tag:blogger.com,1999:blog-48376974415308148052024-03-05T07:05:04.986+02:00Bistra's BlogБистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.comBlogger108125tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-53728345867106299502011-12-25T12:21:00.002+02:002011-12-25T12:49:15.556+02:00За огъня и Коледа<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgOFHcs1NJd9iOeAW_pr8LC6ZxyVA7OzsvAaEkbc0C41K6ok5uqMdQDJmeQC5SOfXMexdXJ49iP7532bI5T8CmDT_ttVeVIw2rL81Y4H_NQLqPLFnqx9Hv51EjlucXWxhjT_BYX6H_ckm0/s1600/ogince.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 214px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgOFHcs1NJd9iOeAW_pr8LC6ZxyVA7OzsvAaEkbc0C41K6ok5uqMdQDJmeQC5SOfXMexdXJ49iP7532bI5T8CmDT_ttVeVIw2rL81Y4H_NQLqPLFnqx9Hv51EjlucXWxhjT_BYX6H_ckm0/s320/ogince.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5690010037330702722" /></a><br />Снимката я прави Иринката при едно ходене на Каравелово. Вярвам, че няма да има нищо против използването й за некомерсиални цели :-) <br />Думата ми днес е за Коледа и за чудесата.<br />И за пожеланията. Струва ми се, че е най-добре да си напожелая всички хубавини на мен, поне ще знам, че са в мои ръце, ще си ги копкам :-) Но няма да съм чак такова егоистинче. Ще оставя малко работа и за другите. И така: начало!<br />Пожелавам на себе си и на вас да спрем да се оповаваме на клишето "По Коледа стават чудеса!" Защото чудеса стават всеки ден. Пожелавам си да си отворим очите за онези, които се случват без нашето участие, и да работим по-усилено върху онези, които можем и творим всеки ден с мислите и делата си. <br />Пожелавам ви в семействата ви да има повече дни, в които да се събирате заедно около трапезата. Пожелавам ви да няма Коледи, които да посрещате без семействата си!<br />ВАЖНО!!! Ако все пак има такива Коледи, моля ви никога никога никога не се колебайте да дойдете у нас! На трапезата ни винаги има място за още един човек, а любов имаме за целия свят!<br />Пожелавам ви по-силна връзка със себе си, за да може огънчето във всеки от вас да избуи до пожар и да изживеете живот, изпълнен със смисъл и лишен от съжаления за пропуснати мигове!<br />Пожелавам ви хора, с които да споделите огъня си и чийто огън да запалите, защото нищо няма смисъл, ако го кътаме само за себе си. <br />Пожелавам ви да намерите сили за всички предизвикателства, които животът ви поднася, защото това е най-големият му дар! А действието е най-силният източник на увереност в себе си. <br />Пожелавам ви да пеете и да танцувате във всеки удобен момент, защото нищо не свързва главата с душата и тялото така както танца и нищо не говори на сърцето по-истински от музиката.<br />Пожелавам ви да обичате себе си, защото това е единственият начин да получим любовта, за която всички копнеем!<br />Това са моите пожелания. Но те не са само за Коледа, а за всеки ден!Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-72697465854428131152011-11-21T17:15:00.003+02:002011-11-21T18:01:23.982+02:00Най-доброто.ком<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8eZdEFQZ4EVTfhgqDrgu0GdNgQ4LgjlDEP2m6mlqa-reH7r2MtHl5dk_7ZWgGYkvmxUTWa6Ck2K12CJawZGGHAN_h4g4TJC_Q_AeV-U3IqkMY3O8lsEeicBM5t1ZlybgojTzgjtA2l6M/s1600/nai-dobroto-1.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; http://www.blogger.com/img/blank.gifhttp://www.blogger.com/img/blank.gifhttp://www.blogger.com/img/blank.gifhttp://www.blogger.com/img/blank.giftext-http://www.blogger.com/img/blank.gifalign:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 175px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8eZdEFQZ4EVTfhgqDrgu0GdNgQ4LgjlDEP2m6mlqa-reH7r2MtHl5dk_7ZWgGYkvmxUTWa6Ck2K12CJawZGGHAN_h4g4TJC_Q_AeV-U3IqkMY3O8lsEeicBM5t1ZlybgojTzgjtA2l6M/s320/nai-dobroto-1.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5677468510673987362" /></a><br /><a href="http://nai-dobroto.com/">www.nai-dobroto.com</a> е едно от последните ми бизнес начинания. Идеята е в него да предлагаме стоки и услуги, които трудно могат да се намерят в конвенционалната търговска мрежа или в други он-лайн магазини. Стартирахме с <a href="http://nai-dobroto.com/index.php?p=9&categoryId=http://www.blogger.com/img/blank.gif7">българска и вносна висококачествена козметика</a>, <a href="http://nai-dobroto.com/index.php?p=7&categoryId=9&subCategoryId=14&productId=81">бонбони</a> и разбира се - <a href="http://nai-dobroto.com/index.php?p=9&categoryId=17">книги</a>. Скоро ще добавим уникални <a href="http://nai-dobroto.com/index.php?p=8&categoryId=31&subCategoryId=32">букети от бонбони</a>, страхотни ръчни шоколадови бонбони, произведения на изкуството и още много, много интересни неща. Както всичко, с което се захвана, влагам в този проект много любов и енергия. Вярвам, че го очаква много интересен живот и кипя в ентусиазма на новото начало.<br />Междувременно се родиха още много интересни неща, които само чакат някой да се захване с тях и обещават приключения из целия свят. За тях освен всичко друго е нужно много много четене, което идеално кореспондира с ненаситния ми читателски дух. Предстои ми дълбоко потапяне в маркетинга и он лайн бизнеса, а заедно с тях се ограмотявам в областта на физиката с "<a href="http://nai-dobroto.com/index.php?p=7&categoryId=17&subCategoryId=26&productId=48">Елегантната вселена</a>" <br />Тия дни ще имаме нов член на семейството: подготвяме се да посрещнем малката рижава териероподобна Рая. Сигурно ще доведе до много промени и ще ни образува още /сякаш и сега си нямаме достатъчно/ отговорности, на като я види човек моментално й става почитател до гроб. <br />Изпадам в тия словоизлияние от една топла хотелска стая в Боровец. Любимият кротко придремва, аз съм седнала до прозореца, от който виждам само тъмнината на гората и светлината на къщата отстреща. Понякога човек има нужда да си почине от собтсвената си бушуваща енергия и да я вкара малко в някакъв порядък, преди да го е помела като урагана "Катрин" американците. <br />Току що си направих нещо като програма, включваща неща, които трябва да се вършат всеки ден, всяка седмица и всеки месец, за да се подсигури някакъв относителен успех във всички начинания. Когато носиш много дини под две мишници, си трябва план, иначе рискуваш да се изгубиш из дебрите на собствената си дезорганизация и хаотичнос.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-22726290911886735072011-10-15T11:05:00.002+03:002011-10-15T11:54:24.823+03:00"Тиета от Агрести"<iframe width="420" height="315" src="http://www.youtube.com/embed/OwfbTVzN-fc" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br /><br />"От любов не се умира, от любов се живее." - Жоржи Амаду, "Тиета от Агреси"<br />От време на време прочета нещо в блог, който следя, и се присещам, че и аз имам такова животно. Но ако и да съм човек на книгата, вярвам, че животът се живее, нито се чете, нито се пише. И все пак не е лошо човек от време на време да пописва, та да си канализира мислите :-) Ако има такива. <br /><br />Като се събудих тази сутрин къмто осем и погледнах през прозореца на шестия етаж си помислих, че на земята ще е нетрупал снежец. Ама не би, рано е още. А ми се иска вече. Студът сутрин и относително силното слънце по обед ме побъркват - мен и гардероба ми. Но сигурно и това си има своето очарование. <br />Липсата на сняг не ми попречи да изтърча в кухнята за кафе, чай и импровизирана закуска и да се върна обратно в леглото, за да прекарам в него остатъка от деня или поне по-голямата част от него. <br />Противно на общоприетото правило за кръговрата на сезоните, за пролетта, в която животът се събужда, и есента, в която заспива, за мен есенните месеци се оказаха време на ново начало. Не, на нови начала. Затресъл ме е ентусиазмът на предизвикателството, на увереността, че мога всичко без да знам всичко; че с подкрепата на прекрасните хора, които имам в живота си, няма път, който да не мога да извървя и цел, която да не мога да постигна; че в моите собствени ръце е успехът на всички планове, които кроя.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-48531482644666509162011-08-22T18:28:00.002+03:002011-08-22T18:29:54.904+03:00Нов живот за книгите<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdoD2x0rfXa1JojRXObjjlePoCwDDZ-ws44an3PSuI_JwTWp2oC9cnvxbmrnfD3aRLnFhpFkx31g3S6b2Kd6lmg0AjEVaVRC-dcxTzCIUxQK7nFg_SgCDpcTMqGJX4ybvdDoJg-WFg_lI/s1600/books.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 246px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdoD2x0rfXa1JojRXObjjlePoCwDDZ-ws44an3PSuI_JwTWp2oC9cnvxbmrnfD3aRLnFhpFkx31g3S6b2Kd6lmg0AjEVaVRC-dcxTzCIUxQK7nFg_SgCDpcTMqGJX4ybvdDoJg-WFg_lI/s320/books.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5643702736176493010" /></a>
<br />
<br />Около 200 книги лежат у нас - прочетени и изконсумирани.
<br />Едва ли някога ще ги прочета пак. А ми трябва място за нови. Реших, че най-добре е да преминат в ръцете на следващ читател. Опитах да ги подарявам, но се оказа, че този метод по някаква причина не работи.
<br />За това ще ги продавам.
<br />Всеки ден (или поне ще опитам да е всеки ден) ще пускам в <a href="http://booksnewlife.blogspot.com/">Нов живот</a> по едно ревю на книга + коричната цена + цената, на която продавам. С потенциални притежатели на бившите ми книги от София ще се уговаряме за удобно време и място, за да си получат книгата без да се оскъпява от куриери и т.н. Желаещите от провинцията ще си получават книгите срещу наложен платеж чрез Бългасрки пощи (опитът говори, че услугите им са най-евтини сравнени с куриерските фирми).
<br />В случай, че се интересувате от някоя от книгите, пишете ми мейл на bistra.georgieva@gmail.com или по скайп: toogood_tobe_light Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-82999232918027040432011-07-03T10:33:00.004+03:002011-07-03T11:07:53.708+03:00Неделя сутрин<iframe width="425" height="349" src="http://www.youtube.com/embed/qNKf8jsOok4" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br /><br />Вчера прочетох последната книга на Жустин Томс и Ко. Темата, вечната - онлайн маркетинг. Заглавието - "Успешен онлайн маркетинг". <br />Единственият позитив, който извлякох от цялата работа е, че се вдъхнових да си възкреся блога, да пробвам Twitter и да обмислям по-добре дивотиите, които поствам във Фейсбук.<br />Иначе - нищо ново под слънцето. Или поне не и нещо ново за човек като мен, който от книга със заглавието "Успешен онлайн маркетинг", очаква някакви нови, сериозни предложения, нещо, което не знае и до което не може да стигне по пътя на елементарна логика и размисъл. Не че не съм чела други книги на госпожа Томс, но все хранех надежда, че нещата са градирали. А - уви! - явно някой неща никога не се променят. <br />Дизайнът на книгата е болезнено слаб, да не кажа, че липсва. Коректорската работа е под всякаква критика. Абе въобще дочетох книгата само защото до последния момент се надявах нещо в нея да оправдае цената, която платих за нея. <br /><br />Гледам горните два абзаца и си мисля за ревютата на книги, които пишат няколко неуморни читатели из нета. Изумена съм от скоростта, с която четат по 1-2-3 книги на ден и също толкова бързо. Успяват да ги ревюират дълбоко, подробно, с разказ за сюжета, за фабулата, за героите, за езика и т.н. Моите текстове за книги обикновено са пълни с емоции, за сюжета - само най-общи линии, героите - само най-важните и то по моите критерии. Въобще показвам книгите през преживяването си за тях, а не чрез същността им. Представям ги косвено така да се каже ;-) Не знам дали има правилен начин да се говори и да се пише за книги. Знам само, че моят си е мой, и освен за книгите, говори и за мен.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-64016571303929705552011-04-07T20:29:00.000+03:002011-04-07T20:30:22.670+03:00Топли тела<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJMxq0SZmws9GmMbahTmGMQsnqbx7V910ZUEBwM88IUdgxxuuhnTwR7JiRwAqFQwgWokt5kvJ3pziUZtJDZA1XpuI7v3bDkmEYdj-J1C9XNjdzO3tJ0GnA0CPX9GKzatN2YloO290aDrE/s1600/topli_tela.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 220px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJMxq0SZmws9GmMbahTmGMQsnqbx7V910ZUEBwM88IUdgxxuuhnTwR7JiRwAqFQwgWokt5kvJ3pziUZtJDZA1XpuI7v3bDkmEYdj-J1C9XNjdzO3tJ0GnA0CPX9GKzatN2YloO290aDrE/s320/topli_tela.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5592895231630519682" /></a><br /><br />Любовта е живот...<br />... който трепти в клетките, потича по вените, изпълва дробовете.<br />Любовта е промяна...<br />... която покълва от семенце, понякога в неплодородна почва, за да се превърне в изцеление.<br />Любовта е силата...<br />.... която връща Мъртвите към Живота.<br /><br />* * *<br />„Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти.”<br />* * *<br />Р е зомби. Има сърце, макар и спряло. И има любов достатъчна да обърне естествения ход на нещата и да върне от смъртта не само него – влюбеният – но и целия мъртъв, разлагащ се свят.<br /><br />Р е героят на Айзък Мериън в „Топли тела”. Р изяжда мозъка на Пери при поредното „хранене” на зомбитата, които почти са завзели света, а с мозъка поглъща спомените и душата му. Заедно с бурните си младежки мисли Пери предава на Р и безкрайната си любов към Джули, която вижда с очите си как ходещ труп изяжда любимия й.<br />Вместо да се нахрани с нея, Р я спасява от себеподобните си. Отвежда я със себе си в обиталището на зомбитата, защото това е единственият начин да я предпази от тях. После й помага да се върне при последните останки от човешка общност. Но когато поема обратно към леговището си, разбира, че всичко, което иска е да бъде с Нея – с онази, която е помогнала на сънищата да се върнат, която го кара да си върне дар слово и способността да чете, която кара него – Мъртвия – да се стреми към живота с всички сили, на които е способно спрялото му, безкръвно сърце. <br />Р повежда борба с кръвожадните си инстинкти. Но по-тежка се оказва битката със саморазрушителните стремежи на човечеството да властва над природата с цената на всичко. Най-трудно се оказва двамата с Джули да накарат хората да повярват, че да си зомби не е зло, а е болест и болка, която може да се изцели с любов от протегната ръка. <br />Р тържествува над себе си – отказва се от яденето на хора в полза на обичането. Дългочаканата целувка не превръща Джули в зомби. Вместо това връща Р към живота – по вените му пак потича кръв, а в гърдите му се чува познатият звук – туп-туп туп-туп. <br /><br />А заедно с него се възражда и целият свят....Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-1563721072534555232011-04-02T17:55:00.002+03:002011-04-02T18:44:13.269+03:00Бягащата с вълци<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/SKIpW-R7WUM" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br /><br />Напоследък страшно много се говори за женското начало, женската природа, анимата етс.<br />Заглавието е тематично, видеото е тематично. Списание 8 за м. март също се оказа тематично. <br />"Бягащата с вълци" освен това е заглавието и на една прекрасна книга от Клариса Пинкола Естес, която ми беше подарена от мъж - нещо, за което ще съм му дълбоко благодарна през остатъка от живота си.<br /><br />Аз съм Жена.<br />И то каква! хахаха<br />Скромна, преди всичко ;-)<br />Обичам това, че съм жена. Обичам това, че мога да обичам както само жените могат. Обичам си всички типично женски заоблености на тялото. Обичам си всички женски черти на характера, дори ония, които понякога минават за негативни. Обичам всичко женско в мен. Обичам Жената в мен.<br />Напоследък чак откривам откривам колко е безпогрешна интуицията ни, колко сила ни дава дълбоката ни свързаност с природните цикли, каква необятна и безкористна любов сме способни да изпитваме благодарение на това, че именно ние - жените - раждаме живота. Не без помощта на мъжете, разбира се.<br />Но не е проста работа да си жена. Никак даже. <br />Първо е нужно да се поеме отговорност. <br />После - да се скъсат оковите на онова ужасно-културно-религиозно-цивилизационно извращение, според което жената е някъде под мъжа, заслужава по-малко от него, способна е на по-малко и т.н. <br />После - да опознаем Жената, която дреме във всяка от нас. И да й дадем шанс да се прояви в живота ни. <br />И накрая да берем плодовете на собственото израстване и осъзнаване. <br />Много ми стана хубаво като прочетох няколко статии, потвърждаващи моите лични преживявания в списание 8. <br />И накрая стигнах до статията на една "жена" на име Моника Балаян - пихолог, психотерапевт, арменка, работила в администрацията на арменския президент. Изпаднах в лек шок. Възможно е и аз криво да чета текста, но малко ме подразни унифицарищият елемент. Първо ме гръмна изречението по отношение на жените "Колкото по-капризни, изменчиви и неразбрани са, толкова са по-желани от мъжете." Според мен авторката нещо се е объркала в понятията, вероятно значението на някои български думи й убягва. <br />Кой качествен мъж иска до себе си капризно същество, което само не може да се разбере, да не говорим да бъде разбрано от друг и което час по час си мени мнения, настроения и т.н.? Ама то пък и колко качествени мъже има, които могат да оценят и да имат пълноценни отношения с уверена, наясно със себе си жена, която знае какво и как иска, умее да си пази границите и е толкова дълбока, че колкото повече опознава, толкова повече има опознаване.<br />После "самата жена не знае какво иска". И това било цитат по Фройд. <br />Сигурно има и жени, които не знаят какво искат. Ама трябва ли всички да са в общия кюп? Има и жени, които достатъчно добре познават и себе си, и потребностите си, знаят от какво имат нужда и какво искат, знаят как и могат да си го дадат.<br />Оправданието, че жените говорели много понеже се страхували от самота и изоставяне от древни времена, вероятно върши работа на много от тях. Но вече отдавна не живеем в първобитно-общинния строй, имаме претенции да сме еволюирали и да сме се осъзнали. Говоренето далеч не би следвало да бъде начинът да задържим мъжете до себе си и въобще, ако те не искат да бъдат до нас, нужно ли е да ги задържаме и можем ли? Нито пък те са длъжни да ни носят отговорността - да ни обгрижват, пазят, защитават и т.н.<br />Въобще целият материал ми прозвуча като едно гигантско оправдание за неосъзнатите и страхливи жени - за нескончаемите им приказки, за шопинг маниите и не-знам-какво-искам-щот-съм-в-цикъл.<br />А цялата работа се свежда до това да се опознаем - себе си и ресурсите си, да се доверим на себе си и на способностите си да се справяме, да бъдем истински и неподправени , дълбоки и загадъчни, отворени за света около нас и предани на вътрешния си свят и грижата за женската ни природа. <br />Аз казах.<br />А сега - да започне женското парти у нас! :-)Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-58077686410341539302011-03-09T22:49:00.000+02:002011-03-09T22:50:12.557+02:00Мечтите се сбъдват<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/SIOuZlTLx2E" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br />Аз съм звездата, под която се целуват двама влюбени.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-56676458192358572742011-02-14T01:36:00.002+02:002011-02-14T01:40:04.928+02:00Жива<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/p-qAoAL54Zo" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br /><br />Пускала съм го някога. Но днес ме връхлетя с купища спомени, които не исках. Но понякога ми е толкова празно на душата, че само спомените я пълнят.<br />Бедата е, че имам свойството да забравям лошото, остава само хубавото. Добре, че от спомени не се живее.<br />Животът е тук и сега. Вчера и утре ги няма.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-65234187036964872552010-11-30T07:58:00.003+02:002010-11-30T08:15:40.230+02:00Soldier of Love<object width="640" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/OWRaUC-wrx8?fs=1&hl=en_US"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/OWRaUC-wrx8?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="640" height="385"></embed></object><br /><br />И сам воинът е воин. <br />На война съм.<br />И армията ми се състои само от 1 войник.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-22790391220764197372010-10-22T16:28:00.001+03:002010-10-22T16:29:57.152+03:00„Бъдещето на българска книга”Драма, 984758763 епизод<br /><br />Действието се развива в лето Господне 2010, в двайсет и първия ден на десетия месец между 18:30 и 20:00 часа в M3 College. <br />Участват: Раймонд Вагенщайн от „Колибри”, Ясен Недков от „ИнфоДар”, Виктория Димитрова от „Ентусиаст”, Александър Кръстев от „Аз чета”, Калин Терзийски – писател и някакъв водещ.<br />В публиката: случайни граждани на Република България, студенти и преподаватели от специалност Книгоиздаване на СУ „Св. Климент Охридски”. По едно време се появи г-н Антов от «Бард».<br />Не знам дали повече ми се смееше или повече ми се плачеше.<br />Първо, в шок съм колко неподготвен беше водещия, колко не следеше разговора и колко клиширани, скучни и разпокъсани въпроси задаваше. Тоя човек няма никакво отношение към книгите и четенето и по-лошото, е че го бяха оставили да води дискусия за книги и четене. Опазил ме Бог.<br />Второ: присъстваха 4-ма издатели, от които само един (!), учил за книгоиздател. Опазил ме Бог.<br />Трето: тия въпросните книгоиздатели тъпо и упорито не правят разлика между книга и литература. Всичко, що е повече от 48 страници и има корици, е литература. Опазил ме Бог. <br />Четвърто: при всяко споменаване на думата „интернет” тия същите издатели отскачаха 20 см от столовете, върху които бяха положили четирибуквията си. Особено един от тях. <br /><br />По образование съм книгоиздател. По необходимост – преводач. По душа – читател. <br />От тази дискусия преводачът и издателят в мен се разбунтуваха. Но на читателя в мен направо му идеше да си тегли ножа. <br />Защото от цялата работа стана ясно, че на издателите всъщност твърде малко им пука за читателите. И това е една феноменално фундаментална грешка. Понеже и без издатели, читатели винаги ще има. Но без читатели няма издатели. <br />Издразниха ме (или по-добре в единствено число?) с това, че оправдават мърлявата си работа с лошата обстановка, враждебните условия, с некачествения човешки материал и куп други външния фактори. Оплакват се, че държавата не подкрепяла книжния бизнес. Ми тя нашата „държава” кой точно бизнес подкрепя, че не мога да се сетя? Факт е , че бизнесът с книги е различен от всички останали. Това води до определени последствия – ниски печалби, къртовски труд, малко социален престиж. Ама