам същия опит и ще преживея живота си по същия начин. Че тяхната позиция е единствена и най-вярна, че не съществува друга и каквото мислят те, това е Истината.
Въпреки всички гадости, които ми наговориха, искам да им благодаря. Благодаря им за това, че чрез тях аз за себе си се утвърдих като човешко същество, утвърдих позицията си и съм по-сигурна от всякога, че гледната точка за света, която съм си избрала, е най-правилна за мен и ще продължавам да живея според нея. А всички останали са свободни да избират каквото поискат за себе си, да мрънкат и да се оплакват колкото си искат. Само моля да не се проектират върху мен.
Благодаря за вниманието
хахаха

сряда, 26 август 2009 г.

Кандидат-къмпингари

Второто море беше бойното кръщение в къмпингуването. Мисля, че оттук насетне така ще почиваме. И ще се връщаме към хотелите само, за да оценим къмпинга и да не забравяме, че ние си го избрахме. ;-)
Алтернативният къмпинг Градина се оказа голямо приключение. На 200 м от пътуващия Баш Бар. Ставане с изгрева и лягане със залеза, защото изпуснеш ли момента на заспиване, след полунощ мисията става невъзможна - луди ентусиасти започват да прииждат да "чуят" Баш Бара. Като изключим, че общите тоалетни и душове са под всякаква критика и наоколо са разпръснати стотици хиляди следи от предишните къмпингуващи, положението беше почти идеално. Прелестен плаж, любимата дивотия, близка горичка и вода, която се сгорещява от слънцето. Сдобихме се с по-голямата част от къмпинг оборудването, което ни трябва. Само трябва да измислим как да уредим въпроса с банята.
1000 прочетени страници за 1 седмица. Ставам все по-добра :-)
Но морето ми даде нещо друго.
Усещането за цялост, за Едно.
Както след софийския концерт на N.O.H.A. само че много по-силно, много по-истинско и много по-споделено. Сливаме се, преливаме един в друг, четем си мислите, усещаме си чувствата, единият е продължение на другия.
И заедно крачим по един общ път, в една обща посока с приблизително еднаква скорост. Заедно следим пътните знаци и заедно прескачаме препятствията. Всеки е себе си и заедно сме Едно.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Научих се



Научих се да обичам.
Защото само, който обича, живее.
Научих се да приемам.
Защото само, който приема, обича.
Научих се на търпение.
Защото само, който има търпение, може да приема.
Научих се да разбирам.
Защото само, който разбира, има търпение и приема.

вторник, 4 август 2009 г.

Черно море много е добре



Много жалко, че пропуснахме морския тур на N.O.H.A. Надявам се да има следващ път. А това парче е Balkan Hot Step и да не си помислите, че това е истинското видео.

Разбеснувала съм се тия дни на хората, които се опитват да избягат от служебна отговорност. Естествено има конкретни поводи. Имам колеги, които са способни да застанат на челна стойка в мокра баня само и само да не се окажат "виновни" за нещо. Това води до стотици хиляди проверки на един документ или милиарди въпроси и консултации. В резултат за написването на една проста фактура са отишли 30 до 40 мин и в крайна сметка в нея пак има грешка. Друг казус: работи колега с един клиент, дошло време за фактура. Девойката, която пише тия документи, го пита к'во да прави с фактурата, а той: Ми оправяй се. Аз с тия работи не се занимавам.
Разбира се, не е моя работа да давам акъл на колегите как да си вършат работата и как да го правят по-добре. Но първо: искрено съм убедена, а и полевата работа е доказала това ми убеждение, че на всеки му е далеч по-удобно и приятно по работи и да контактува с минимален брой хора от другата фирма, а не за всяка задача да се търси различен човек. Така вниманието се размива, неплатени фактури се точат с месеци, някви счетоводителки си прехвърлят топката и отговорността и работата се забатачва. Второ: дразня се, че се правят опити за избирателно вършене на работата. В конкретния случай: гадните административни задачки се прехвърлят на някой друг, защото така е по-лесно и по-удобно.
И така върши ли се работа, питам аз. И отговор не чакам :-)
Казах си го де. И ми олекна :-)
Иначе лятото е в разгара си. Добре, че не сме по морето точно сега. Не че София е празна, ама все пак...
Вдъхновила съм се да правя курс за управление на времето. Проектът е на етап Подготовка, което ще рече изчитане на къде що има книга и публикация по темата. Доста полезни работи излизат, но изводът е, че само с четене не става. Правене му е майката.
Сега се захващам да превеждам статия за нещо си наречено неврофийдбек. Ще рече някакъв модерен уред да електроенцефалограма, който се използва при лечението на различни психични разстройства. Да видим какво ще излезе от тая работа...

вторник, 28 юли 2009 г.

