вторник, 30 ноември 2010 г.

Soldier of Love



И сам воинът е воин.
На война съм.
И армията ми се състои само от 1 войник.

петък, 22 октомври 2010 г.

„Бъдещето на българска книга”

Драма, 984758763 епизод

Действието се развива в лето Господне 2010, в двайсет и първия ден на десетия месец между 18:30 и 20:00 часа в M3 College.
Участват: Раймонд Вагенщайн от „Колибри”, Ясен Недков от „ИнфоДар”, Виктория Димитрова от „Ентусиаст”, Александър Кръстев от „Аз чета”, Калин Терзийски – писател и някакъв водещ.
В публиката: случайни граждани на Република България, студенти и преподаватели от специалност Книгоиздаване на СУ „Св. Климент Охридски”. По едно време се появи г-н Антов от «Бард».
Не знам дали повече ми се смееше или повече ми се плачеше.
Първо, в шок съм колко неподготвен беше водещия, колко не следеше разговора и колко клиширани, скучни и разпокъсани въпроси задаваше. Тоя човек няма никакво отношение към книгите и четенето и по-лошото, е че го бяха оставили да води дискусия за книги и четене. Опазил ме Бог.
Второ: присъстваха 4-ма издатели, от които само един (!), учил за книгоиздател. Опазил ме Бог.
Трето: тия въпросните книгоиздатели тъпо и упорито не правят разлика между книга и литература. Всичко, що е повече от 48 страници и има корици, е литература. Опазил ме Бог.
Четвърто: при всяко споменаване на думата „интернет” тия същите издатели отскачаха 20 см от столовете, върху които бяха положили четирибуквията си. Особено един от тях.

По образование съм книгоиздател. По необходимост – преводач. По душа – читател.
От тази дискусия преводачът и издателят в мен се разбунтуваха. Но на читателя в мен направо му идеше да си тегли ножа.
Защото от цялата работа стана ясно, че на издателите всъщност твърде малко им пука за читателите. И това е една феноменално фундаментална грешка. Понеже и без издатели, читатели винаги ще има. Но без читатели няма издатели.
Издразниха ме (или по-добре в единствено число?) с това, че оправдават мърлявата си работа с лошата обстановка, враждебните условия, с некачествения човешки материал и куп други външния фактори. Оплакват се, че държавата не подкрепяла книжния бизнес. Ми тя нашата „държава” кой точно бизнес подкрепя, че не мога да се сетя? Факт е , че бизнесът с книги е различен от всички останали. Това води до определени последствия – ниски печалби, къртовски труд, малко социален престиж. Ама ако не ги устройва, да ходят да правят друг бизнес. Без да се оплакват.
Направо ми бръкнаха в мозъка с „В България това не става”. Не става, щото никой не го прави. Издателят тотално е изгубил връзка с читателя. А всъщност мисията и задачата му е да бъде звеното, свръзката между автора и читателя. Издателят не си върши работата като хората и после „Олеле! Ама то не върви!”
Деликатната и взривоопасна тема за четенето в интернет стърчеше като оголен нерв, от време на време някой го докосне и издателското тяло подскочи. Не разбраха тия издатели, че читателите, техните работодатели, са други, нови, променени. Че хартиеното тяло е за удоволствие, но вече е все по-малко практично. На новия читател не му стига старата книга. Той има нужда и иска бърза, удобна, лесна за работа книга, която за 5 удара по клавиатурата и 2 секунди търсене му казва на коя страница е информацията, която търси. И ако издателят не даде на читателя това, от което има нужда на време, читателят сам ще си го осигури. Например като качва пиратски книги в интернет.
Рекламата, българската книга, книгите, преведени на български, авторите са ми теми малко по допирателната. Но също болят.
Обаче признак на изключително ниска култура, лошо възпитание и огромно его беше завоалирано пренебрежителното отношение към шефката на „Ентусиаст” – млада, умна, хубава и нахъсана мадама, която върти рядко успешно издателство. И то го прави по начин, различен от всички познати модели и схеми за управление на издателство. Сетих се за реплика на Карбовски в либретото на един стар мюзикъл: „Щом опиташ да вдигнеш глава, веднага ти режат главата.” Дано Виктория успее да я вдигне достатъчно бързо и високо, че да не се случи декапитация 9( по доц. д-р Цветкова).

