понеделник, 28 декември 2009 г.

AVATAR



Аз, която не обичам да ходя на кино.
Аз, която не обичам да гледам филми.
Аз, която трудно доглеждам дори комедийните сериали.

Аз съм абсолютно потресена до дъното на душата си от този филм.

Не защото е филм на Дж. Камерън.
Не защото е пълен до горе с ефекти.
Не защото е толкова рекламиран, че чак не ми се гледаше.

А защото бръква с пръст в най-големите рани на човечеството и им сипва сол.

В този филм видяхме хората такива, каквито са: алчни, по-алчни, най-алчни; нетолерантни и неприемащи; взели се за върха на сладоледа; мислят си, че са нещо много напред в еволюцията, едва ли не, че са нейният връх; че другите раси са примитивни само, защото не са се развили технически и технологично.
Този филм показа какво му липсва на човечеството - връзка и свързаност. Връзка и свързаност между хората. Връзка и свързаност с Природата, със Земята. Липсва ни хармония. Липсва ни съзнание, че щом взимаме, трябва и да връщаме; че трябва да се грижим за природата, която е всъщност собственият ни живот, и ние сме част от нея, а не нейни господари.
"Аватар" е отговорът на въпроса "Как да се спасим от собствената си безотговорност, която ни е довела до прага на екологична катастрофа?"
Тайничко се надявам посланието да не остане само на екрана.

Няма коментари: