Часът на Земята - втори дубъл

Миналата събота беше само тренировка. Днес е официалното събитие :-) Сигурна съм, че знаете какво трябва да направите - да "дръпнете шалтера" за 1 час считано от 20:30. :-)
Дочетох снощи последната книга на Нийл Доналд Уолш - "По-щастлив от Бог". Първите му книги /поредицата "Разговори с Бога"/ са ми много любими. След тях си живея много по-добре със себе си, а следователно - и с другите. Но от тази книга съм искрено разочарована. Незадоволителният превод е най-малкото зло. Имам чувството, че авторът е загубил оригиналността си и се е превърнал в един от многоти Ню Ейдж автори, които ни натякват, че всичко, което ни се случва, е между собствените ни уши. Не, че не съм съгласна с това. Съгласна съм и то много. Аз самата съм живото доказателство. Но ми се видя много плосък тоя текст. Поредният излязъл от конвейра.
А Миро е започнал да прави стрррррррррраааааааашно хубави песни! Горепосочената е уникална! Много ми харесва!

Sansevieria trifasciata

Sansevieria Trifasciata е цвете, което ненаучному се нарича "Езикът на тъщата" или нещо от сорта. Заслужи вниманието ми с това, че съм запомнила латинското название и вчера в един цветарски магазин цветарката ококори ей такива очи ОО като ме чу да го казвам. хаха
Пролетта започва да ми бърка в мозъка. Закъснява безобразно. Омръзна ми от студ, сняг и вятър. Искам слънце, искам топлинка.
Напоследък нямам много време за училище и за четене. А как ми се четееееее.... Чете ми се като през август на море, когато опуквам по 3 книги на ден. Не не, не чета със скоростта на светлината :-) Просто си избирам малки и леки книги, които не изискват твърде много умствен напън. Защото мисленето не било лесна работа ;-)
Обаче пък, за сметка на това, откривам някакви неподозирани измерения на моята скромна личност. Събудили са се у мен някакви елфи, които ме карат да ставам от леглото в събота сутрин с план за чистене, с график за прането и гладенето, с мераци за готвене. Или аз започвам да се очовечвам,или любовта прави чудеса с хората. Или и двете.
Това за любовта и чудесата със сигурност е вярно. Няма по-добро лекарство за егото от това да обичаш до мозъка на костите, до връхчетата на косата си и до всякакви други места, които ви хрумнат. Превръщаш се в най-приемащото и най-търпеливото същество. И виждаш, че няма граници, освен ако ти не ги поставиш и понякога единственото, което трябва да направиш, е онова, за което толкова пъти си казвал:"Аз такова нещо не мога да направя/няма да допусна." Защото,когато обичаш, правиш неща, които не би направил при никакви други обстоятелства.

Часът не Земята

Вероятно вече сте чули затова, но аз искам да ви напомня, че днес точно в 20:30 часа ще имате възможност да помогнете на Земята да си поеме дъх, макар и само за малко.
Тази вечер за 1 часа стотици градове /сред тях няма български град/ по цялата планета ще понижат консумацията на електричество. През 2007 г. това мероприятие е довело до спестяване на електро енергия, равносилно на това 48 000 автомобила да бъдат извадени от пътищата за 1 години.
Едва ли ще настъпи края на света, ако прекарате 1 час натъмно. Сигурно и по-лоши неща сте преживявали. И говорим само за 1 час.
Можете да преоткриете очарованието на вечерята и четенето на свещи. :-)
P.P. Ха-ха-ха току що видях, че деянт бил 28-ми март, а не 21-ви. Е, нищо. Ние си поседяхме на тъмно и се зачудихме що сме единствени хахахахха

Обичането е проста работа

Мога и искам

Най-хубавият и най-непубликуваният коментар към предишния пост беше, че да е пълна душата е по-важно от това да са пълни очите. Защото това, което приемаме през очите, се променя, но онова, което пълни душата - не.
Абе имаше и един по-хубав коментар, но той си е мой, само мой и не трябва да се слага в думи, защото ще му убият хубавината. ха-ха-ха
На 1 март освен, че се подаряват мартеници и освен, че се ходи до Пампорово, тази година се искаше прошка. Така де - беше Сирни заговезни. Моето родителско семейство традиционно отбелязва този "празник", друг е въпроса дали си искаме прошка и дали си прощаваме.
Всъщност, обаче, навръщане от мини-пътешествието (ако 600 км са мини), се замислих за прощаването и в крайна сметка стигнах до следния дълбокомъдрен извод:
това да ти прощават другите е вятър работа.
Трябва сами на себе си да прощаваме всички неща, които наричаме грешки. Защото никаква чужда прошка няма смисъл, ако собственото ти чувство, че си наранил, че си причинил болка, те човърка отвътре.
Що се отнася до това да прощаваме чужди прегрешения, там положението е почти същото. Никой не може да нарани, да ти причини болка, ако ти сам не му позволиш. Така че и за това, че сме се оставили да ни накарат да страдаме, пак на себе си трябва да простим.
Ако някой се чуди къде е връзката със заглавието - няма я.