вторник, 22 април 2008 г.

Библиотечно

Седя си в офиса, пиша текстове за нов сайт и си ссссррръбвамммм вкусссссно капучино с аромат на канела! Обожавам! :-)
Вчера ходихме на обиколко в НБКМ*. Набутахме се в книгохранилищата, т.е. в същинската библиотека. За разлика от фасадата на сградата на библиотеката, която дава вид да е само на два етажа, хранилищата са на 8 ниски етажа. Стотици квадратни метри площ със стотици хиляди книги. Е, не изпаднах в див възторг, ако това си мислите... Ето поради тези причини:
1. Сградата е едно чудовище, отвътре облицовано с врачански камък, което те поглъща и ти създава усещането, че никога няма да те изплюе.
2. Получаването на поръчана книга ти скъсява живота с 30-40 минути, ако преди това служителките не са те убили с пословичната си "вежливост".
3. Ако си умен, излизаш да си чакаш поръчката извън читалнята. Най-добре на стълбите пред библиотеката. Ако не си чак толкова умен, слизаш да пиеш едно кафе в "Мазето".
4. Някак си се докопваш до заветната книга. И ето тук започват мъките. Имаш на разположение маса и стол, тип ученичиски, заедно с още сто други човека, които ползват читалнята и в летните горещини си стават особено близки. Причината - оригиналният оберлихт на сградата е заменен от пластмасова плоскост, която в жегите превръща читалните в парник.
И какво правя тук аз, която обичам да чета легнала или поне полулегнала, да сядам по турски, да ям, да пия, да слушам музика докато чета? Ми аз обичам да чета в усамотение! Тук няма шанс за уединение, защото чуваш, помирисваш, виждаш как сто други човека се опитват да правят същото като теб.
Не че имам време за губене в библиотеката де :-) Аз и вкъщи си имам достатъчно за четене.

сряда, 16 април 2008 г.

"Няма време"

Така казва онова сладко човеченце от "Минута е много". Е, аз нямам ципче на устата :-)
Нямам време да блогвам.
Притисната между училище и работа все по-рядко намирам време дори да хвърля едно око на любимите си блогове.
Но! Някой да не си помисли, че се оплаквам? :-) Ни най-малко! Даже напротив. Мога само да се хваля с успехи на житейското поприще. Ха-ха-ха Т'ва пък откъде ми дойде :ROFL:
Трябва да ви кажа, че личните постижения са един от най-мощните възможни мотиватори. Не че съм постигнала кой знае какво. Но фактът, че си върша работата, че нещата се получават в някаква степен, ми вдъхва все повече и повече ентусиазъм и желание.
23 април е Международният ден на книгата. Ние с уважаемите ми колеги още нищо не сме измислили, за да отбележим професионалния празник. Миналата година мина почти не забелязано с някакви маратонски четения и подобни. Нещо трябва да се роди от кухите ни сутдентски глави хи-хи-хи
Освен за блогване, нямам време и за четене. Гледам да си открадна по един час на ден, но нали разбирате, че когато трябва да избирам между четене и гушкане, изборът винаги е в полза на второто :-)
Тия дни се порових за малко информация за библиотерапията. Това е вид терапия, при която поетични и всякакви текстове се използват в оздравителния процес на пациента. Естествено, в мила родна България не са и чували за това. А още по-естествено, библиотерапията е дело на руските братушките и те работят най-усилено в областта. Ако се разработи тази "нива" у нас, това може да е от полза не само за хората, които прибягват до услугите на терапевтите, но и за издателския бизнес. Няма нищо да кажа повече :-) Идеите не се защитават от Закона за авторското право и сродните му права. А аз държа идеите ми да си останата мои :-)

Искам да кажа на онзи Специален човек, с когото се чувствам свободна да се споделя цялата, че това, което ми дава е най-голямото съкровище във Вселената.

Нали не забравяте да се усмихвате и да се радвате на всичко, което ви поднася животът? :-)