Достатъчно възмутена ли ви изглеждам?

вторник, 19 октомври 2010 г.

Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш


Дамян Дамянов

сряда, 29 септември 2010 г.

Думата "кучка" вече е комплимент



Благодарение на Шери Аргов и продължението на „Защо мъжете си падат по кучки” – „Защо мъжете се женят за кучки”.
Защото „кучка” е силната, смела жена с чувство за собствена значимост и достойнство, която осъзнава коя е, какво иска и знае как да го получи.
Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се чувства пълноценна, истинска и удовлетворена. Той не е центърът на нейната вселена, а двамата заедно имат общи слънчеви системи.
Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се радва на живота, да го изживее смислено и съдържателно. А веднъж поела съдбата си в свои ръце, такава жена се превръща в най-големия подарък за Него – истинският, качествен мъж.
Защото само след като открие себе си, жената е готова да открие и Принца и да му дари цялото щастие на споделената, взаимна любов, в която двама се избират, разбират, приемат и обичат.
С присъщата си духовита и остроумна ирония Шери Аргов разкрива тайните на щастливия брак между зрелите, самостойни партньори, които се свързват, а не се връзват, с признаване и уважение към личността на другия, на неговия свят и личен живот. Седемдесетте и петте принципа на връзката в „Защо мъжете се женят за кучки” са почерпени от разговорите на Аргов с мъже от плът и кръв, с техния опит и преживявания от срещата им с представителките на срещуположния пол, а не от женските списания, пълни с предполагаеми стратегии и тактики за това как да се омъжим за набелязания мъж. Примерите и съветите в книгата са плод на реални ситуации от живия живот, а не на онова, което жените си мислят, че мъжете си мислят, че жените си мислят... И така нататък, докато не осъзнаем, че никой не може да влезе в главата на другия и не разберем, че другият иска това, което иска, а не това, което ние си мислим, че иска.
Голямата тайна според авторката на „книгите за кучките” е всеки да остане в центъра на своя свят, без инвазии в личното пространство на другия, без стремеж да го погълнем и да обсебим живота му, но и без да му позволяваме да направи същото с нашия. Самоуважението и това към другия, достойнството и зачитането на партньорското, спазването на определена дистанция, която да ни позволява да се свържем без чувство за притискане и без усещане за принуда и която ни помага да запазим собствените си граници – това са златните правила.
Но да си го кажем честно: колко от нас са способни на това? Колко от нас са достатъчно узрели за такова свързване и такова израстване? И стига ли ни една книга-наръчник или тя е само началото на пътя – дълъг и трънлив – към споделеното щастие?

неделя, 26 септември 2010 г.

Rosa Maria



В момента съм кратер, останал след избухнала бомба.

А искам да съм щастлива звезда, под която се целуват двама влюбени.

сряда, 4 август 2010 г.

Лятна буря съм



Много любима песен.
Напоследък се сещам за любими парчета.
Въобще преоткривам музиката.
Стинг, Шаде, Максим, дори оная лигла, дето спечели Евровизия със закачливата си песен. Постоянно слушам нещо.
Преоткивам и книгите. Не че някога съм ги губила. Но сега ми се струват "други". Сигурно, защото ги споделям.
Преоткривам и общуването, свързването между хората, между близките души. И разбирам, че повечето ни контакти са кухи и празни от съдържание и се чудя защо, по дяволите, си хабим да ги пазим и подържаме.
Откривам как едно уморително и физически тежко преживяване може да те зареди с психическа енергия и емоции за месеци наред, да те нахрани, да те напълни, да те накара да се почувстваш жив и да те мотивира.
Откривам, че снимките не запечатват образи, а емоции, вълшебни мигове, слънчеви усмивки и дъждовни сълзи, вятър в косите и огън в душите.

