събота, 6 юни 2009 г.

Long time, No seen



Това не е оригиналното видео към песента, но не намерих добро оригинално видео с добър звук. А в крайна сметка - песента е важна. Много, много любима от времето, когато бях на 16. Еххх.... ;-)
В изминалия месец успях да кръстосам няколко пъти България.
Успях да се пръсна на стотици хиляди малки парченца.
И после пак да се събера.
Е, още си личат "шевовете" на лепилото.
Поуките от моите митарства са:
1. Никога не ходете в Камчия.
2. Не си вършете работата много по-добре от това, за което ви плащат.
3. Никога, никога, никога, никога не губете надежда.
Преведох книгата най-накрая. Сигурно през юли ще излезе. Освен ако редакторът не се гътне преждевременно :-)Да пази Господ.
Бях се приготвила за някакви километрични писания. Но нещо не ми идват, да им се невиди.
Ще започвам да пиша курсова работа по Теория на превода. Ще анализирам едно стихотворение на Емили Дикинсън и се сетих за ливадата, пчелата и мечтата..
И пак за надеждата.
Много е коварна. Кара те да вярваш, че са възможни безумни неща. Но все пак, добре, че е тя.

3 коментара:

Ins. каза...

добре,че е НАДЕЖДАТА, колкото и да е мечтателна! тя си е наша!
:)

Анонимен каза...

Радвам се да видя нещо новонаписано тук.... :):)

Misho каза...

Коварна, коварна, колко да е коварна тая надежда....?!?!?!!! :)
Ако я няма надеждата и ако ги няма мечтите... нямаше и нас да ни има, така си мисля аз :)