"ЩАСТИЕТО: Мисли и преживявания на психотерапевта"



Най-накрая.
Излезе.
След половингодишна работа по издаването. Времето на писането не го слагаме в сметките.
Но да оставим "творческия" процес настрани :-)
Книгата е вербалното въплащение на човешки, женски и психотерапевтични преживявания и опит в най-чист вид. Защо е полезна и ценна психотерапията? Какво е депресия, посттравматично разстройство? Какво са хранителните разстройства и защо толкова много хора страдат от тях? Как и защо са важни отношенията родител - дете, учител - дете? Защо сме агресивни и кои хора прибягват до насилие? Това са само част от въпросите, на които могат да се намерят ясни и разбираеми отговори в книгата.
По-важното обаче е:
че книгата е написана не от "височината" на образование, дипломи и сертификати.
А от срещата на човека, на психотерапевта Александра Заркова очи в очи с тревогите, радостите, болките и щастието на всички онези, които са готови и са поели предизвикателството да стигнат до себе си по пътя на психотерапията. На онези, които са се осмелили - пряко или косвено - да потърсят своите отговори в терапията.
С много топлина и любов към човека, Александра Заркова протяга ръка чрез текстовете си към всеки, който е готов да я поеме.
Любопитно за книгата е, че тя се ражда от блог - http://az-therapy.blogspot.com/

Книгата можете да намерите в големите реални и виртуални книжарници.

неделя, 12 юли 2009 г.

И пак четене

Още ме гонят бесовете от изпита по теория на четенето.
1.Не мога да повярвам, че трети ден няма нито един коментар на предишната публикация. Когато пиша за глупости в рамките на 12 часа след постването получавам поне 2-3 коментара. Тоя път - нищо. Означава ли това, че четенето е нещо скучно и безинтересно?
2. Вчера щях да припадна в Метро. Гледам регала с книгите (е, има не повече от 30 заглавия, но и това е нещо). Баба вози около 3 годишното си внуче в пазарската количка и то проявява жив интерес към някаква книжка - детска. Бабата го срязва: точно тая я имал на филмче. Детето все пак иска книжката. Появява се бащата с последния довод: "Още ти е рано за книжки." Дойдоха ми на ума окло 100 псувни. Това детенце вероятно за пръв път в живота си проявява интерес към книга и тея несъобразителни възрастни така да му секнат ентусиазма. Ама имал го на филмче! К'во общо има филмчето с книжката (гледането с четенето, дори ако в случая четене означава само разглеждане на картинки и неразбиращо съзерцание на буквите)? Ама малък бил? Еми те за това са детски книжки, защото са за малки деца! И после защо децата и младите не четяли. Ми някой учи ли ги, насърчава ли ги, показва ли им да четат?
3. във връзка с гореспоменатия изпит по Теория на четенето правих анкета измежду 10 от най-близките ми хора. В отговор на 3-ти въпрос респондентите трябваше да дадат определение за четене. 10 от 10 запитани отговарят, че "четенето е придобиване на информация". Последният въпрос ги пита за обяснения на ширещото се твърдение, че младите не четат. И 8 от 10 казват: "Ами те не четат! Повече висят в интернет, отколкото с книга в ръка!" Ами да ви питам аз, умници майчини, в Интернет не се ли чета? Не се ли придобива информация? М? АААА? АМа не: само книгите са за четене! Пфу!
ВъзмУтена съм много!
Вече не знам кой ден продължават тия дъждове. Бъркат ми в мозъка. Опитват се да ми провалят морето. Мръсници мръсни.
Но съм много доволна от факта, че сесията свърши и мога да се отдам на безметежно четене на каквото си искам, а не на "Икономика на книгоиздаването", "Книготърговия", НЕУК и дрги подобни глупотевини.
В момента чета "Латифе ханъм - съпругата на Ататюрк". Единствената причина, поради която продължавам да чета тая книга, е, че историята на тази жена е много интересна. Като качество на текста книгата е плачевна. Очевидно оригиналът е толкова лош, че и преводът не може да му помогне. Ама той пък и преводът е един... тури му пепел ;-)
Ходя на народни танци. Голям кеф. След танците ми идва голям пауър. Вчера си купих и гирички и вече започвам да полагам малко физически усилия, че с толкова мързел не се живее. И все пак чистенето си остава един доста добър фитнес :-)

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Конец


Така де - край. На сесията. Приключи доволно, без изцепки, с малко зор накрая, но така е то като не си планира човек времето.
Тая картинка е първата гравюра от "Деветте порти" -култова книга и не чак толкова култов филм. Но к'во да се прави. Даже Джони Деп не го е спасил.
Днес няма да се правя на душеприказчик ;-).
Ще ви изтипосам отговора на един от изпитните си въпроси. Пък дано разберете...

ОПАСНО ЛИ Е ЧЕТЕНЕТО НА НАЦИСТКИ КНИГИ?
/отговор на анкетен въпрос/

И да, и не.
Този двузначен отговор се отнася до абсолютно всички, а не само до нацистките книги. Защото зависи не от книгата, а от читателя.
Да, четенето на нацистки книги може да бъде опасно, когато читателят е неподготвен, когато няма достатъчен, като количество и качество, background, който да му позволи да съпоставя и анализира информацията, да си направи съответните изводи за достоверността й. Лековерният читател, който няма собствено критично мислене, който приема всичко прочетено за чиста монета без да го подлага на съмнение и проверка, е особено податлив на външните влияния и е роб на израза „Прочетох го еди-къде-си, значи е вярно.”
Четенето не само на нацисти книги, но и на всички останали книги не е опасно за начетения човек, за човека с добра информационна култура, чийто собствен мозък е информационна база данни, с която се сравнява и съпоставя и през чиято призма се гледа всичко, което постъпва в него. Човекът, който чете много и мисли критично, се съмнява и проверява, не се поддава. Четенето не е опасно за онзи, който чете много, защото четенето е антиманипулативен филтър. ;-)

Бъдете така добри, ако решите да използвате някъде горния текст, да посочите от къде и от кого сте го взели. ;-) Демек спазвайте авторските ми права :-Р
Благодаря

понеделник, 29 юни 2009 г.