И сега като един завършен егоист, ще си сваря една кофа кафе, ще си пусна някоя хубава музичка, ще си пална две свещички с новата запалка за свещи, ще чучна в хола и ще си превеждам, бавно и напоително, и ще кроя планове за море през 33-та или 34-та седмица от годината.
Нека ми е зле...

вторник, 20 юли 2010 г.

Само за жени



Нямах търпение да напиша текста за книгата на Моника Василева „Подари си желаното тяло”.
Моника Василева е прекрасна млада дама, която е успяла да достигне до същността на това да бъдеш Жена – да обичаш себе си и тялото си със същата сила, с която обичаш и другите.
Със своята първа книга Моника иска да предаде тази женска мъдрост и на нас – всички ние, които все намираме по нещо недостатъчно слабо, недобре оформено, прекалено пухкаво или твърде кокалесто в телата ни. И макар че „Подари си желаното тяло” е замислена като програма за отслабване, това е книга за храненето, но не за това, което слагаме в устата си, а за това, което отглеждаме в душите и умовете си. За това как и колко се грижим за себе си и какво бихме могли да променим в начина си на живот така, че да се чувстваме по-здрави, по-енергични и по-успешни, да се чувстваме повече Жени.
„Девет седмично пътешествие към красотата и хармонията” е ключът, който ни дава подзаглавието за онова, което ни очаква в книгата. То има малко общо със стриктно спазване на диети. За сметка на това Моника ни предава своя опит за неща, които рядко попадат във фокуса на вниманието ни: колко е важно да сме наясно с емоциите си, да се освободим от чувството за вина, да почистим и подредим не само телата, но и умовете и домовете си, да се радваме на всичко, което ни поднася животът и да се забавляваме, но с чувство за отговорност към себе си.
Във всяка от деветте глави (по една за всяка седмица от пътешествието към новото ни Аз) Моника ни е подготвила малко „теория”, щипка от своите преживявания, по няколко ценни упражнения, понякога – указания как да си водим дневник, по едно съкровено пожелание и по няколко приключения, с които ни предизвиква да вземем нещата в свои ръце и да доведем промяната в живота си.
И макар че това е дебютът на Моника като писател, книгата й е написана леко и увлекателно, с много хумор, но най-вече е изпълнена с огромна любов към Жената и Женското начало.
Адмирации заслужават и издателите AMG Publishign, които, верни на издателската си линия да публикуват книги за здравословен начин на живот, проявяват дързостта да заложат на роден автор и то в толкова деликатна и специална тема.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Някой, ако може, да го произнесе



Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)

Този човек е велик, уникален талант.
Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката.
В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката.
Максим е съвсем друга вселена.
Максим Е музика.

Свързвам тая музика само с любов.
Която прониква до най-тайните и най-тъмните места.
Загнездва се.
Дебне.
Чака.
Връхлита те.
Цунами.
Помита всичко.
Опустошва.

Разчиства терена за нов живот.
Тя е и семенцето.
И слънцето.
И водата.
И почвата.
И въздуха.

И вятъра в косите.
И дъха в дробовете.
И...
стига, че се отплеснах.

Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?

вторник, 6 юли 2010 г.

If I Can Melt Your Heart



Много обичам тоя ремикс на Frozen. Чух го за пръв път преди 8 години най-малко. Боже, все едно е било в друг живот...

Нямам какво да коментирам.
Лято. Жега. Мор.
А искам море...
И да не мисля, за нищо и никой.
Само да усещам.

петък, 2 юли 2010 г.

Какво му трябва на човек....

Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.

В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.

Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?

събота, 26 юни 2010 г.

