вторник, 16 септември 2008 г.

Ретро стайл



Отдавна не бях слушала Fugees. А много ги обичам.
И отдавма не бях писала в два последователни дни в блога. Ха-ха-ха

понеделник, 15 септември 2008 г.

Хора и улици...

Не знам защо тази песен я свързвам с дъжд.

Снимката я откраднах от http://www.saynotocrack.com/ Много обичам дъжд. Имам чувството, че отмива всички гадости и носи нови хубости. Есенният дъжд е първият белег за промяната на сезоните. Вече започна да ми омръзва това потно, умряло от жега лято.
През weekend-а се видях с разни "призраци от миналото" :-) Хора, които не бях виждала от години. Много е жалко, че единственото, което ни свързва, са общите спомени. А сме изживели заедно най-хубавите моменти на тийн възрастта. Едни са се променили, други не са и това прави пропастта още по-дълбока и невъзможна за прескачане. Но всеки сам си избира пътя и как да го извърви.
Четох две-три доста интересни книги. Но най-впечатлителна се оказа "Творение в черно" на Маргьорит Юрсенар. Тъй като съм чела новоиздадените нейни неща, имах доста високи очаквания, които бяха надминати и изпреварени с няколко обиколки. Юрсенар изключително добре позиционира героя си Зенон и неговите убеждения и предположения в хронологията на ренесансовата наука. Освен това Зенон е човек, който отказва да се подчинява на олигофренските порядки и "така се прави". А това несъмнено е още една точка в негова полза в моите скромни читателски очи. Романът клони към философски без да е досадно отвлечен, с твърде много неясни разсъждения и други неприятности.

Мисля, че открих призванието на живота си ;-) Няма да изпадам в конкретики, те така или иначе не са най-важното. Важното е, че знам какво и как искам, ще бъде полезно и за други хора и надявам се - ще ме направи щастлива. Малко е трудно за реализиране, така че трябва много внимателно да обмисля и да планирам всичко, да преценя, да премеря и много, много да работя. Трудното никога не ме е плашило, така че още днес ще направя една първа крачка, пък да видим тя къде ще ме заведе.

Взех си изпита по Съвременна българска литература с 300 зора. Радвам се, че никога повече няма да ми се налага да се явявам при проф. Кунчев. През живота си не съм учила толкова за всички изпити взети заедно. Обещавам си повече да не си давам толкова зорм за дисциплини, които не са ми интересни. Върепки, че всички изпити са ми взети, ме заплашва реална опасност да не мога да запиша семестъра, понеже нямам заверка по спорт от първи курс. Откачена работа. Предлагам да отпадне задължителния спорт. Така ще се спестят много досадни бюрокращини и неприятности.

Нервя се, че са откраднали кофата за хартия пред блока. Сега мъкна по 10 кг хартия до най-близката кофа, само за да установя, че в нея има не само хартия, а всичко, което би могло да се изхвърли в контейнер. И аз за чий се хабя да деля отпадъците, че дори и да приучавам домашните си да го правят? А дори още преработвателния завод не работи като хората... пфуууу

Открих, че най-ужасният въпрос на света е "Как може да си такава?" Ако искате да нараните някого, това е най-сигурният начин.

Отивам да свърша малко хубавини. Редно е след толкова мрънкане хахаха