сряда, 28 май 2008 г.

Някакви никакви работи

Днес ми е ден за възмущение :-)
1. Снощи си прибирам с трамвай номер 7 ;-) към Борово. Слизам на Мотописта и минавам през подлеза. В подлеза, от който миналата седмица демонтираха кабинката на охранителите /не че някога е имало охранител там де/, се натъкнах на едно навито, миризливо кучешко ако, което аха! да се лепне на подметката ми. Добре, че се оказах ловка.
2. Миналата седмица влизам в книжарница "Хеликон" на бул. Стамболийски. Както винаги си гледам книжки един час. Накрая погледът ми ковна Речник на символите. Уникално издание! 2 тома, всеки на цена 27,50 лв. На гърба на вторият имаше етикет, на който беше посочено, че комплектът струва 55 лв. Реших, че ще взема в момента само първия, а втория - друг път. На касата се оказа, че се продава само комплект. Вдигнах лекичък скандал на продавач-консултантките. Отвратително е просто! Каква е тая пазарна икономика, в която клиентът не може да купи каквото си иска?! Девойките се опитаха да ми пробутат "Книга на символите", която е на светлинни години зад Речника. Естествено, не им се получи номерът. Прежалих се и купих комплекта, защото познавайки книготърговците след месец-два ще го покрият и после иди, че търси.
3. Това, от което съм най-възмутена, е, че предпоследният пост в блога на Бистра И. е предизвикал цели 20 коментара. Нещо, което не се е случвало друг път в нейния блог, въпреки че е много популярен. В този пост Бистра /адашка ;-)/ споделя нещо лично, което се отнася до една от темите табу в нашето общество. И веднага се намери една сюрия народ, която да й каже, че не е очаквала подобно нещо от нея и разни подобни. Отчитам, разбира се, че някои хора се бяха изказали като пичове ;-) Но се дразня, когато хората се опитват да ни вкарват в собствените си матрици, в собствените си очаквания и виждания и изпадат в нервни кризи, когато това не се случи.

Имаме да пишем курсова работа по политология на тема "Приближаваме ли се до културата на толерантност?" Естествено, че не се приближаваме! Каква толерантност, каква култура? Нашето общество дори не е наясно, че има проблем с приемането не различния, с признаването на правото му да бъде различен. Да не говорим пък за стремеж да се реши този проблем. Ние себе си не приемаме, камоли другите.
Каква бясна курсова работа ще напиша, само аз си знам :-D
Любов? Любовта е онова, в което човек среща себе си.

сряда, 21 май 2008 г.

И замириса на море

Крайно време е! Да дойде топличкото, слънцето, леките дрехи, късните вечерни разходки и моретоооооооооооо! Как ми се ходи на плажчеееее.... само аз си знам :-)
Иначе, жива съм, както виждате. И то много, много, много жива :-)
В събота-неделя имах "честта" да участвам в много "здраво" приключение - преход из Родопите, включително нощен. Ходене, ходене, ходене по чукарите, газене в ледено студена река, спане в пещера на опушен огън, спускане в пропасти през нощта... с две думи - луда работа :-) Но беше закаляващо. Не само за тялото, но преди всичко за душата и духа. И те кара много, много, много да цениш всичко, което имаш.
Една наболяла тема напоследък. Много ми е мъчно да виждам сред непосредственото си обкръжение /колеги в работата, в университета, близки, познати/ хора, които не могат да приемат нищо, което се простира извън техните знания и представи за нещата. Всичко, което излиза извън рамките на тези "коне с капаци" веднага се отрича, анатемосва, класифицира като "фантасмагория", "глупости", "дивотии" и подобни. Приличат ми на Шопа, който изправен пред жираф заключава: "Те такова животно нема." Нещата са такива, каквито са, без значение дали човеците приемат или не този факт.
И такива ми ти работи. :-)
Обичайте се.
Казвайте си го.
По-важното: показвайте си го.
И когато наистина обичате човека до вас, не позволявайте на нищо и никого да хвърля сянка върху любовта. :-)