събота, 9 май 2009 г.

Ненаобичала се



Никой да не подскача.
През последните дни тая пееща девойка демонстрира качества, които все ми се струваха трудно постижими за колежките й. Очевидно е по-умничка, отколкото предполагах, а това, че е пренебрежимо малко по-голяма от мен ме кара съвсем да я уважавам.

Нещо ми мина писателската муза. Ама това съм аз: радостта е обща, болката си е само моя - ще си я измълча насаме.
В настъпващото лято ви пожелавам много нови надежди, много мечти за сбъдване и много, много споделеност.
И да знаете: дори когато ви се струва, че смисълът е избягал, той е някъде там и ви чака. Светлинката най-вероятно е зад завоя в тунела.