ако не ги устройва, да ходят да правят друг бизнес. Без да се оплакват. <br />Направо ми бръкнаха в мозъка с „В България това не става”. Не става, щото никой не го прави. Издателят тотално е изгубил връзка с читателя. А всъщност мисията и задачата му е да бъде звеното, свръзката между автора и читателя. Издателят не си върши работата като хората и после „Олеле! Ама то не върви!” <br />Деликатната и взривоопасна тема за четенето в интернет стърчеше като оголен нерв, от време на време някой го докосне и издателското тяло подскочи. Не разбраха тия издатели, че читателите, техните работодатели, са други, нови, променени. Че хартиеното тяло е за удоволствие, но вече е все по-малко практично. На новия читател не му стига старата книга. Той има нужда и иска бърза, удобна, лесна за работа книга, която за 5 удара по клавиатурата и 2 секунди търсене му казва на коя страница е информацията, която търси. И ако издателят не даде на читателя това, от което има нужда на време, читателят сам ще си го осигури. Например като качва пиратски книги в интернет. <br />Рекламата, българската книга, книгите, преведени на български, авторите са ми теми малко по допирателната. Но също болят. <br />Обаче признак на изключително ниска култура, лошо възпитание и огромно его беше завоалирано пренебрежителното отношение към шефката на „Ентусиаст” – млада, умна, хубава и нахъсана мадама, която върти рядко успешно издателство. И то го прави по начин, различен от всички познати модели и схеми за управление на издателство. Сетих се за реплика на Карбовски в либретото на един стар мюзикъл: „Щом опиташ да вдигнеш глава, веднага ти режат главата.” Дано Виктория успее да я вдигне достатъчно бързо и високо, че да не се случи декапитация 9( по доц. д-р Цветкова). <br /><br />Достатъчно възмутена ли ви изглеждам?Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-29153908766444220342010-10-19T10:24:00.000+03:002010-10-19T10:25:56.545+03:00Когато си на дъното<em>Когато си на дъното на пъкъла<br />Когато си най тъжен и злочест<br />От парещите въглени на мъката<br />Си направи сам стълба и излез<br />Светът когато мръкне пред очите ти<br />И притъмнява в тези две очи<br />Сам слънце си създай и от лъчите<br />Създай си стълба и по нея се качи<br />Когато от безпътица премазан си<br />И си зазидан в четири стени<br />От всички свои пътища премазани<br />Нов път си направи и сам тръгни<br />Трънлив и зъл е на живота ребуса<br />На кръст разпъва нашите души<br />Загубил всичко, не загубвай себе си<br />Единствено така ще го решиш </em><br /><br />Дамян ДамяновБистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-80945628308647522772010-09-29T22:17:00.001+03:002010-09-29T22:18:45.372+03:00Думата "кучка" вече е комплимент<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiNHsmP3eF04d5BSPLF5uWBfaOl-jtw3Tk4UXDy8DOskBhg8Mg4Pg160JFtmmsCklY1hEyPTqQHeW7t8Mg8FNJLGBDowS07CSKjWbuYz9yLCekZXlPTGQaDkZhsTXyba-a33IEfDk1GoZk/s1600/kuchki_korica.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 213px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiNHsmP3eF04d5BSPLF5uWBfaOl-jtw3Tk4UXDy8DOskBhg8Mg4Pg160JFtmmsCklY1hEyPTqQHeW7t8Mg8FNJLGBDowS07CSKjWbuYz9yLCekZXlPTGQaDkZhsTXyba-a33IEfDk1GoZk/s320/kuchki_korica.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5522417042381262082" /></a><br /><br />Благодарение на Шери Аргов и продължението на „Защо мъжете си падат по кучки” – „Защо мъжете се женят за кучки”.<br />Защото „кучка” е силната, смела жена с чувство за собствена значимост и достойнство, която осъзнава коя е, какво иска и знае как да го получи. <br />Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се чувства пълноценна, истинска и удовлетворена. Той не е центърът на нейната вселена, а двамата заедно имат общи слънчеви системи.<br />Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се радва на живота, да го изживее смислено и съдържателно. А веднъж поела съдбата си в свои ръце, такава жена се превръща в най-големия подарък за Него – истинският, качествен мъж.<br />Защото само след като открие себе си, жената е готова да открие и Принца и да му дари цялото щастие на споделената, взаимна любов, в която двама се избират, разбират, приемат и обичат.<br />С присъщата си духовита и остроумна ирония Шери Аргов разкрива тайните на щастливия брак между зрелите, самостойни партньори, които се свързват, а не се връзват, с признаване и уважение към личността на другия, на неговия свят и личен живот. Седемдесетте и петте принципа на връзката в „Защо мъжете се женят за кучки” са почерпени от разговорите на Аргов с мъже от плът и кръв, с техния опит и преживявания от срещата им с представителките на срещуположния пол, а не от женските списания, пълни с предполагаеми стратегии и тактики за това как да се омъжим за набелязания мъж. Примерите и съветите в книгата са плод на реални ситуации от живия живот, а не на онова, което жените си мислят, че мъжете си мислят, че жените си мислят... И така нататък, докато не осъзнаем, че никой не може да влезе в главата на другия и не разберем, че другият иска това, което иска, а не това, което ние си мислим, че иска.<br />Голямата тайна според авторката на „книгите за кучките” е всеки да остане в центъра на своя свят, без инвазии в личното пространство на другия, без стремеж да го погълнем и да обсебим живота му, но и без да му позволяваме да направи същото с нашия. Самоуважението и това към другия, достойнството и зачитането на партньорското, спазването на определена дистанция, която да ни позволява да се свържем без чувство за притискане и без усещане за принуда и която ни помага да запазим собствените си граници – това са златните правила. <br />Но да си го кажем честно: колко от нас са способни на това? Колко от нас са достатъчно узрели за такова свързване и такова израстване? И стига ли ни една книга-наръчник или тя е само началото на пътя – дълъг и трънлив – към споделеното щастие?Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-12236632968190846302010-09-26T16:58:00.001+03:002010-09-26T16:59:42.358+03:00Rosa Maria<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/lv8Zban1xQA?fs=1&hl=en_US"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/lv8Zban1xQA?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object><br /><br />В момента съм кратер, останал след избухнала бомба.<br /><br />А искам да съм щастлива звезда, под която се целуват двама влюбени.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-39740205015241822002010-08-04T17:33:00.002+03:002010-08-04T17:45:04.668+03:00Лятна буря съм<object width="640" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/C3lWwBslWqg&hl=en_US&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/C3lWwBslWqg&hl=en_US&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="640" height="385"></embed></object><br /><br />Много любима песен.<br />Напоследък се сещам за любими парчета.<br />Въобще преоткривам музиката. <br />Стинг, Шаде, Максим, дори оная лигла, дето спечели Евровизия със закачливата си песен. Постоянно слушам нещо. <br />Преоткивам и книгите. Не че някога съм ги губила. Но сега ми се струват "други". Сигурно, защото ги споделям.<br />Преоткривам и общуването, свързването между хората, между близките души. И разбирам, че повечето ни контакти са кухи и празни от съдържание и се чудя защо, по дяволите, си хабим да ги пазим и подържаме. <br />Откривам как едно уморително и физически тежко преживяване може да те зареди с психическа енергия и емоции за месеци наред, да те нахрани, да те напълни, да те накара да се почувстваш жив и да те мотивира.