вторник, 28 юли 2009 г.

"ЩАСТИЕТО: Мисли и преживявания на психотерапевта"



Най-накрая.
Излезе.
След половингодишна работа по издаването. Времето на писането не го слагаме в сметките.
Но да оставим "творческия" процес настрани :-)
Книгата е вербалното въплащение на човешки, женски и психотерапевтични преживявания и опит в най-чист вид. Защо е полезна и ценна психотерапията? Какво е депресия, посттравматично разстройство? Какво са хранителните разстройства и защо толкова много хора страдат от тях? Как и защо са важни отношенията родител - дете, учител - дете? Защо сме агресивни и кои хора прибягват до насилие? Това са само част от въпросите, на които могат да се намерят ясни и разбираеми отговори в книгата.
По-важното обаче е:
че книгата е написана не от "височината" на образование, дипломи и сертификати.
А от срещата на човека, на психотерапевта Александра Заркова очи в очи с тревогите, радостите, болките и щастието на всички онези, които са готови и са поели предизвикателството да стигнат до себе си по пътя на психотерапията. На онези, които са се осмелили - пряко или косвено - да потърсят своите отговори в терапията.
С много топлина и любов към човека, Александра Заркова протяга ръка чрез текстовете си към всеки, който е готов да я поеме.
Любопитно за книгата е, че тя се ражда от блог - http://az-therapy.blogspot.com/

Книгата можете да намерите в големите реални и виртуални книжарници.

неделя, 12 юли 2009 г.

И пак четене

Още ме гонят бесовете от изпита по теория на четенето.
1.Не мога да повярвам, че трети ден няма нито един коментар на предишната публикация. Когато пиша за глупости в рамките на 12 часа след постването получавам поне 2-3 коментара. Тоя път - нищо. Означава ли това, че четенето е нещо скучно и безинтересно?
2. Вчера щях да припадна в Метро. Гледам регала с книгите (е, има не повече от 30 заглавия, но и това е нещо). Баба вози около 3 годишното си внуче в пазарската количка и то проявява жив интерес към някаква книжка - детска. Бабата го срязва: точно тая я имал на филмче. Детето все пак иска книжката. Появява се бащата с последния довод: "Още ти е рано за книжки." Дойдоха ми на ума окло 100 псувни. Това детенце вероятно за пръв път в живота си проявява интерес към книга и тея несъобразителни възрастни така да му секнат ентусиазма. Ама имал го на филмче! К'во общо има филмчето с книжката (гледането с четенето, дори ако в случая четене означава само разглеждане на картинки и неразбиращо съзерцание на буквите)? Ама малък бил? Еми те за това са детски книжки, защото са за малки деца! И после защо децата и младите не четяли. Ми някой учи ли ги, насърчава ли ги, показва ли им да четат?
3. във връзка с гореспоменатия изпит по Теория на четенето правих анкета измежду 10 от най-близките ми хора. В отговор на 3-ти въпрос респондентите трябваше да дадат определение за четене. 10 от 10 запитани отговарят, че "четенето е придобиване на информация". Последният въпрос ги пита за обяснения на ширещото се твърдение, че младите не четат. И 8 от 10 казват: "Ами те не четат! Повече висят в интернет, отколкото с книга в ръка!" Ами да ви питам аз, умници майчини, в Интернет не се ли чета? Не се ли придобива информация? М? АААА? АМа не: само книгите са за четене! Пфу!
ВъзмУтена съм много!
Вече не знам кой ден продължават тия дъждове. Бъркат ми в мозъка. Опитват се да ми провалят морето. Мръсници мръсни.
Но съм много доволна от факта, че сесията свърши и мога да се отдам на безметежно четене на каквото си искам, а не на "Икономика на книгоиздаването", "Книготърговия", НЕУК и дрги подобни глупотевини.
В момента чета "Латифе ханъм - съпругата на Ататюрк". Единствената причина, поради която продължавам да чета тая книга, е, че историята на тази жена е много интересна. Като качество на текста книгата е плачевна. Очевидно оригиналът е толкова лош, че и преводът не може да му помогне. Ама той пък и преводът е един... тури му пепел ;-)
Ходя на народни танци. Голям кеф. След танците ми идва голям пауър. Вчера си купих и гирички и вече започвам да полагам малко физически усилия, че с толкова мързел не се живее. И все пак чистенето си остава един доста добър фитнес :-)

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Конец


Така де - край. На сесията. Приключи доволно, без изцепки, с малко зор накрая, но така е то като не си планира човек времето.
Тая картинка е първата гравюра от "Деветте порти" -култова книга и не чак толкова култов филм. Но к'во да се прави. Даже Джони Деп не го е спасил.
Днес няма да се правя на душеприказчик ;-).
Ще ви изтипосам отговора на един от изпитните си въпроси. Пък дано разберете...

ОПАСНО ЛИ Е ЧЕТЕНЕТО НА НАЦИСТКИ КНИГИ?
/отговор на анкетен въпрос/

И да, и не.
Този двузначен отговор се отнася до абсолютно всички, а не само до нацистките книги. Защото зависи не от книгата, а от читателя.
Да, четенето на нацистки книги може да бъде опасно, когато читателят е неподготвен, когато няма достатъчен, като количество и качество, background, който да му позволи да съпоставя и анализира информацията, да си направи съответните изводи за достоверността й. Лековерният читател, който няма собствено критично мислене, който приема всичко прочетено за чиста монета без да го подлага на съмнение и проверка, е особено податлив на външните влияния и е роб на израза „Прочетох го еди-къде-си, значи е вярно.”
Четенето не само на нацисти книги, но и на всички останали книги не е опасно за начетения човек, за човека с добра информационна култура, чийто собствен мозък е информационна база данни, с която се сравнява и съпоставя и през чиято призма се гледа всичко, което постъпва в него. Човекът, който чете много и мисли критично, се съмнява и проверява, не се поддава. Четенето не е опасно за онзи, който чете много, защото четенето е антиманипулативен филтър. ;-)

Бъдете така добри, ако решите да използвате някъде горния текст, да посочите от къде и от кого сте го взели. ;-) Демек спазвайте авторските ми права :-Р
Благодаря