вторник, 20 юли 2010 г.

Само за жени



Нямах търпение да напиша текста за книгата на Моника Василева „Подари си желаното тяло”.
Моника Василева е прекрасна млада дама, която е успяла да достигне до същността на това да бъдеш Жена – да обичаш себе си и тялото си със същата сила, с която обичаш и другите.
Със своята първа книга Моника иска да предаде тази женска мъдрост и на нас – всички ние, които все намираме по нещо недостатъчно слабо, недобре оформено, прекалено пухкаво или твърде кокалесто в телата ни. И макар че „Подари си желаното тяло” е замислена като програма за отслабване, това е книга за храненето, но не за това, което слагаме в устата си, а за това, което отглеждаме в душите и умовете си. За това как и колко се грижим за себе си и какво бихме могли да променим в начина си на живот така, че да се чувстваме по-здрави, по-енергични и по-успешни, да се чувстваме повече Жени.
„Девет седмично пътешествие към красотата и хармонията” е ключът, който ни дава подзаглавието за онова, което ни очаква в книгата. То има малко общо със стриктно спазване на диети. За сметка на това Моника ни предава своя опит за неща, които рядко попадат във фокуса на вниманието ни: колко е важно да сме наясно с емоциите си, да се освободим от чувството за вина, да почистим и подредим не само телата, но и умовете и домовете си, да се радваме на всичко, което ни поднася животът и да се забавляваме, но с чувство за отговорност към себе си.
Във всяка от деветте глави (по една за всяка седмица от пътешествието към новото ни Аз) Моника ни е подготвила малко „теория”, щипка от своите преживявания, по няколко ценни упражнения, понякога – указания как да си водим дневник, по едно съкровено пожелание и по няколко приключения, с които ни предизвиква да вземем нещата в свои ръце и да доведем промяната в живота си.
И макар че това е дебютът на Моника като писател, книгата й е написана леко и увлекателно, с много хумор, но най-вече е изпълнена с огромна любов към Жената и Женското начало.
Адмирации заслужават и издателите AMG Publishign, които, верни на издателската си линия да публикуват книги за здравословен начин на живот, проявяват дързостта да заложат на роден автор и то в толкова деликатна и специална тема.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Някой, ако може, да го произнесе



Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)

Този човек е велик, уникален талант.
Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката.
В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката.
Максим е съвсем друга вселена.
Максим Е музика.

Свързвам тая музика само с любов.
Която прониква до най-тайните и най-тъмните места.
Загнездва се.
Дебне.
Чака.
Връхлита те.
Цунами.
Помита всичко.
Опустошва.

Разчиства терена за нов живот.
Тя е и семенцето.
И слънцето.
И водата.
И почвата.
И въздуха.

И вятъра в косите.
И дъха в дробовете.
И...
стига, че се отплеснах.

Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?

вторник, 6 юли 2010 г.

If I Can Melt Your Heart



Много обичам тоя ремикс на Frozen. Чух го за пръв път преди 8 години най-малко. Боже, все едно е било в друг живот...

Нямам какво да коментирам.
Лято. Жега. Мор.
А искам море...
И да не мисля, за нищо и никой.
Само да усещам.

петък, 2 юли 2010 г.

Какво му трябва на човек....

Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.

В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.

Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?