<br />Откривам, че снимките не запечатват образи, а емоции, вълшебни мигове, слънчеви усмивки и дъждовни сълзи, вятър в косите и огън в душите. <br /><br />И сега като един завършен егоист, ще си сваря една кофа кафе, ще си пусна някоя хубава музичка, ще си пална две свещички с новата запалка за свещи, ще чучна в хола и ще си превеждам, бавно и напоително, и ще кроя планове за море през 33-та или 34-та седмица от годината. <br />Нека ми е зле...Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-19735298495747677242010-07-20T21:30:00.002+03:002010-07-20T21:32:36.329+03:00Само за жени<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifqIntxbZdjEORj_4o8eghhmQjpHHYWbHtHdi7DNRyM0EnBAmEwEvXvnpzkXSjgxAAT7wSzPfb5cZQ4MBV5hyphenhyphentpwqSf5nzut3dZPUhknIZzuP4IDQiVjixZupTljREUnOG7oVbRe8p0w0/s1600/tqlo.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 271px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifqIntxbZdjEORj_4o8eghhmQjpHHYWbHtHdi7DNRyM0EnBAmEwEvXvnpzkXSjgxAAT7wSzPfb5cZQ4MBV5hyphenhyphentpwqSf5nzut3dZPUhknIZzuP4IDQiVjixZupTljREUnOG7oVbRe8p0w0/s320/tqlo.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5496057730233489330" /></a><br /><br />Нямах търпение да напиша текста за книгата на Моника Василева „Подари си желаното тяло”. <br />Моника Василева е прекрасна млада дама, която е успяла да достигне до същността на това да бъдеш Жена – да обичаш себе си и тялото си със същата сила, с която обичаш и другите. <br />Със своята първа книга Моника иска да предаде тази женска мъдрост и на нас – всички ние, които все намираме по нещо недостатъчно слабо, недобре оформено, прекалено пухкаво или твърде кокалесто в телата ни. И макар че „Подари си желаното тяло” е замислена като програма за отслабване, това е книга за храненето, но не за това, което слагаме в устата си, а за това, което отглеждаме в душите и умовете си. За това как и колко се грижим за себе си и какво бихме могли да променим в начина си на живот така, че да се чувстваме по-здрави, по-енергични и по-успешни, да се чувстваме повече Жени.<br />„Девет седмично пътешествие към красотата и хармонията” е ключът, който ни дава подзаглавието за онова, което ни очаква в книгата. То има малко общо със стриктно спазване на диети. За сметка на това Моника ни предава своя опит за неща, които рядко попадат във фокуса на вниманието ни: колко е важно да сме наясно с емоциите си, да се освободим от чувството за вина, да почистим и подредим не само телата, но и умовете и домовете си, да се радваме на всичко, което ни поднася животът и да се забавляваме, но с чувство за отговорност към себе си. <br />Във всяка от деветте глави (по една за всяка седмица от пътешествието към новото ни Аз) Моника ни е подготвила малко „теория”, щипка от своите преживявания, по няколко ценни упражнения, понякога – указания как да си водим дневник, по едно съкровено пожелание и по няколко приключения, с които ни предизвиква да вземем нещата в свои ръце и да доведем промяната в живота си. <br />И макар че това е дебютът на Моника като писател, книгата й е написана леко и увлекателно, с много хумор, но най-вече е изпълнена с огромна любов към Жената и Женското начало. <br />Адмирации заслужават и издателите AMG Publishign, които, верни на издателската си линия да публикуват книги за здравословен начин на живот, проявяват дързостта да заложат на роден автор и то в толкова деликатна и специална тема.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-74805499914265357742010-07-15T19:02:00.002+03:002010-07-15T19:38:48.992+03:00Някой, ако може, да го произнесе<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/7DKBKZ8Cxeo&hl=en_US&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/7DKBKZ8Cxeo&hl=en_US&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object><br /><br />Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)<br /><br />Този човек е велик, уникален талант. <br />Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката. <br />В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката. <br />Максим е съвсем друга вселена.<br />Максим Е музика. <br /><br />Свързвам тая музика само с любов.<br />Която прониква до най-тайните и най-тъмните места.<br />Загнездва се.<br />Дебне. <br />Чака.<br />Връхлита те.<br />Цунами. <br />Помита всичко. <br />Опустошва.<br /><br />Разчиства терена за нов живот. <br />Тя е и семенцето.<br />И слънцето.<br />И водата.<br />И почвата.<br />И въздуха.<br /><br />И вятъра в косите.<br />И дъха в дробовете. <br />И...<br />стига, че се отплеснах.<br /><br />Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-25135603740938678912010-07-06T18:34:00.002+03:002010-07-06T18:36:37.414+03:00If I Can Melt Your Heart<object width="640" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/XEAGpkk6mu4&hl=en_US&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/XEAGpkk6mu4&hl=en_US&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="640" height="385"></embed></object><br /><br />Много обичам тоя ремикс на Frozen. Чух го за пръв път преди 8 години най-малко. Боже, все едно е било в друг живот...<br /><br />Нямам какво да коментирам.<br />Лято. Жега. Мор.<br />А искам море...<br />И да не мисля, за нищо и никой.<br />Само да усещам.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-40935985322436362062010-07-02T13:54:00.002+03:002010-07-02T14:07:31.179+03:00Какво му трябва на човек....Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:<br />Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)<br />Аз си работя вкъщи<br />с книги.<br />Пия си горещо сладко кафе.<br />Не ми дреме за домакинската работа.<br />Навън бушува лятна буря.<br />Аз си слушам някаква джиджана музичка.<br />И си гледам кефа.<br /><br />В момента правя следното:<br />Работя си една книжка вкъщи (превеждам)<br />До мен дими една чаена чаша кафе.<br />Навън всеки момент ще загърми и затрещи.<br />Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал. <br />Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим. <br /><br />Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-51094518803069976362010-06-26T18:55:00.002+03:002010-06-26T19:19:34.508+03:00Очакваме затварянето на НБКМ :-)Мъка ми е на душата.<br />Доживяхме казуса "ГДБОП - Читанка.инфо"<br />Не знам какво да кажа. Но нещо трябва да се каже, както направиха вече десетки хиляди колеги читатели. <br />Въпреки че положението е толкова трагикомично, радвам се, че се намериха толкова хора, които да нададат глас, а не просто покорно да преклонят глава, както се случва при всички изцепки през последните двайсет години.<br /><br />Медалът винаги има повече от една страни.<br />Аз човек. Нарушено е правото ми за достъп до информация, гарантирано най-малко от Конситуцията на Р България. Няма да цитираме всички останали международни конвенции.<br />Аз съм читател. Купувам книги и си плащам членските карти за две библиотеки. Интернет библиотеките НЕ ми искат пари, за да имам достъп до тяхното съдържание. При все че едни хора са положили едни не малки усилия, за да дигитализират дадено съдържание. Също както при конвенционалните библиотеки, за да се ползват от голям брой хора, текстовете в Интернет библиотеките са били закупени под формата на хартиена книга някога, някъде, от някого за определена сума. Веднъж платил съответната цена за дадена книга, всеки от нас може да я предоставя на колкото си иска да души да я четат без да получава възнаграждение за това. Или както се изказа председателят на АБК, който, забележете е шеф на едно от най-големите издателства у нас, Народната библиотека и тя нарушава закона и трябва да бъде затворена. Срам и позор за издателската гилдия! Не знам с кой точно акъл (вероятно с този, който липсва) членовете на АБК избраха този човек за председател на Асоциацията!