Очакваме затварянето на НБКМ :-)

Мъка ми е на душата.
Доживяхме казуса "ГДБОП - Читанка.инфо"
Не знам какво да кажа. Но нещо трябва да се каже, както направиха вече десетки хиляди колеги читатели.
Въпреки че положението е толкова трагикомично, радвам се, че се намериха толкова хора, които да нададат глас, а не просто покорно да преклонят глава, както се случва при всички изцепки през последните двайсет години.

Медалът винаги има повече от една страни.
Аз човек. Нарушено е правото ми за достъп до информация, гарантирано най-малко от Конситуцията на Р България. Няма да цитираме всички останали международни конвенции.
Аз съм читател. Купувам книги и си плащам членските карти за две библиотеки. Интернет библиотеките НЕ ми искат пари, за да имам достъп до тяхното съдържание. При все че едни хора са положили едни не малки усилия, за да дигитализират дадено съдържание. Също както при конвенционалните библиотеки, за да се ползват от голям брой хора, текстовете в Интернет библиотеките са били закупени под формата на хартиена книга някога, някъде, от някого за определена сума. Веднъж платил съответната цена за дадена книга, всеки от нас може да я предоставя на колкото си иска да души да я четат без да получава възнаграждение за това. Или както се изказа председателят на АБК, който, забележете е шеф на едно от най-големите издателства у нас, Народната библиотека и тя нарушава закона и трябва да бъде затворена. Срам и позор за издателската гилдия! Не знам с кой точно акъл (вероятно с този, който липсва) членовете на АБК избраха този човек за председател на Асоциацията!
Аз съм преводач. Ако издателите, за които превеждам, нямат нищо против, съгласна съм моите преводи да бъдат качени в Интернет.
Аз съм и издател. И издадените от мен текстове са свободно и безвъзмездно достъпни в Интернет.
Аз съм и автор. Авторските ми текстове са свободно достъпни в Интернет, както е видно от настоящата публикация.

Но в този момент възставам срещу звеното Издател!
В света, в който живеем, всеки автор с малко повече съобразителност, е в състояние сам да организира разпространението на текстовете си и да комуникира с читателите си без посредничеството на издател. Всеки средно интелигентен автор, а повечето са интелигентни над средното, е в състояние да ангажира редактор, коректор, дизайнер, ако се налага - преводач, да се свърже с печатница и да държи ВСИЧКО в свои ръце, включително ГОЛЕМИТЕ печалби, а не скромните авторски хонорари, които му се изплащат при съмнителни условия от издателите.
Най-малкото всеки автор може свободно да изтипоса текстовете си в Интернет и ако реши да не получи никакви пари за това.
Издателите най-сетне осъзнаха, че са изчезващ вид. Най-после им светна, че са една излишна брънка в комуникационната верига автор-читател. И ги хвана голямото шубе, че ще секнат лесните пари. Защото
посочете ми кой издател плаща на преводачите, на редакторите, на коректорите, на дизайнерите не фиксиран хонорар, а процент от цената на всяко продадено копие? Тайна ли е за някой, че има издателства, които печелят хиляди левове, макар и само от едно заглавие, а преводачът получава своите хипотетични 1000-2000 лв и нито стотинка повече?
Колко са издателите, на които никога не се е случвало да издадат текст с неуредени права?
Колко са издателите, които декларират реалните си приходи и реалните тиражи?
И как да ги обявяват, когато няма сила, която да ги накара да публикуват вярна информация?
Колко са издателите, които депозират задължителните екземпляри в НБКМ?
Разбира се, малоумно е да се мисли, че в страна като България може да се забогатее или да се изкарат милиони от книги. Затова и не разбрах как точно изчислиха издателите, че на КУЛТУРАТА били нанесени щети за милиони. На културата или на частния интерес са нанесени тия щети? Разлика от небето до земята.
Но между това, което издателите плащат, и това, което издателите печелят от една книга, има голяма разлика, наречена чиста печалба.
Ако родните издатели бяха малко по-начетени и в крак какво се случва в издателския бизнес по света, щяха да знаят, че още в началото на века стана ясно, че безплатният достъп до съдържанието на книгите в интернет не само, че НЕ намалява, а точно обратното - увеличава продажбите на хартиените книги. Ако издателите са чак толкова загрижени за културата, да си затворят очите и да благословят БЕЗПЛАТНИЯ достъп до книгите в интернет.
Струва ми се,че идиотската акция на ГДБОП срещу Читанка ще има противоположен на търсения ефект: вместо да се ограничи това псевдопиратство, вярвам, че все повече хора ще се мобилизират за дигитализирането на съдържанието, за което вече веднъж са платили. Читанка вече е нарицателно.
А в Интернет, знаем, има най-малко още 10 подобни читанки....