Като бях малка вуйна ми правеше кафе в такава кафеварка. В ония не-толкова-високотехнологични време тая кафеварка ми се струваше много странна, направо извънземна. Беше ми като нещо далечно и чуждо, направо ме беше страх да я пипна.
Преди около 3 години моят любима пловдивска приятелка ме почерпи с кафе, сварено в такава кафеварка. И оттогава - о, чудо! - влюбена съм в това кафе. Аз, която обичам кафе тип "негърска пот", само да мирише и да е кафяво, за пръв път харесах силно, гъсто кафе. Сега, докато пиша, така ми се пийва едно такова кафенце, направо ме сърби върха на езика.
Днес беше един от ония смахнати дни, в които се чудиш как въобще си успял да си отвориш очите. След като го извърших тоя геройски подвиг с отварянето на очите, си написах курсовата работа по НЕУК (научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване), в 10 часа бях на изпит, даже май успях да го взема. После свърших една бърза работа, прибрах се, за да дръпна един бърз сън и да се подготвя за последвалото ходене по мъките. На прибиране в асансьора направо не можех да повярвам, че само след секунди ще съм си в леглото.
Търпението ми за отпуската е почти на изчерпване. Вече започнах обратното броене и при все това ми се струва, че заветната дата е на противоположния край на календара.
Подредила съм си в две стъклени вази морски камъчето, отгоре боцнах по едно коренче от някво цвете и всичко това залях с вода. Получиха се много сладурски дкорацийки. Все повече започва да ми харесва да се грижа за Дом, да го създавам и да го преживявам.

петък, 26 юни 2009 г.

Изгасна



Като го чух по телевизията, реших, че е поредната непроверена и непотвърдена информация. За съжаление се оказа и проверена, и потвърдена.
Тази нощ е починал Майкъл Джексън. Няма информация каква е причината, но едва ли е изненада като се имат предвид някои "особености" на живота му.
През последните години Кралят живееше далеч от светлините на прожекторите. А смъртта го застигна броени дни преди началото на дълга серия концерти, които Джако трябваше да изнесе в Лондон.
Никога не съм била "фенка" на Джексън. Но винаги съм го харесвала.
И много го уважавам, въпреки обвиненията в сексуален тормоз на деца ( и двата пъти, когато беше обвинен, съдът го оправда).
Защото само уважение заслужава човекът, който има около 750 млн продадени албума, 13 награди грами, десетки световни хитове; който си извоюва прозвището Кралят.
И ако не вярвате, питайте онези хора, които в момента са се струпали пред болницата и пред дома на Джексън.

вторник, 23 юни 2009 г.

Бооже, боже!

Хахахах
Това е коментарът на зам. председателя на НС при гледката на 6-мата депутати, които присъстват в залата на разглеждането на предложенията за промени в Семейния кодекс. Егатиму и бутафорията!
Нашето домакинство /хаха/ продължава да си събира разделно боклука, дори след като отдавна вече нямаме разделни контейнери за боклука. Не че има смисъл в това, но по-добре да не спираме, за да не губим навика. Не губете и вие надежда, че все пак, някога, идеята за разделно събиране на отпадъците ще се реализира и у нас. Не уточнвамя кога точно.
Типично за времената на сесия ми се чете, та две не виждам. Само че не учебници и лекции. Книжки ми се четат. И си угаждам де: Айзък Азимов, Исабел Алиенде, Фройд-Мройд. Всичко друго, само не и това, което трябва :-D
Цветенцата ми, миличките ми цветенца, растат като изоглавени. Много им се радвам! Особено на грейпфрутите, дето ми поникнаха от семки в саксията на кафето. Хахаха за малко да ги изскубя, преди да се светна какви са точно тия неизвестни израстъци-нашественици.
Вече започва усилено да мирише на отпуска, на море, на мързел, на четене на десетки стотици хиляди книги и всички други дребни радости, които ни карат да се чувстваме добре. Не искам да чувам за никаква работа, за никакви проекти, семинари, хотели, пътувания и подобни!А пък за изпити съвсем хахах

събота, 6 юни 2009 г.

Long time, No seen



Това не е оригиналното видео към песента, но не намерих добро оригинално видео с добър звук. А в крайна сметка - песента е важна. Много, много любима от времето, когато бях на 16. Еххх.... ;-)
В изминалия месец успях да кръстосам няколко пъти България.
Успях да се пръсна на стотици хиляди малки парченца.
И после пак да се събера.
Е, още си личат "шевовете" на лепилото.
Поуките от моите митарства са:
1. Никога не ходете в Камчия.
2. Не си вършете работата много по-добре от това, за което ви плащат.
3. Никога, никога, никога, никога не губете надежда.
Преведох книгата най-накрая. Сигурно през юли ще излезе. Освен ако редакторът не се гътне преждевременно :-)Да пази Господ.
Бях се приготвила за някакви километрични писания. Но нещо не ми идват, да им се невиди.
Ще започвам да пиша курсова работа по Теория на превода. Ще анализирам едно стихотворение на Емили Дикинсън и се сетих за ливадата, пчелата и мечтата..
И пак за надеждата.
Много е коварна. Кара те да вярваш, че са възможни безумни неща. Но все пак, добре, че е тя.