<br />Аз съм преводач. Ако издателите, за които превеждам, нямат нищо против, съгласна съм моите преводи да бъдат качени в Интернет. <br />Аз съм и издател. И издадените от мен текстове са свободно и безвъзмездно достъпни в Интернет.<br />Аз съм и автор. Авторските ми текстове са свободно достъпни в Интернет, както е видно от настоящата публикация. <br /><br />Но в този момент възставам срещу звеното Издател!<br />В света, в който живеем, всеки автор с малко повече съобразителност, е в състояние сам да организира разпространението на текстовете си и да комуникира с читателите си без посредничеството на издател. Всеки средно интелигентен автор, а повечето са интелигентни над средното, е в състояние да ангажира редактор, коректор, дизайнер, ако се налага - преводач, да се свърже с печатница и да държи ВСИЧКО в свои ръце, включително ГОЛЕМИТЕ печалби, а не скромните авторски хонорари, които му се изплащат при съмнителни условия от издателите. <br />Най-малкото всеки автор може свободно да изтипоса текстовете си в Интернет и ако реши да не получи никакви пари за това. <br />Издателите най-сетне осъзнаха, че са изчезващ вид. Най-после им светна, че са една излишна брънка в комуникационната верига автор-читател. И ги хвана голямото шубе, че ще секнат лесните пари. Защото<br />посочете ми кой издател плаща на преводачите, на редакторите, на коректорите, на дизайнерите не фиксиран хонорар, а процент от цената на всяко продадено копие? Тайна ли е за някой, че има издателства, които печелят хиляди левове, макар и само от едно заглавие, а преводачът получава своите хипотетични 1000-2000 лв и нито стотинка повече? <br />Колко са издателите, на които никога не се е случвало да издадат текст с неуредени права?<br />Колко са издателите, които декларират реалните си приходи и реалните тиражи?<br />И как да ги обявяват, когато няма сила, която да ги накара да публикуват вярна информация?<br />Колко са издателите, които депозират задължителните екземпляри в НБКМ?<br />Разбира се, малоумно е да се мисли, че в страна като България може да се забогатее или да се изкарат милиони от книги. Затова и не разбрах как точно изчислиха издателите, че на КУЛТУРАТА били нанесени щети за милиони. На културата или на частния интерес са нанесени тия щети? Разлика от небето до земята. <br />Но между това, което издателите плащат, и това, което издателите печелят от една книга, има голяма разлика, наречена чиста печалба. <br />Ако родните издатели бяха малко по-начетени и в крак какво се случва в издателския бизнес по света, щяха да знаят, че още в началото на века стана ясно, че безплатният достъп до съдържанието на книгите в интернет не само, че НЕ намалява, а точно обратното - увеличава продажбите на хартиените книги. Ако издателите са чак толкова загрижени за културата, да си затворят очите и да благословят БЕЗПЛАТНИЯ достъп до книгите в интернет. <br />Струва ми се,че идиотската акция на ГДБОП срещу Читанка ще има противоположен на търсения ефект: вместо да се ограничи това псевдопиратство, вярвам, че все повече хора ще се мобилизират за дигитализирането на съдържанието, за което вече веднъж са платили. Читанка вече е нарицателно.<br />А в Интернет, знаем, има най-малко още 10 подобни читанки....Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-44441431399469210602010-06-18T17:49:00.001+03:002010-06-18T17:50:45.625+03:00ОСЪЩЕСТВИ ЦЕЛИТЕ СИ С НЛП<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhh0QOVmjmL0ixzXrfPVeb0stJic0jsV4VnFW6ub_z3oeMc3NuYiVez53nhmxFV7ONrkd-mdUW3eNTNN-rJNJ6cjivKsQBNb6bbRnhXN8NONQivY67gd-y6zes8i-l47f30HVplL3PITVY/s1600/osashtestvi-celite-nlp-5__66185_zoom.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhh0QOVmjmL0ixzXrfPVeb0stJic0jsV4VnFW6ub_z3oeMc3NuYiVez53nhmxFV7ONrkd-mdUW3eNTNN-rJNJ6cjivKsQBNb6bbRnhXN8NONQivY67gd-y6zes8i-l47f30HVplL3PITVY/s320/osashtestvi-celite-nlp-5__66185_zoom.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5484126190070904690" /></a><br /><br />През последните десетина години съкращението НЛП (невро-лингвистично програмиране) се радва на значителна популярност. Бизнес консултанти се надпреварват да се титулуват „НЛП коуч” или „НЛП тренер”, а Интернет изобилства от предложения, които обещават да превърнат всеки, включил се в някой семинар или обучение, в експерт по НЛП. <br />Знаем ли, обаче, наистина какво е НЛП, как, защо и от кого се използва и имаме ли в действителност нужда от специален човек, който да ни наставлява, за да прилагаме принципите и техниките на тази уникална технология в живота си?<br />Анне Линден, основател и директор на Института по НЛП в Ню Йорк, в съавторство с Катрин Петруц, отговаря на тези и още стотици други въпроси в книгата си „Осъществи целите си с НЛП”, издадена в България от AMG Publishing. Както всички сериозни четива, и това задава основната теоретична рамка, върху която е изградено невро-лингвистичното програмиране – тази стройна и ефективна система от психологически техники за водене на осъзнат, щастлив и изпълнен с удовлетворение и успехи живот. Това, което прави „Осъществи целите си с НЛП” по-полезна от останалите книги по темата, достъпни на български език, са многобройните примери от практиката на авторката и изобилието от прости, но мощни упражнения за постигане на зададените цели. <br />Преди да маркираме основните акценти в книгата е важно да отбележим, че НЛП не обещава решение на проблемите и изцеление на болките като с магическа пръчка или вълшебно хапче – гълташ го и всичко е наред! Ако искате да се случва нещо различно в живота ви, то направете промяна. Не я търсете навън – в близките, приятелите, в службата или в която и да е друга сфера. Започнете от себе си!<br />И така: ако искате нови резултати, започнете да правите нещо различно. <br />За начало: променете начина, по който общувате. Но преди всичко: научете се да общувате със себе си. Наблюдавайте поведението си, реакциите си, изследвайте се, открийте това, което не ви харесва, и го коригирайте. Когато се научите да общувате пълноценно със себе си, ще можете да контролирате и да влияете на комуникацията и с останалите, особен със значимите за вас хора. Ще сте в състояние да ги слушате по внимателно, да ги чувате, да разбирате от какво имат нужда и какво искат. <br />После обърнете внимание на всички скрити ресурси, които са заложени дълбоко във всяко човешко същество. Когато си дадете сметка, че всичко, от което имате нужда, се намира в самите вас, ще осъзнаете, че е много по-лесно да се справяте с трудностите, които ви поднася животът ежечасно и ежеминутно. <br />След като вече сте наясно със собствените си ресурси и общувате ефективно и успешно, отделете внимание на планирането – дейност и процес, който лежи в основата на всеки успех в която и да е област на човешката деятелност. Разграничете ясно целите и резултатите и начертайте план, с който да постигнете първите и да получите вторите. <br />В случай, че планът не успее, това не означава, че сте се провалили, а просто получавате обратна връзка: какво бихте могли да направите по друг начин така, че да постигнете резултатите, които искате? какво е по-добре да не правите, ако искате да стигнете до определена цел? <br />Забележете колко важни са думите, които използваме. Често това, което казваме, се разминава от това, което всъщност мислим, а още по-често – от това, което другият чува. Не позволявайте да попаднете в капана на думите – тези коварни, но най-често единствените ни канали за комуникация. <br />Дайте си възможност да осъзнаете един простичък принцип: никой психически здрав човек не прави нещо с лош умисъл. Всяко действие, което предприемаме, има в основата си някакво положително намерение. Дори и на пръв поглед да не става ясно, всяко наше действие има за цел, ако не да доведе до някакво добро, то поне да ни предпази от нещо. <br />И нещо много важно: въпреки всичко, което се случва около нас, ние сме тези, които избират как да преживеят и да реагират на случващото се. Медалът винаги има най-малко две страни и решението коя от тях да изберем е изцяло в нашите ръце и глави. <br />Книгата е подходяща за всеки, решил да вземе живота си в ръце, да го управлява според своите желание и да работи за осъществяването на своите цели.