петък, 18 юни 2010 г.

ОСЪЩЕСТВИ ЦЕЛИТЕ СИ С НЛП



През последните десетина години съкращението НЛП (невро-лингвистично програмиране) се радва на значителна популярност. Бизнес консултанти се надпреварват да се титулуват „НЛП коуч” или „НЛП тренер”, а Интернет изобилства от предложения, които обещават да превърнат всеки, включил се в някой семинар или обучение, в експерт по НЛП.
Знаем ли, обаче, наистина какво е НЛП, как, защо и от кого се използва и имаме ли в действителност нужда от специален човек, който да ни наставлява, за да прилагаме принципите и техниките на тази уникална технология в живота си?
Анне Линден, основател и директор на Института по НЛП в Ню Йорк, в съавторство с Катрин Петруц, отговаря на тези и още стотици други въпроси в книгата си „Осъществи целите си с НЛП”, издадена в България от AMG Publishing. Както всички сериозни четива, и това задава основната теоретична рамка, върху която е изградено невро-лингвистичното програмиране – тази стройна и ефективна система от психологически техники за водене на осъзнат, щастлив и изпълнен с удовлетворение и успехи живот. Това, което прави „Осъществи целите си с НЛП” по-полезна от останалите книги по темата, достъпни на български език, са многобройните примери от практиката на авторката и изобилието от прости, но мощни упражнения за постигане на зададените цели.
Преди да маркираме основните акценти в книгата е важно да отбележим, че НЛП не обещава решение на проблемите и изцеление на болките като с магическа пръчка или вълшебно хапче – гълташ го и всичко е наред! Ако искате да се случва нещо различно в живота ви, то направете промяна. Не я търсете навън – в близките, приятелите, в службата или в която и да е друга сфера. Започнете от себе си!
И така: ако искате нови резултати, започнете да правите нещо различно.
За начало: променете начина, по който общувате. Но преди всичко: научете се да общувате със себе си. Наблюдавайте поведението си, реакциите си, изследвайте се, открийте това, което не ви харесва, и го коригирайте. Когато се научите да общувате пълноценно със себе си, ще можете да контролирате и да влияете на комуникацията и с останалите, особен със значимите за вас хора. Ще сте в състояние да ги слушате по внимателно, да ги чувате, да разбирате от какво имат нужда и какво искат.
После обърнете внимание на всички скрити ресурси, които са заложени дълбоко във всяко човешко същество. Когато си дадете сметка, че всичко, от което имате нужда, се намира в самите вас, ще осъзнаете, че е много по-лесно да се справяте с трудностите, които ви поднася животът ежечасно и ежеминутно.
След като вече сте наясно със собствените си ресурси и общувате ефективно и успешно, отделете внимание на планирането – дейност и процес, който лежи в основата на всеки успех в която и да е област на човешката деятелност. Разграничете ясно целите и резултатите и начертайте план, с който да постигнете първите и да получите вторите.
В случай, че планът не успее, това не означава, че сте се провалили, а просто получавате обратна връзка: какво бихте могли да направите по друг начин така, че да постигнете резултатите, които искате? какво е по-добре да не правите, ако искате да стигнете до определена цел?
Забележете колко важни са думите, които използваме. Често това, което казваме, се разминава от това, което всъщност мислим, а още по-често – от това, което другият чува. Не позволявайте да попаднете в капана на думите – тези коварни, но най-често единствените ни канали за комуникация.
Дайте си възможност да осъзнаете един простичък принцип: никой психически здрав човек не прави нещо с лош умисъл. Всяко действие, което предприемаме, има в основата си някакво положително намерение. Дори и на пръв поглед да не става ясно, всяко наше действие има за цел, ако не да доведе до някакво добро, то поне да ни предпази от нещо.
И нещо много важно: въпреки всичко, което се случва около нас, ние сме тези, които избират как да преживеят и да реагират на случващото се. Медалът винаги има най-малко две страни и решението коя от тях да изберем е изцяло в нашите ръце и глави.
Книгата е подходяща за всеки, решил да вземе живота си в ръце, да го управлява според своите желание и да работи за осъществяването на своите цели.

