събота, 29 март 2008 г.

Party Day


Тази вечер празнуваме поредното възмъжаване на Топи. На 24.03 стана на "2 до 6" годинки :-) Пожелавам си да ме търпи още дъъъъъъъъъъългоооооо :-)
За мое съжаление на връх рождения му ден го превърнах в болногледачка, защото ме беше стегнала една ангина. Но слава Богу, за традиционното грандиозно парти съм свежа като краставичка :-) Очакват се гости от порядъка на новогодишните. За справка: на Нова година бяхме минимум 60 парчета :-) Сутринта за два часа и половина успяхме да се справим с почти всички приготовления. Страшен екип сме двамата! :-)
Миналата събота и неделя ходихме на тийм билдинг в Рила - курорта Трещеник, вила "Десислава". Прелестно място! Естестествено, по това време на година в планината си е все още зима. Имахме възможност да се насладим на пухкавичък, беличък сняг :-) През прозореца на просторния ни апартамент хи-хи-хи Забавлявахме се зверски! Игрите и този път бяха супер занимателни и предизвикателни, но както винаги всички се справихме блестящо! Фактът, че Топи се почувства част от нашия колектив, е достатъчно красноречив за успеха на начинанието. Навръщане имахме уникалната възможност да установим емпирично колко е тесен третият ред седалки в новата кола на Шефа :-) Мисля, че нямаме нужда от повече експерименти в това отношение :-)
Имах едно много странно преживяване с автобиографията на Чарли Чаплин. Една вечер четох, докато стана време да си пия антибиотика, после си заспах както си му е редът. През нощта явно съм вдигнала температура, докато сънувам, че съм Чарли Чаплин. Бях толкова "вътре" в съня, че ми трябваше ужасно много време да се "върна". Малко се изплаших. Вярно, че като се повиши температурата на мозъка, на човек му се случват странни неща, но мисля, че няма да дочета тази книга до край :-)
От понеделник се зареждам в новия офис и запретвам ръкави за яко бачкане :-) Ако остане време - и за училище.
Отивам да се разкрасявам за довечера :-) Все пак трябва да съм съответно хубава на домакина :-)
Да си купонясвате в събота вечер! :-)

вторник, 18 март 2008 г.

Вече не мога да измислям заглавия :-)

Този дълъг период на неписане не беше почивка от Кафка :-) Времето беше дефицитно. Е, то и в момента е. Открадвам няколко минути от упражнението по Редакционно-издателски системи, за да напиша това-онова.
Няколко реда за честитки:
1. Шефът се сдоби с нова кола :-)
2. Сестра ми помъдря с 1 година на 11.03.
3. Шефът възмъжа с 1 година на 15.03.
4. Симонка и Добри последваха примера на горните на 16.03.
Всички поводи бяха тържествено отбелязани!
На 15 и 16 - малък трип до вилата. Съботата я прекарахме в готвене, подклаждане на гъня в камината и четене на Атанас Далчев, а неделята - в миене на чинии. Покарах стотина километра на връщане към София ;-)

Ходенето на лекции е много полезна работа. Успявам да усвоя 2/3 от информацията само от едното чуване. Проблемът е, че ми изяжда твърде много време и не мога да работя пълноценно. Така че ученолюбието ми ще бъде скъсено от някой край :-) Но много ме кефи да слушам Милена Цветкова /например :-)/, въпреки, че след нейните лекции съм като изцден лимон. Тръгвам си от там с един тон информация в главата и желание да ровя още и още.
В работата се наблюдава типичен "летящ старт". Ентустиазмът от Университета го пренесох доста успешно в офиса и въпреки, че все още нямам конкретен видим резултат, работя усилено по постигането на поставените цели. Гледам да не се въодушевявам твърде, за да не падна после от високо :-)
Всъщност дължа голяма част от ентусиазма си на лицето Станислав Стоев. На това, че имам свободата да обичам във всички възможни смисли на тази дума, че се чувствам истинска и пълноценна, че ми е леко на душата, че имам слънце в очите си и всички други подробности, призхождащи от действието на силното обичане :-)
Сега изчезвам, за да не изпусна съвсем труда на доц. Грета Дерменджиева
П.П. Усмихвайте се и не се оплаквайте, освен когато е крайно наложително! :-)

неделя, 9 март 2008 г.

Кафкианско



Само преди седмица бях възмутена от лицето Франц Кафка до мозъка на костите си. Е, нещата търпят промяна :-) Слава на Бога...
Наложи се да прочета "Процесът" и "Метаморфозата" и да ги представя пред целия курс кандидат-книгоиздатели. Докато четях, проклинах Кафка - и мислено, и гласно. Изправена пред колегите, обаче, дума след дума, започна да ми просветва защо Кафка е Голям.
Ето малко история...
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 г. в еврейско семейство. Бащата е деспотичн търговец с презрително отношение към литературните стремления на сина си. Франц получава юридическо образование и през целия си живот работи в застрахователна фирма. Пише предимно нощем. Последните си години Кафка прекарва в различни санаториуми в търсене на спасение от туберколозата. Умира в Кирлинг, край Виена през 1924 г.
Посочван най-често като виден модернист, Кафка е титулован като един от "тримата влъхви" на модернизма. Другите двама са Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Модернизмът е литературно "течение" /???/, което се разгръща в края на XIX и началото на XX в. Върховите модернистични постижения са от периода между двете световни войни. Характерното за модернизма е, че отрича традицията и се насочва към новото. В контрапункт на реализма и натурализма от предходните десетилетия, модернизмът се "изразява" във и чрез абсурдност, гротескност, свръхреализъм.
Това беше от учебниците.
От мен:
Това, което ме възмути у Кафка, беше липсата на смисъл, абсурдната незаинтересованост на героите от собственото им битие. Няма сюжет, няма действие, няма развитие. Героите не си задават въпросите "Защо?", "Кой?", "Какво?" И ми беше нужно време и да започна да изразявам гласно мисловния си поток, за да разбера, че именно това, което предизвика възмущението ми, е ценното не само у Кафка, но и в целия модернизъм - можеш да влагаш в творбата /литературна, изобразителна, музикална и т.н./ свой собствен смисъл.
Много дълго взе да става...
To be continued... :-)

понеделник, 3 март 2008 г.

Бръм Бръм

Седим си гушнати на парапета на Моста на влюбените. Покрай нас минават хора, шарени, усмихнати хора. Говорим си за Нещата от живота ;-) За завистниците, за злонамерените, за това, че единствените, на които могат да навредят, са те самите.
Защото, когато знам коя Съм, когато обичам, когато съм Едно с този, когото обичам, никой и нищо не може да ни попречи да бъдем щастливи.
С мама и систъра си направихме женска разходка до вилата :-) Борихме се около 5 часа с новия пъзел и в резултат наредихме само рамката :-) Мама доволно си окачи на стените новите картини и другите "ценности" :-) Аз прочетох с кански мъки "Процесът" на Кафка. През живота си по-скучно нещо не съм чела! Изтормозих се!
Не искам да прекалявам с любовните теми, но искам да ви кажа, че е УЖАСНО хубаво да си влюбен, да обичаш, да ти светкат очичките постоянно, да си пиян от любов, да ЖИВЕЕШ във всеки смисъл на тази изтъркана от експлоатация дума! :-)
Сега отивам да се разкрасявам, да пея под душа, да си лакирам ноктите в розово и каквито още щуротии ми дойдат наум!
П.П. Когато е влюбен, на човек му идва смелост за всякакви неща! :-) Опитайте и вие! В домашни условия. Безопасно е. :-)