сряда, 8 април 2009 г.

Reflexion

Снощи една приятелка ми каза във връзка с предишния пост: "Не знаеш колко много имах нужда точно от тези думи точно в момента, в който ги прочетох."
Всъщност това, че някакви трети лица намират по нещо за себе си тук, че им харесва, че им помага да общуват с четвърти лица, е "страничен ефект". Не това целя и не го искам. Не пиша за тях. Пиша за себе си. /ей к'ва гадна егоистка съм ха-ха-ха/
Пиша основно, когато искам да кажа нещо на себе си и когато искам да кажа нещо на онзи Значим Човек в моя живот, който не обича много-много да говори. Защо не си ги говорим тия неща очи в очи ли? Защото думите са големи мръсници и изречени имат дяволската функция да обвиват в мъгла най-ярките чувства, емоции, преживявания, мисли и дрън дрън. Написани не са ми чак толкова черни. Написани не изискват отговор. Написвам ги веднъж и знам, че някога, неизвестно кога, ще бъдат прочетени. Не чакам резултат. Но когато все пак има някакъв ефект, той не идва в думи. Идва в преживяване. Айде да не се отплесвам :-)
Та заговорихме с преждеспоменатата приятелка през моя текст, та през нейното преживяване, за нещата в Другия, които ни дразнят. Голямо дразнене падна :-) ха-ха
Опре ли се веднъж до дразнене, човек си задава въпроса: "Господи, какво правя аз в такава ситуация? Какво правя аз с човек,чийто навици толкова ме дразнят?"
Компромиси. Ето това правим.
Как /не колко!!!/ трябва да обичаш някого, за да го приемеш със и въпреки всички неща в него, които ти образуват нерви?
Безкористно.
Дразненето е една червена лампичка, която ти светва всеки път, когато другият прави нещо, което не отговаря на твоята матрица/очаквания/изисквания и т.н. И това не е негов проблем, а твой. Значително по-лесно се живее, когато не се опитваш да натикаш другия в твоята си рамка, а да го оставиш да си живее по неговите собствени правила.
Ама разхвърлял си чорапите из къщата. Ми да си ги разхвърля. Чорапите са си негови, да си ги прави каквото си иска.
Ама не миел чинии. Ми който има проблем с чиниите, да ги измие.
Ти решаваш дали, какво и колко можеш да приемеш. Ако не можеш да приемеш, теглиш чертата и продължаваш по твоя си път. И така докато започнеш да приемаш.
Ако не започнеш, винаги ще има нещо, което те дразни, нещо, което ти вади очите.
Всичко е в твоите ръце и между твоите уши.
Аз за себе си съм приела, че когато обичам, никакви чорапи, чинии, "Ще го свърша, ама утре" и тям подобни, не могат да ме смутят.
Много е приятно. Спестява ти дразненето :-)

8 коментара:

Бени каза...

Момичета просто си изместете фокуса. Щом нещо почне да ви дразни, веднага се сетете, за нещо, което обичате и ви прави щастливи.

Оффф знам, че пиша глупости...и без това тези дни съм изнервена да му се и невиди!!!

Анонимен каза...

No video ?!? Confused...

Анонимен каза...

мен ме дразни мръсотията и изхвърлените фасове по улицата, но щом не са мои, значи не са мой проблем, а? и кого точно трябва много да обичам, за да му простя това, че цапа? или да се правя, че не ме дразни?

Бистра Георгиева каза...

Не разбирам агресията в последния анонимен коментар.
Като толкова те дразнят, събери ги пусти фасове.
Моля само да не изхвърляте инелектуалните си "фасове" в моето виртуално пространство.Благодаря.
Уважаеми Анонимни, объркан от липсата на видео, не всеки ден е Великден :-) И не винаги имам настроение за Точното видео ;-)

nanita каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

Анонимния с видеото: Е от миналата публикация разбрах, че не е нужно да е ТОЧНОТО видео, а просто да има ... Моля Ви уважаема Бистра, турете едно видео !!!
:-D

Бистра Георгиева каза...

Ааааа Анонимни с видеото! Не сте разбрал добре: това, че видеото и текстът нямат връзка, не означава, че видеото не е ТОЧНОТО. хахаха ;-)

Анонимен каза...

Тоя неразбралия анонимен с видеото: Усещам как бегаш по тъча и няма да има видео, нали?
Айде дано в следващата публикация ти се откъсне от сърцето некое вид.
:-)