сряда, 4 август 2010 г.

Лятна буря съм



Много любима песен.
Напоследък се сещам за любими парчета.
Въобще преоткривам музиката.
Стинг, Шаде, Максим, дори оная лигла, дето спечели Евровизия със закачливата си песен. Постоянно слушам нещо.
Преоткивам и книгите. Не че някога съм ги губила. Но сега ми се струват "други". Сигурно, защото ги споделям.
Преоткривам и общуването, свързването между хората, между близките души. И разбирам, че повечето ни контакти са кухи и празни от съдържание и се чудя защо, по дяволите, си хабим да ги пазим и подържаме.
Откривам как едно уморително и физически тежко преживяване може да те зареди с психическа енергия и емоции за месеци наред, да те нахрани, да те напълни, да те накара да се почувстваш жив и да те мотивира.
Откривам, че снимките не запечатват образи, а емоции, вълшебни мигове, слънчеви усмивки и дъждовни сълзи, вятър в косите и огън в душите.

И сега като един завършен егоист, ще си сваря една кофа кафе, ще си пусна някоя хубава музичка, ще си пална две свещички с новата запалка за свещи, ще чучна в хола и ще си превеждам, бавно и напоително, и ще кроя планове за море през 33-та или 34-та седмица от годината.
Нека ми е зле...