събота, 9 май 2009 г.

Ненаобичала се



Никой да не подскача.
През последните дни тая пееща девойка демонстрира качества, които все ми се струваха трудно постижими за колежките й. Очевидно е по-умничка, отколкото предполагах, а това, че е пренебрежимо малко по-голяма от мен ме кара съвсем да я уважавам.

Нещо ми мина писателската муза. Ама това съм аз: радостта е обща, болката си е само моя - ще си я измълча насаме.
В настъпващото лято ви пожелавам много нови надежди, много мечти за сбъдване и много, много споделеност.
И да знаете: дори когато ви се струва, че смисълът е избягал, той е някъде там и ви чака. Светлинката най-вероятно е зад завоя в тунела.

четвъртък, 23 април 2009 г.

Световният ден на Книгата

"В началото бе Словото."
Това кратко, просто и ясно изречение е достатъчно, за да лъсне огромната сила на думите и на книгите.
По инициатива на ЮНЕСКО днес отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. По този повод любимите ми колеги от трети курс Книгоиздаване на СУ спретват едно забавление в Докторската градинка днес от 16-16:30 часа. Ще четат приказки, ще носят сладкиши и ще пръскат любов.
Няма да отговарям на въпроса какво е книгата. Нито един отговор няма да е пълен.
За мен Книгата е Живот. Живея чрез книгите, живея в книгите, живея между книгите и т.н. Четенето е едно от нещата, които ми носят най-голямо удовлетворение и удоволствие. Четенето е най-безболезненият път за израстване, четенето е интструмент за промяна. Четенето движи цивилизацията. Четенето е емоционален, интелектуален, духовен и душевен оргазъм.
Четенето е като фуния - колкото повече четеш, толкова повече ти се чете и толкова повече виждаш още колко много има за четене.
Истинското, развиващо, променящо четене е достъпно само за силно осъзнати хора, които не се страхуват да признаят, че имат още какво да научат, които имат смелостта да се променят, да израстват.
Аз се научих да чета, когато бях на 4. Оттогава съм прочела около 1000 книги. В последните няколко години чета средно около 35 книги на година.
Винаги съм мечтала животът ми да бъде свързан с книги. Исках да работя с книги. Първо исках да стана библиотекарка, но после открих, че има и други "книжни" професии. Събитията се развиха по естествения си ход - щастливо приета да учи Книгоиздаване, доволно минала през 1-2-3 издателства, за да стигна до момента, в който ме сварвате да превеждам книги, да правя PR на книги, дори понастоящем да меценатствам книга. Това се нарича сбъдната мечта.
Не знам дали моите дрънканици ще ви накарат да четете повече. Дай Боже. Но дори и да не успеят, поне опитах.
Не знам какво видео да сложа на тоя пост. Ако някой има идея, да стреля смело.

сряда, 22 април 2009 г.

Световният ден на Земята



Днес е.
И не размахвам пръст.
Само ви напомням, че и вие живеете тук и всички сме в един общ кюп. В кюп, в който всяка година се регистрират трайни климатични изменения, безвъзвратно изчерпване на природните ресурси, непрекъснато фатално замърсяване на околната среда. Въздухът, който дишаме е отровен, водата, която пием, съдържа какви ли не гадости, почвата, която ни храни, съдържа цялата Менделеева таблица.
И това не се случва от само себе си.Нито пък можем да върнем времето назад. Но можем в ежедневието си да правим разни дребни нещица, които да забавят "износването" на планетата и поне мъничко да й помогнат да си поеме дъх от нас.
1. Не оставяйте лампи и всякакви ел. уреди включени, когат не ви трябват.
2. Спирайте водата докато си търкате зъбите.
3. Замислете се дали не можете да преминете от стандартните аерозолни дезодоранти, към кремообразни, гелообразни такива, които се нанасят без пръскане.
4. Използвайте найлоновите пликчета колкото е възможно повече пъти. А след последната употреба ги хвърляйте в жълтия контейнер.
5. Разделното събиране на боклука не е чак толкова сложно.
6. Участвайте в Часът на Земята.

Все пак, за да се случат гореизброените неща, е важно да си почистим душите. Иначе в тях няма да има място за Земята и опазването й.

И никой да не коментира човека Майкъл Джексън, а да слуша песента.

сряда, 15 април 2009 г.