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-14096049655848760052010-05-14T08:57:00.002+03:002010-05-14T09:17:22.003+03:00Пролетно ми е, Георгиева!<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/locIxsfpgp4&hl=en_US&fs=1&"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/locIxsfpgp4&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object><br /><br />Написах си почти целия текст и с едно НЕВОЛНО натискане на неизвестен бутон всичко изчезна! Мърфи никога не спи :-)<br />Това е знак, че може би не трябва да пиша. Брутално вмешателство на Вселената :-) Или просто е искала да ми каже тая Вселена, че дребните глупости не са подходяща тема. <br />Старая се напоследък да запомням сънищата си. Понякога ми се получава и си ги записвам, но през последните 2-3 дни явно си лягам много уморена и спя като пън. Никакъв помен от сънища. Но за сметка на това обръщам голямо внимание на това какво сънувам. Е, доколкото го допуска натъпканият ми с всякакви теории, философии и психологии акъл. <br />Старая се да се вглеждам и в дребните , уж "случайни" неща, които ми се случват, виждам, чувам, докосвам. Колкото повече остарявам (хахахаха), толкова повече осъзнавам с цялото си същество, че всичко е едно голямо причинно-следствие, нищо не е случайно и всичко предизвикваме и създаваме сами. <br />На всички, които ще подскочат с аргумента, че не си създаваме сами лошотиите, ще кажа, че и тях ние си ги правим, просто не се иска да го признаем и приемем. <br />Не знам дали сега Вселената е доволна от публикацията ми. Дано да е, че ми изчезна музата вече :-)<br />Отивам да си допия кафенцето, а след това ще си пресадя страхотните лимончета и грейпфрутчета, които си отглеждам от семки.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-21868191068017868882010-02-27T17:11:00.000+02:002010-02-27T17:12:02.041+02:00ЕДИН УСПЕШЕН ДЕЛОВИ ДЕН: ДА СПЕЧЕЛИМ С ДОБРИ ПРОТОКОЛНИ СТРАТЕГИИ И УМЕНИЯ В БИЗНЕСАДобро образование, иновативни идеи, дългогодишен опит, подходящи връзки, организационни и комуникативни умения.<br />Необходими предпоставки за постигане на успех на професионалното поприще и високо качество на живот.<br />Но достатъчни ли са?<br />Светът, в който работим и живеем, постоянно ни показва и подсказва, че е нужно още нещо: Нужно е да познаваме и да спазваме установените правила и норми на поведение и в общуването помежду ни. <br /><br />Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?<br />Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?<br />Какво е значението на “първото впечатление”?<br />А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?<br />Как да водим разговори така, че общуването да е приятно и ценно за участниците?<br />Да организираме деловата си кореспонденция по начин, удобен и приятен за четене.<br />Колко точно е точното?<br />Как да изберем правилния подарък и как да вдигнем тост елегантно и със стил?<br />Успяват ли хората с безспорни качества, но липса на стил и правилно поведение в обществото?<br /><br />Да поговорим за правилата, които ще ни отведат до върховете на кариерата и междуличностните отношения!<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />ПРОГРАМА<br /><br /><br /><br />8:45 – 9:00 – Регистрация<br />9:00 – 10:45 – Първи модул – част I<br />• Първо впечатление<br />• Облекло<br />• Езикът на тялото<br />10:45 – 11:15 - кафе пауза<br />11: 15 – 13:00 Първи модул – част II<br />• Запознанство <br />• Представяне<br />• Малък разговор<br />• Техники и успешно водене на същински разговор<br />13:00 – 14:30 – практическо занятие Работен обяд: правила за поведение на общата трапеза<br />14:30 – 16:00 – Втори модул – част I<br />• Визитни картички<br />• Делова кореспонденция<br />• Подписване на договор<br />16:00 – 16:30 кафе пауза<br />16:30 – 18:00 – Втори модул – част II<br />• Подаръци<br />• Тостове<br />• Сбогуване<br />18:00 – 19:00 практическо занятие Коктейл<br /><br /><br /><br />Нашият лектор:<br />Анатолий Пазийски<br /> Началник на отдел „Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента на Р България.<br /> Дипломат от кариерата. <br /> Дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.<br /><br />Такса за участие: 299 лева без ДДС.<br />При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.<br /> Тренинг-семинарът ще се проведе в София, на 23 март, 2010 г.<br />Данни за плащане:<br />Получател: Академия „Президент” ЕООД<br />Прокредит Банк АД<br />IBAN: BG72PRCB92301031121417<br />BIC: PRCBBGSF<br />Лице за контакт: Бистра Георгиева 0892 23 94 10Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-5557148503498305562010-01-09T10:43:00.001+02:002010-01-14T14:59:32.228+02:00Тренинг-семинар "СТИЛ, ЕТИКЕТ И ПРОТОКОЛ - ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО"Вие се възхищавате от шефа си.<br />И как иначе! Той е отличен професионалист, интелигентен, симпатичен и справедлив. Но така ли ще мислите и в бъдеще, ако видите рано сутрин персонала да го изнася безпаметно пиян от нощния бар?<br />А как ще се почувствате, когато видите уважавания от вас професор да тича за здраве без дрехи по площада покрай вас, докато пиете кафе със семейството си на площада? <br />Ще се промени ли - и защо - отношението ви към него?<br />Тези ситуации са неудобни, когато участвате като зрител в тях. /Всъщност кои ситуации са наистина неудобни и за кого?/ Но тези ситуации може да са фатални за вас, когато вие самите сте от „другата страна”.<br />Поведението на хората в общественото пространство и в отношенията помежду им се подчинява на установени определени норми и правила.<br /><br />А ТЕ СА ПРИЗВАНИ ПРЕДИ ВСИЧКО ДА ОБЛЕКЧАВАТ ОБЩУВАНЕТО ПОМЕЖДУ НИ!<br /><br />Малцина са онези, които живеят отшелнически и могат да си позволят да постъпват както намерят за добре. За всички останали - познаването и спазването на тези правила, на този своеобразен език на вежливото общуване между хората е желателно, дори задължително.<br />Има хора, които са добре подготвени - високо образовани, талантливи, привлекателни, но въпреки това не успяват да се изявят и да постигнат в живота и в бизнеса това, което други с далеч по-скромни възможности постигат. <br />Защо е така?<br />Кандидатствате за работа. Спокойни сте, защото на документи всичко е във ваша полза. Канят Ви на делова среща – обяд и…отпадате от класацията дори и без конкретен разговор по реалните ви възможности. Защо става така? Сбъркахте ли и в какво?<br /><br />НЕ СТЕ СПАЗИЛИ УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА!<br />Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?<br />Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?<br />Какво е значението на “първото впечатление”?<br />Какво очакват другите от вас в дадена ситуация?<br />А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?<br /><br />ЗАПОМНЕТЕ: ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ СЕ ПОСТИГА И СЕ ОТСТОЯВА УСПЕШНО, САМО С ПОЗНАВАНЕТО И СПАЗВАНЕТО НА ОБЩОПРИЕТИТЕ<br />ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.<br /><br />Да поговорим за тях.<br />ПРОГРАМА СТАНДАРТЕН КУРС<br />ДЕН 1<br />09.45 – 10.00 – Регистрация<br />10.00 – 11.20 – Уводна част<br />Същност и етапи в развитието на Дипломатическия Протокол и церемониал. <br />Исторически преглед. Ренесанс на класическите форми на общуване; Практически Протокол и добри маниери. Основни принципи и понятия. Корпоративен протокол.<br />Закон за държавния протокол на Република България; Закон за старшинството на физическите лица и институциите в Република България;<br />Символи на държавността – знаме, герб, печат, химн; Законови разпоредби. Правила за разполагане на знамена.<br />Най-често срещани церемонии в деловата практика - награждаване и подписване на договори. Подготовка и правила при провеждането им.<br /><br />11.20 – 11.40 – Кафе-пауза<br />11.40 – 13.00 – Основни протоколни мероприятия, свързани с консумация<br /> Дневни и вечерни приеми. Установени принципи и параметри при организирането на официални мероприятия, свързани с консумация на храни и напитки.<br /><br />Работна закуска / Бизнес закуска/, Закуска, Brunch;<br />Чаша шампанско, Чаша вино;<br />На чаша чай. Жур фикс;<br />Коктейл и Прием;<br />Бюфет – вечеря /Дине бюфе/ и Прием а ла фуршет;<br />Барбекю, Гардън парти, банкет;<br />Същност и различия между бизнес обяд / Бизнес вечеря и официален обяд / официална вечеря; Късна вечеря;<br />Аперитивът на крак – голямото значение на малката напитка.<br /><br /><br />13.00 – 14.00 – практическо занятие „Прием”<br />Целта на практическото занятие е да бъдат изяснени и утвърдени правилата на подготовка, провеждане, както и на поведение на участниците на прием и коктейл.<br /><br />14.00 – 15.20 – Стил и поведение в обществото – І част<br />Правила на поведение в ресторанта и на общата трапеза; Стил в ресторанта или храненето като начин на живот и култура; <br />Да похапнем с партньори - как да бъдем перфектни при организирането на делови срещи, свързани с хранене; <br />Тостът – от обикновен поздрав до послание; <br />За виното и още нещо…<br /><br />15.20 – 15.40 – Кафе-пауза<br />15.40 – 17.00 – Стил и поведение в обществото – II част<br />Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.<br /><br />ДЕН 2<br /><br />10.00 – 11.20 - Етикет и стил на работното място<br />Офисът – нашето второ лице. Кабинетът като място за срещи. Зала за разговори;<br />Точността – висша форма на вежливост;<br />Да говорим правилно по телефона;<br />Посрещане/изпращане на гости; Настаняване, сервиз;<br />Подаръкът, този труден избор. <br />Поканата – какво ни говори тя - правила за писане и разчитане на поканите. <br />Визитните картички – голямото значение на малките картончета; <br />Поздравителни и коледни картички; <br />Траурни церемонии; <br />На Ти или на Вие – кога да преминем границата?;<br /><br /><br />11.20 – 11.40 – Кафе-пауза<br />11.40 – 13.00 –– Стил и поведение в обществото – ІІІ част<br />Облеклото говори – общи правила за облеклото в официалната и в бизнес-сферата, облекло – дами, облекло – мъже - знаем ли всичко за мъжкото облекло? Кои детайли са важни; Аксесоари; <br />Сигналите на цветовете; <br />Да заслужим по-голямо уважение с подходящите символи на статуса.<br /><br />13.00 – 14.00 – обяд<br />14.00 – 15.20<br />Тайнственият език на тялото – какво ни говори всъщност той? Словесни и несловесни сигнали - за изкуството да преценяваме и да разбираме хората без думи;<br />Жестове и пози на тялото;<br />Дистанции и зони на общуване<br /><br />15.20 – 15.40 – Кафе-пауза<br />15.40 – 17.00 – Заключителна част - <br />Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.<br />въпроси и отговори.<br /><br /> *Участниците в курса получават като бонус, в писмен вид, темата - Перфектната делова кореспонденция – стандартна и<br />индивидуализирана.<br /><br />Такса за участие: 380 лева без ДДС. <br />При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.<br />Следващият Тренинг-семинар е в София, на 11 и 12 февруари, 2010 г. в Гранд Хотел България (гр. София, бул. Цар Освободител 4)<br />Данни за плащане:<br />Получател: Академия „Президент” ЕООД<br />Прокредит Банк АД<br />IBAN: BG72PRCB92301031121417<br />BIC: PRCBBGSF<br /><br /><br /><br />ВОДЕЩ КУРСА:<br /> Анатолий Пазийски - дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.<br /> Дипломат от кариерата.<br /> Завършил висше икономическо образование в София и Висша дипломатическа академия в Москва.<br /> Дългогодишен служител на Министерство на външните работи с мандата в посолството на Р България във Виена.<br /> Консултант на немски и австрийски фирми в областта на комуникациите, инвестициите и търговията.<br /> Понастоящем - Началник на отдел “Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента.<br /> Владее немски, руски, английски, ползва шведски.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4837697441530814805.post-67391685311738514992009-12-28T21:03:00.004+02:002009-12-28T21:17:51.301+02:00AVATAR<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_T_ORCRFMk2izYefPcT8Xw3dxj5q-bRlqaNi2LTayxVFzt3eB6KE_rCA7MjQesVoig3Hy4bh6s8p-zs9TXhdJs-J52n8PRJ82pabpwCr25qtmx_hCI3Lb_UewYZL-YNyBuJ9kLRowTCY/s1600-h/Avatar_2009-trailer_720p_.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 214px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_T_ORCRFMk2izYefPcT8Xw3dxj5q-bRlqaNi2LTayxVFzt3eB6KE_rCA7MjQesVoig3Hy4bh6s8p-zs9TXhdJs-J52n8PRJ82pabpwCr25qtmx_hCI3Lb_UewYZL-YNyBuJ9kLRowTCY/s320/Avatar_2009-trailer_720p_.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5420364739201026178" /></a><br /><br />Аз, която не обичам да ходя на кино.<br />Аз, която не обичам да гледам филми.<br />Аз, която трудно доглеждам дори комедийните сериали.<br /><br />Аз съм абсолютно потресена до дъното на душата си от този филм.<br /><br />Не защото е филм на Дж. Камерън.<br />Не защото е пълен до горе с ефекти.<br />Не защото е толкова рекламиран, че чак не ми се гледаше.<br /><br />А защото бръква с пръст в най-големите рани на човечеството и им сипва сол.<br /><br />В този филм видяхме хората такива, каквито са: алчни, по-алчни, най-алчни; нетолерантни и неприемащи; взели се за върха на сладоледа; мислят си, че са нещо много напред в еволюцията, едва ли не, че са нейният връх; че другите раси са примитивни само, защото не са се развили технически и технологично.<br />Този филм показа какво му липсва на човечеството - връзка и свързаност. Връзка и свързаност между хората. Връзка и свързаност с Природата, със Земята. Липсва ни хармония. Липсва ни съзнание, че щом взимаме, трябва и да връщаме; че трябва да се грижим за природата, която е всъщност собственият ни живот, и ние сме част от нея, а не нейни господари. <br />"Аватар" е отговорът на въпроса "Как да се спасим от собствената си безотговорност, която ни е довела до прага на екологична катастрофа?"<br />Тайничко се надявам посланието да не остане само на екрана.Бистра Георгиеваhttp://www.blogger.com/profile/14886100863917709776noreply@blogger.com0