Целувки от най-сладките неща

Може би едно от най-умните неща, които Миро е правил, е да започне да пее без Галка. Не че тя пее лошо. Даже напротив. Но няма такава лигла.

Днес предвижването между две спирки в жк Младост ми отне 45 мин, което доведе до закъснение обезсмислящо опита ми да стигна навреме за изпита по естетика /някой да знае къде тук трябва да има запетайка?/ Така че - още едно учене за септември.

Предполага се, че работя. Обаче очите са ми толкова зверски уморени, че ми се замъглява всичко даже и с очила. Само преди 2 месеца се бях юрнала да си търся работа, а сега се чудя от кой край точно да я подхвана, че да мога да свърша всичко и то в някакви прилични срокове. Не се оплаквам. Аз така се чувтсвам жива - като се напъвам до предела на силите си, който почти винаги се оказва, че е много по-далеч отколкото си мисля. На принципа на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече."
Но все пак...
Много ми се иска да е август /може и септември/ и да се обрека на морето за едни десетина дни. Така ми липсват мирисът му, звуците му, усещането за безкрая... Последния път, когато го видях, беше на 30 декември.
Слънце, вятър и море.
И най-прелестното чувство, че някой е готов да измине с теб 1000 км само, за да се порадваш на морето за едни 10 минутки.
Установих, че желанието да даваш от себе си расте право пропорционално на самото даване - колкото повече даваш, толкова повече искаш да даваш. А както е добре известно, при мен получаването и "в замяна" не стоят на дневен ред и не се коментират.
Всичко, което имаме в себе си, има смисъл само, ако има на кого да го дадем.
Ей сега вече започвам да работя. :-)