Откъсва ми се от сърцето



Айде :-) От мен да мине :-Р Много любима песен с много готино видео :-) Надявам се всички да са довилни ха-ха-ха

Да живее ранното ставане! За 2 часа сътворих чудеса, включително миене на прозорци. В 8:45 съм готова за преводачески подвизи. Книгата е изключително интересна. Ако някой се интересува какво се случва в китайските комунистически затвори, мога да му кихна една зарибяваща глава ;-)
Вечер преди да отмъркам се наслаждавам на "Деветата порта" на Атуро Перес-Реверте. Толкова "моя" книга, че няма повече на къде. Направо ти мирише на библиотечен прах от нея, на антикварни книжарници, усещаш хартията между пръстите си...
Преди две-три години имах навика да пиша нещо като пътепис след всяко ходене някъде. В папките се намират текстове за Пловдив, Велинград, Стара Загора, Варна... Зачудих се сега що не пиша. Много проста работа: тогава пътувах сама и се заглеждах в местата, които посещавам. Сега обикалям добре придружена и нямам очи за нищо :-) Само сърце.
Оня ден участвах в така наречения опит "Горещ стол": един човек доброволно приема да бъде критикуван, обсъждан, клюкарстван и т.н. в негово присъствие. Цялата работа е, за да се преживее отхвърлянето. Мислех си в началото аз да се подложа, но после размислих. Отхвърлянето постоянно ми е по петите в реални условия. Понякога ме настига, блъска ме в гърба, падам по очи, то ме стъпква и си продължава. Аз си лежа просната известно време, но не задълго. Ставам, самоутвърждавам се едно хубаво и продължавам. Изпреварвам отхвърлянето и го оставям да ми "диша прахта". хахаха егатиму метафорите
По настоящем се нуждая от приемането на един единствен човек. И очевидно го получавам, но критериите, по които това се разбира, са малко различни за двама ни, та от време на време се вкарвам в някакви филми, които и аз не знам как така ги режисирам, че ми струват един ден рев. В крайна сметка като ми се "избистри" погледът, виждам, че няма какво повече да искам, а трябва аз малко да се вкарам в пътя и да не издребнявам.Как се самоуспокоявам само хахаха
Айде, стига писаници. Време е за работа :-)

сряда, 8 април 2009 г.

Reflexion

Снощи една приятелка ми каза във връзка с предишния пост: "Не знаеш колко много имах нужда точно от тези думи точно в момента, в който ги прочетох."
Всъщност това, че някакви трети лица намират по нещо за себе си тук, че им харесва, че им помага да общуват с четвърти лица, е "страничен ефект". Не това целя и не го искам. Не пиша за тях. Пиша за себе си. /ей к'ва гадна егоистка съм ха-ха-ха/
Пиша основно, когато искам да кажа нещо на себе си и когато искам да кажа нещо на онзи Значим Човек в моя живот, който не обича много-много да говори. Защо не си ги говорим тия неща очи в очи ли? Защото думите са големи мръсници и изречени имат дяволската функция да обвиват в мъгла най-ярките чувства, емоции, преживявания, мисли и дрън дрън. Написани не са ми чак толкова черни. Написани не изискват отговор. Написвам ги веднъж и знам, че някога, неизвестно кога, ще бъдат прочетени. Не чакам резултат. Но когато все пак има някакъв ефект, той не идва в думи. Идва в преживяване. Айде да не се отплесвам :-)
Та заговорихме с преждеспоменатата приятелка през моя текст, та през нейното преживяване, за нещата в Другия, които ни дразнят. Голямо дразнене падна :-) ха-ха
Опре ли се веднъж до дразнене, човек си задава въпроса: "Господи, какво правя аз в такава ситуация? Какво правя аз с човек,чийто навици толкова ме дразнят?"
Компромиси. Ето това правим.
Как /не колко!!!/ трябва да обичаш някого, за да го приемеш със и въпреки всички неща в него, които ти образуват нерви?
Безкористно.
Дразненето е една червена лампичка, която ти светва всеки път, когато другият прави нещо, което не отговаря на твоята матрица/очаквания/изисквания и т.н. И това не е негов проблем, а твой. Значително по-лесно се живее, когато не се опитваш да натикаш другия в твоята си рамка, а да го оставиш да си живее по неговите собствени правила.
Ама разхвърлял си чорапите из къщата. Ми да си ги разхвърля. Чорапите са си негови, да си ги прави каквото си иска.
Ама не миел чинии. Ми който има проблем с чиниите, да ги измие.
Ти решаваш дали, какво и колко можеш да приемеш. Ако не можеш да приемеш, теглиш чертата и продължаваш по твоя си път. И така докато започнеш да приемаш.
Ако не започнеш, винаги ще има нещо, което те дразни, нещо, което ти вади очите.
Всичко е в твоите ръце и между твоите уши.
Аз за себе си съм приела, че когато обичам, никакви чорапи, чинии, "Ще го свърша, ама утре" и тям подобни, не могат да ме смутят.
Много е приятно. Спестява ти дразненето :-)

четвъртък, 2 април 2009 г.

Ще разбереш


Уникален филм и уникална музика. И уникален Ръсел Кроу.

Колкото и много любов да има в една връзка, винаги единият от двамата има чувството, че обича повече, отколкото е обичан.
И това е най-естественото нещо.
И не е лошо.
На всеки му се струва, че никой никога не е обичал като него.
Където има любов, няма място за мерки и теглилки. Няма място за "много" и "малко". Нито за "Аз теб повече".
Любовта не е разменна монета. И никой не трябва да се чувства длъжен да й отговаря, само защото, виждаш ли, някой си много го обичал. Всеки сам, съзнателно или не, избира да обича и не може да иска от никой да му отвръща с взаимност.
Знам, че веднага някой ще подскочи с теорията и практиката за "даването и получаването". Знам, че равновесието се пази като получаваш толкова, колкото даваш. Но понякога това просто не сработва.
Защото всеки е такъв, какъвто е и сам избира какво, как и колко да даде. И никой няма право да се сърди или да осъжда това. Никой няма право да очаква или да изисква. И никой не е длъжен да направи избор, който да отговаря на очакванията.
И никога това кой колко обичал не трябва да бъде проблем.
Не живея за това да ме обичаш, а за това да те обичам.