петък, 14 май 2010 г.

Пролетно ми е, Георгиева!



Написах си почти целия текст и с едно НЕВОЛНО натискане на неизвестен бутон всичко изчезна! Мърфи никога не спи :-)
Това е знак, че може би не трябва да пиша. Брутално вмешателство на Вселената :-) Или просто е искала да ми каже тая Вселена, че дребните глупости не са подходяща тема.
Старая се напоследък да запомням сънищата си. Понякога ми се получава и си ги записвам, но през последните 2-3 дни явно си лягам много уморена и спя като пън. Никакъв помен от сънища. Но за сметка на това обръщам голямо внимание на това какво сънувам. Е, доколкото го допуска натъпканият ми с всякакви теории, философии и психологии акъл.
Старая се да се вглеждам и в дребните , уж "случайни" неща, които ми се случват, виждам, чувам, докосвам. Колкото повече остарявам (хахахаха), толкова повече осъзнавам с цялото си същество, че всичко е едно голямо причинно-следствие, нищо не е случайно и всичко предизвикваме и създаваме сами.
На всички, които ще подскочат с аргумента, че не си създаваме сами лошотиите, ще кажа, че и тях ние си ги правим, просто не се иска да го признаем и приемем.
Не знам дали сега Вселената е доволна от публикацията ми. Дано да е, че ми изчезна музата вече :-)
Отивам да си допия кафенцето, а след това ще си пресадя страхотните лимончета и грейпфрутчета, които си отглеждам от семки.

събота, 27 февруари 2010 г.

ЕДИН УСПЕШЕН ДЕЛОВИ ДЕН: ДА СПЕЧЕЛИМ С ДОБРИ ПРОТОКОЛНИ СТРАТЕГИИ И УМЕНИЯ В БИЗНЕСА

Добро образование, иновативни идеи, дългогодишен опит, подходящи връзки, организационни и комуникативни умения.
Необходими предпоставки за постигане на успех на професионалното поприще и високо качество на живот.
Но достатъчни ли са?
Светът, в който работим и живеем, постоянно ни показва и подсказва, че е нужно още нещо: Нужно е да познаваме и да спазваме установените правила и норми на поведение и в общуването помежду ни.

Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?
Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?
Какво е значението на “първото впечатление”?
А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?
Как да водим разговори така, че общуването да е приятно и ценно за участниците?
Да организираме деловата си кореспонденция по начин, удобен и приятен за четене.
Колко точно е точното?
Как да изберем правилния подарък и как да вдигнем тост елегантно и със стил?
Успяват ли хората с безспорни качества, но липса на стил и правилно поведение в обществото?

Да поговорим за правилата, които ще ни отведат до върховете на кариерата и междуличностните отношения!







