петък, 14 май 2010 г.

Пролетно ми е, Георгиева!



Написах си почти целия текст и с едно НЕВОЛНО натискане на неизвестен бутон всичко изчезна! Мърфи никога не спи :-)
Това е знак, че може би не трябва да пиша. Брутално вмешателство на Вселената :-) Или просто е искала да ми каже тая Вселена, че дребните глупости не са подходяща тема.
Старая се напоследък да запомням сънищата си. Понякога ми се получава и си ги записвам, но през последните 2-3 дни явно си лягам много уморена и спя като пън. Никакъв помен от сънища. Но за сметка на това обръщам голямо внимание на това какво сънувам. Е, доколкото го допуска натъпканият ми с всякакви теории, философии и психологии акъл.
Старая се да се вглеждам и в дребните , уж "случайни" неща, които ми се случват, виждам, чувам, докосвам. Колкото повече остарявам (хахахаха), толкова повече осъзнавам с цялото си същество, че всичко е едно голямо причинно-следствие, нищо не е случайно и всичко предизвикваме и създаваме сами.
На всички, които ще подскочат с аргумента, че не си създаваме сами лошотиите, ще кажа, че и тях ние си ги правим, просто не се иска да го признаем и приемем.
Не знам дали сега Вселената е доволна от публикацията ми. Дано да е, че ми изчезна музата вече :-)
Отивам да си допия кафенцето, а след това ще си пресадя страхотните лимончета и грейпфрутчета, които си отглеждам от семки.