събота, 28 март 2009 г.

Часът на Земята - втори дубъл



Миналата събота беше само тренировка. Днес е официалното събитие :-) Сигурна съм, че знаете какво трябва да направите - да "дръпнете шалтера" за 1 час считано от 20:30. :-)
Дочетох снощи последната книга на Нийл Доналд Уолш - "По-щастлив от Бог". Първите му книги /поредицата "Разговори с Бога"/ са ми много любими. След тях си живея много по-добре със себе си, а следователно - и с другите. Но от тази книга съм искрено разочарована. Незадоволителният превод е най-малкото зло. Имам чувството, че авторът е загубил оригиналността си и се е превърнал в един от многоти Ню Ейдж автори, които ни натякват, че всичко, което ни се случва, е между собствените ни уши. Не, че не съм съгласна с това. Съгласна съм и то много. Аз самата съм живото доказателство. Но ми се видя много плосък тоя текст. Поредният излязъл от конвейра.
А Миро е започнал да прави стрррррррррраааааааашно хубави песни! Горепосочената е уникална! Много ми харесва!

сряда, 25 март 2009 г.

Sansevieria trifasciata

Sansevieria Trifasciata е цвете, което ненаучному се нарича "Езикът на тъщата" или нещо от сорта. Заслужи вниманието ми с това, че съм запомнила латинското название и вчера в един цветарски магазин цветарката ококори ей такива очи ОО като ме чу да го казвам. хаха
Пролетта започва да ми бърка в мозъка. Закъснява безобразно. Омръзна ми от студ, сняг и вятър. Искам слънце, искам топлинка.
Напоследък нямам много време за училище и за четене. А как ми се четееееее.... Чете ми се като през август на море, когато опуквам по 3 книги на ден. Не не, не чета със скоростта на светлината :-) Просто си избирам малки и леки книги, които не изискват твърде много умствен напън. Защото мисленето не било лесна работа ;-)
Обаче пък, за сметка на това, откривам някакви неподозирани измерения на моята скромна личност. Събудили са се у мен някакви елфи, които ме карат да ставам от леглото в събота сутрин с план за чистене, с график за прането и гладенето, с мераци за готвене. Или аз започвам да се очовечвам,или любовта прави чудеса с хората. Или и двете.
Това за любовта и чудесата със сигурност е вярно. Няма по-добро лекарство за егото от това да обичаш до мозъка на костите, до връхчетата на косата си и до всякакви други места, които ви хрумнат. Превръщаш се в най-приемащото и най-търпеливото същество. И виждаш, че няма граници, освен ако ти не ги поставиш и понякога единственото, което трябва да направиш, е онова, за което толкова пъти си казвал:"Аз такова нещо не мога да направя/няма да допусна." Защото,когато обичаш, правиш неща, които не би направил при никакви други обстоятелства.

събота, 21 март 2009 г.

Часът не Земята

Вероятно вече сте чули затова, но аз искам да ви напомня, че днес точно в 20:30 часа ще имате възможност да помогнете на Земята да си поеме дъх, макар и само за малко.
Тази вечер за 1 часа стотици градове /сред тях няма български град/ по цялата планета ще понижат консумацията на електричество. През 2007 г. това мероприятие е довело до спестяване на електро енергия, равносилно на това 48 000 автомобила да бъдат извадени от пътищата за 1 години.
Едва ли ще настъпи края на света, ако прекарате 1 час натъмно. Сигурно и по-лоши неща сте преживявали. И говорим само за 1 час.
Можете да преоткриете очарованието на вечерята и четенето на свещи. :-)
P.P. Ха-ха-ха току що видях, че деянт бил 28-ми март, а не 21-ви. Е, нищо. Ние си поседяхме на тъмно и се зачудихме що сме единствени хахахахха

четвъртък, 5 март 2009 г.

Мога и искам



Най-хубавият и най-непубликуваният коментар към предишния пост беше, че да е пълна душата е по-важно от това да са пълни очите. Защото това, което приемаме през очите, се променя, но онова, което пълни душата - не.
Абе имаше и един по-хубав коментар, но той си е мой, само мой и не трябва да се слага в думи, защото ще му убият хубавината. ха-ха-ха
На 1 март освен, че се подаряват мартеници и освен, че се ходи до Пампорово, тази година се искаше прошка. Така де - беше Сирни заговезни. Моето родителско семейство традиционно отбелязва този "празник", друг е въпроса дали си искаме прошка и дали си прощаваме.
Всъщност, обаче, навръщане от мини-пътешествието (ако 600 км са мини), се замислих за прощаването и в крайна сметка стигнах до следния дълбокомъдрен извод:
това да ти прощават другите е вятър работа.
Трябва сами на себе си да прощаваме всички неща, които наричаме грешки. Защото никаква чужда прошка няма смисъл, ако собственото ти чувство, че си наранил, че си причинил болка, те човърка отвътре.
Що се отнася до това да прощаваме чужди прегрешения, там положението е почти същото. Никой не може да нарани, да ти причини болка, ако ти сам не му позволиш. Така че и за това, че сме се оставили да ни накарат да страдаме, пак на себе си трябва да простим.
Ако някой се чуди къде е връзката със заглавието - няма я.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Господи, колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Христо Фотев


Ако някога някоя жена ви каже, че не обича да чува думите "Колко си хубава!", не й вярвайте - лъже ви.