ПРОГРАМА



8:45 – 9:00 – Регистрация
9:00 – 10:45 – Първи модул – част I
• Първо впечатление
• Облекло
• Езикът на тялото
10:45 – 11:15 - кафе пауза
11: 15 – 13:00 Първи модул – част II
• Запознанство
• Представяне
• Малък разговор
• Техники и успешно водене на същински разговор
13:00 – 14:30 – практическо занятие Работен обяд: правила за поведение на общата трапеза
14:30 – 16:00 – Втори модул – част I
• Визитни картички
• Делова кореспонденция
• Подписване на договор
16:00 – 16:30 кафе пауза
16:30 – 18:00 – Втори модул – част II
• Подаръци
• Тостове
• Сбогуване
18:00 – 19:00 практическо занятие Коктейл



Нашият лектор:
Анатолий Пазийски
Началник на отдел „Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента на Р България.
Дипломат от кариерата.
Дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.

Такса за участие: 299 лева без ДДС.
При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.
Тренинг-семинарът ще се проведе в София, на 23 март, 2010 г.
Данни за плащане:
Получател: Академия „Президент” ЕООД
Прокредит Банк АД
IBAN: BG72PRCB92301031121417
BIC: PRCBBGSF
Лице за контакт: Бистра Георгиева 0892 23 94 10

събота, 9 януари 2010 г.

Тренинг-семинар "СТИЛ, ЕТИКЕТ И ПРОТОКОЛ - ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО"

Вие се възхищавате от шефа си.
И как иначе! Той е отличен професионалист, интелигентен, симпатичен и справедлив. Но така ли ще мислите и в бъдеще, ако видите рано сутрин персонала да го изнася безпаметно пиян от нощния бар?
А как ще се почувствате, когато видите уважавания от вас професор да тича за здраве без дрехи по площада покрай вас, докато пиете кафе със семейството си на площада?
Ще се промени ли - и защо - отношението ви към него?
Тези ситуации са неудобни, когато участвате като зрител в тях. /Всъщност кои ситуации са наистина неудобни и за кого?/ Но тези ситуации може да са фатални за вас, когато вие самите сте от „другата страна”.
Поведението на хората в общественото пространство и в отношенията помежду им се подчинява на установени определени норми и правила.

А ТЕ СА ПРИЗВАНИ ПРЕДИ ВСИЧКО ДА ОБЛЕКЧАВАТ ОБЩУВАНЕТО ПОМЕЖДУ НИ!

Малцина са онези, които живеят отшелнически и могат да си позволят да постъпват както намерят за добре. За всички останали - познаването и спазването на тези правила, на този своеобразен език на вежливото общуване между хората е желателно, дори задължително.
Има хора, които са добре подготвени - високо образовани, талантливи, привлекателни, но въпреки това не успяват да се изявят и да постигнат в живота и в бизнеса това, което други с далеч по-скромни възможности постигат.
Защо е така?
Кандидатствате за работа. Спокойни сте, защото на документи всичко е във ваша полза. Канят Ви на делова среща – обяд и…отпадате от класацията дори и без конкретен разговор по реалните ви възможности. Защо става така? Сбъркахте ли и в какво?

НЕ СТЕ СПАЗИЛИ УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА!
Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?
Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?
Какво е значението на “първото впечатление”?
Какво очакват другите от вас в дадена ситуация?
А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?

ЗАПОМНЕТЕ: ВИСОКО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ СЕ ПОСТИГА И СЕ ОТСТОЯВА УСПЕШНО, САМО С ПОЗНАВАНЕТО И СПАЗВАНЕТО НА ОБЩОПРИЕТИТЕ
ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.

Да поговорим за тях.
ПРОГРАМА СТАНДАРТЕН КУРС
ДЕН 1
09.45 – 10.00 – Регистрация
10.00 – 11.20 – Уводна част
Същност и етапи в развитието на Дипломатическия Протокол и церемониал.
Исторически преглед. Ренесанс на класическите форми на общуване; Практически Протокол и добри маниери. Основни принципи и понятия. Корпоративен протокол.
Закон за държавния протокол на Република България; Закон за старшинството на физическите лица и институциите в Република България;
Символи на държавността – знаме, герб, печат, химн; Законови разпоредби. Правила за разполагане на знамена.
Най-често срещани церемонии в деловата практика - награждаване и подписване на договори. Подготовка и правила при провеждането им.