Ако някога някоя подобна жена ви каже, че не е важно за нея дали я намират за хубава, не й вярвайте.

Ако някога някой, мъж или жена, ви каже, че външността не е важна, не му вярвайте - лъже.

Дори онези хора, които знаят, че "същественото е невидимо за очите", които отдавна не живеят с това, което е отвън, а с това, което е отвътре.

Дори онези, за които не е важно как изглежда партньорът им, а как ги кара да се чувстват.

Дори онези, които твърдят, че нямат нужда да им повтарят, че са красиви или умни или добри или нещо си, за да се чувствам значими.

Всички.

Абсолютно всички

имат нужда да се чувстват значими

особено за значимите за тях хора.

И всички имат нужда да мислят,

че значимият за тях друг...

Абе както и да е.

Казвайте си по-често, че се обичате, защото понякога показването е много трудно за разбиране.


вторник, 10 февруари 2009 г.

Целувки от най-сладките неща



Може би едно от най-умните неща, които Миро е правил, е да започне да пее без Галка. Не че тя пее лошо. Даже напротив. Но няма такава лигла.

Днес предвижването между две спирки в жк Младост ми отне 45 мин, което доведе до закъснение обезсмислящо опита ми да стигна навреме за изпита по естетика /някой да знае къде тук трябва да има запетайка?/ Така че - още едно учене за септември.

Предполага се, че работя. Обаче очите са ми толкова зверски уморени, че ми се замъглява всичко даже и с очила. Само преди 2 месеца се бях юрнала да си търся работа, а сега се чудя от кой край точно да я подхвана, че да мога да свърша всичко и то в някакви прилични срокове. Не се оплаквам. Аз така се чувтсвам жива - като се напъвам до предела на силите си, който почти винаги се оказва, че е много по-далеч отколкото си мисля. На принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече."
Но все пак...
Много ми се иска да е август /може и септември/ и да се обрека на морето за едни десетина дни. Така ми липсват мирисът му, звуците му, усещането за безкрая... Последния път, когато го видях, беше на 30 декември.
Слънце, вятър и море.
И най-прелестното чувство, че някой е готов да измине с теб 1000 км само, за да се порадваш на морето за едни 10 минутки.
Установих, че желанието да даваш от себе си расте право пропорционално на самото даване - колкото повече даваш, толкова повече искаш да даваш. А както е добре известно, при мен получаването и "в замяна" не стоят на дневен ред и не се коментират.
Всичко, което имаме в себе си, има смисъл само, ако има на кого да го дадем.
Ей сега вече започвам да работя. :-)

неделя, 8 февруари 2009 г.

Най-щастливата

Сълзите не значат нещастие.
Даже напротив: няма по-голямо щастие от това, да заглушиш плача в най-топлата прегръдка на света.
Единственото по-щастливо от Бистра, която си чака целувката в 6:30 сутринта, е Бистра, която си получава целувката.

И ако някой ви каже, че е най-щастливият човек на света, не му вярвайте.
Защото аз съм най-щастливата на света!

сряда, 28 януари 2009 г.

Има дни



Плаче ми се.
Ама как ми се плаче...
А моментът никак не е подходящ. То кога ли е подходящ...
Понякога това мое летене в облаците и гледането позитивно на нещата ми спретва такива коварни номера. Губя реална представа за това, което се случва.
Но когато всяка твоя частичка е любов, когато искаш да прелееш в другия, да се изгуби границата, когато искаш всичко да е Едно и то почти Е, може ли тогава да допуснеш, че е възможно във всичко това да има нещо несъвършено?
А аз съм тази, която винаги повтаря, че съвършенството е в несъвършенствата. Ама че ирония на съдбата...
Сигурна съм, че е нужно само да погледна малко по-отвисоко на нещата, за да видя, че всичко се случва по възможно най-добрия начин. Но крилата нещо не успяват да ме издигнат до там. Все едно един тежък камък ми виси на крака и ми пречи да полетя.
А толкова упорито се старая да прережа връвта, с която е вързан за мен... И все съм на косъм, и все не успявам.



неделя, 25 януари 2009 г.