11.20 – 11.40 – Кафе-пауза
11.40 – 13.00 – Основни протоколни мероприятия, свързани с консумация
Дневни и вечерни приеми. Установени принципи и параметри при организирането на официални мероприятия, свързани с консумация на храни и напитки.

Работна закуска / Бизнес закуска/, Закуска, Brunch;
Чаша шампанско, Чаша вино;
На чаша чай. Жур фикс;
Коктейл и Прием;
Бюфет – вечеря /Дине бюфе/ и Прием а ла фуршет;
Барбекю, Гардън парти, банкет;
Същност и различия между бизнес обяд / Бизнес вечеря и официален обяд / официална вечеря; Късна вечеря;
Аперитивът на крак – голямото значение на малката напитка.


13.00 – 14.00 – практическо занятие „Прием”
Целта на практическото занятие е да бъдат изяснени и утвърдени правилата на подготовка, провеждане, както и на поведение на участниците на прием и коктейл.

14.00 – 15.20 – Стил и поведение в обществото – І част
Правила на поведение в ресторанта и на общата трапеза; Стил в ресторанта или храненето като начин на живот и култура;
Да похапнем с партньори - как да бъдем перфектни при организирането на делови срещи, свързани с хранене;
Тостът – от обикновен поздрав до послание;
За виното и още нещо…

15.20 – 15.40 – Кафе-пауза
15.40 – 17.00 – Стил и поведение в обществото – II част
Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.

ДЕН 2

10.00 – 11.20 - Етикет и стил на работното място
Офисът – нашето второ лице. Кабинетът като място за срещи. Зала за разговори;
Точността – висша форма на вежливост;
Да говорим правилно по телефона;
Посрещане/изпращане на гости; Настаняване, сервиз;
Подаръкът, този труден избор.
Поканата – какво ни говори тя - правила за писане и разчитане на поканите.
Визитните картички – голямото значение на малките картончета;
Поздравителни и коледни картички;
Траурни церемонии;
На Ти или на Вие – кога да преминем границата?;


11.20 – 11.40 – Кафе-пауза
11.40 – 13.00 –– Стил и поведение в обществото – ІІІ част
Облеклото говори – общи правила за облеклото в официалната и в бизнес-сферата, облекло – дами, облекло – мъже - знаем ли всичко за мъжкото облекло? Кои детайли са важни; Аксесоари;
Сигналите на цветовете;
Да заслужим по-голямо уважение с подходящите символи на статуса.

13.00 – 14.00 – обяд
14.00 – 15.20
Тайнственият език на тялото – какво ни говори всъщност той? Словесни и несловесни сигнали - за изкуството да преценяваме и да разбираме хората без думи;
Жестове и пози на тялото;
Дистанции и зони на общуване

15.20 – 15.40 – Кафе-пауза
15.40 – 17.00 – Заключителна част -
Изкуството да провеждаме срещи и разговори с успех.
въпроси и отговори.

*Участниците в курса получават като бонус, в писмен вид, темата - Перфектната делова кореспонденция – стандартна и
индивидуализирана.

Такса за участие: 380 лева без ДДС.
При записване на двама и повече слушатели - отстъпка.
Следващият Тренинг-семинар е в София, на 11 и 12 февруари, 2010 г. в Гранд Хотел България (гр. София, бул. Цар Освободител 4)
Данни за плащане:
Получател: Академия „Президент” ЕООД
Прокредит Банк АД
IBAN: BG72PRCB92301031121417
BIC: PRCBBGSF



ВОДЕЩ КУРСА:
Анатолий Пазийски - дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.
Дипломат от кариерата.
Завършил висше икономическо образование в София и Висша дипломатическа академия в Москва.
Дългогодишен служител на Министерство на външните работи с мандата в посолството на Р България във Виена.
Консултант на немски и австрийски фирми в областта на комуникациите, инвестициите и търговията.
Понастоящем - Началник на отдел “Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента.
Владее немски, руски, английски, ползва шведски.