Почвика

от дебелата тухла, дето я превеждаааам :-)
Ей сега се нахендрих в Словеса на едно мое ревю за книгата "Нека ти разкажа..." и се затъжих за дните, когато имах време да чета книги и да пиша за тях. Сега има време за учебници и за книги, по които работя. Не и за такива за удоволствие. Не че работя без удоволствие, да не си помислите. Никога не съм предполагала, че ще ми е толкова хубаво да превеждам книга, пък била тя и за комунизма в Китай :-)
Тия дни Илбенчо ми каза, че в астрологичната ми карта планетите били щастливо натрупани и казвали, че съм "постигнала известна самодостатъчност" и за т'ва съм имала високи критерии за хората, които да пусна до себе си. И за това все търся и търся Най-доброто. Да им се невиди и планетите! Откъде ги знаят тия работи?
В "Нека ти разкажа..." проблемът на Демиан беше, че имаше много високи критерии за другите, но не и за себе си. Много ми се иска да избягам от този капан. Старая се и аз самата да отговарям на същите, че и на по-високи критерии. Не мога да искам от някого нещо, което аз самата не мога да дам. Още по-малко пък нещо, което той да не може да ми даде.
Но в крайна сметка - имам ли нуда някой да ми дава нещо? Имам всичко, което ми трябва. Нужно е само да има на кого да го давам. Да има някой способен да понесе цялата Любов, която извира от всяка клетчица, от всяко ядърце и митохондрийче, от всяка молекулка и от всяко атомче, от всяко протонче.... И айде да не разбиваме ядрото на атома, че на Ръдърфорд ще му призлее от моята физика хахаха
Тая седмица имах една много хард командировка. Но я преборих със здраво стиснати зъби и излязох от нея като победител - над себе си преди всичко. Няма такова удовлетворение и гордост! (Приберете тигърчето Мърдок, рекламата свърши :-D)

петък, 16 януари 2009 г.

За вселената от шоколад

Мило Илбенчо,
/абе все не мога да се сетя кога точно съм те кръстила така :-)/
Много ме замисли с това обичане и с това какво е в мен.
Не знам откъде ми дойде, че цялата работа с обичането се предхожда от приемането. Приемането от своя страна - със смирението. Смирението - със способността да се надсмиваш над себе си. Да не се взимаш насериозно. Да не взимаш нищо насериозно. Да можеш да махнеш с ръка на всичко и да му теглиш една.
Защото няма нищо безвъзвратно.
Даже и смъртта не е безвъзвратна, щот бая животи живеем преди Бог да реши, че може да си ни задържи вовеки без телесна обвивка.
Както и да е.
За да се заобичаш истински, спри за малко да съдиш и да оценяш. Първо себе си, а после и другите.
Обичането е много проста работа... просто го отсавяш да живее в теб.Само му направи малко място. Очисти се от предразсъдъците си, от очакванията и изискванията към себе си. Просто се порадвай на това, което си. А когато си окей със себе си, окей си и с другите. Защото просто си отворена за всичко.
Абе искам да ти кажа просто да си свиркаш и да не се втеляваш толкова.
Не забравяй, че всичко е в твоите ръце.
А щом е в тях, няма смисъл да се притесняваш за нищо.

сряда, 14 януари 2009 г.

"Да те обичам цял живот, дори това да е единственото, което някога ще направя"



С тая песен сме на една вълна.
По-важното е да обичаш, отколкото да те обичат.
Не знам дали в живота има нещо по-ценно от това да обичаш. Ако някой знае нещо по-ценно, нека не ми го казва.

"Там, където е любовта, животът се ражда отново и отново" - пеят тези двамата.


"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

Само Ромен Гари може да роди такива бисери. За това толкова го обичам. Никой никога не ми е говорил по-нежно за любовта.


По едно време много ме беше ударила писателската вълна. Предполагам, че отмина в момента, в който си отговорих на собствените въпроси. Не че нямам нови. Но вече знам какво да правя с тях.
Не ми трябват отговори.
Докато обичам, нищо друго няма значение. Никакви въпроси и никакви отговори, никакви призраци от миналото и никакви призраци от бъдещето, никакви "Страх ме е" и никакви "Така не може".

Както се казва в "Мулен Руж": The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return.
По някое време всички ще разберат, че второто не е чак толкова важно.

вторник, 6 януари 2009 г.

Свободата, Санчо...



Свободата не била като салам, казва един Дон Кихот на своя Санчо в популярен рекламен спот. А като какво е тогава?
Поводът за този пост е изразът "дава свобода". И се замислих за онези от нас, които приемат свободата за нещо външно от себе си.
Свободата, Санчо, е нещо, което съществува само и единствено между ушите.
Свобода е да можеш да си тръгнеш от другия, дори много да го боли. Свобода е да оставиш другия да си тръгне, дори много да те боли.
Свобода е да следваш себе си, дори когато чуваш само ругатни. Свобода е да не ругаеш другите, когато следват себе си.
Свобода е да показваш слабост, когато се очаква да си силен.
Свобода е да не очакваш.
Свобода е да знаеш Кой си, Какво и Защо си и да живееш в мир с това.
Свобода е да даваш.
И всичко е въпрос на вътрешни убеждения, на нагласа, на интелектуален багаж, на емоционална интелигентност, на духовна интелигентност - все вътрешни за човечето фактори. А тия "даваш ми - не ми даваш" са само оправдания, извинитиси, бягство от отговорност ;-)


И да знаете, че няма нищо по-ужасно и по-нещастно от самотната четка за зъби.

събота, 3 януари 2009 г.

Куку-руку

Малко е късно за Весела Коледа, но все още става за Честита нова година.
Та, мили другарчета, честита нова година!
Пожелавам ви всички земни и небесни радости.
Пожелавам ви да постигнете всичко, за което се борите, да получите всичко, което искате. А когато го получите, да съумеете да го оцените и да го опазите. И да му се радвате, ей!
Пожелавам ви да обичате с цялото си сърце, душа, разум, глупост and so on. Защото няма нищо по-хубаво от това да обичаш, да тече по вените ти, да прелива от очите ти, да цъфти на устните ти.
И леко адаптиране към работния ритъм ;-)