Лондон ли?

Най-много ми хареса замъкът Уиндзор. Никакви Бъкингамски дворци, никакви Ковън Гардън, никакви магазини Хародс. Е, хареса ми и Natural History Museum.
Но въобще не съм впечатлена от Лондон. Времето беше отвратително, студ, тук-там слънце, вятър. Даже шопинг нямаше, щото се оказа, че английските парцали са същите като българските, даже българските са по-хубави. Кафето в Старбъкс те прави да умиргаш. Най-хубавото на това пътуване му беше, че се сдобих с 2-3 книжки, любимият пърфюм и се видяхме с хубави хора.
Тия дни имаше много работа. Гърчихме се, правихме задно салто с две превъртания само и само нещата да станат като хората и когато започнаха да стават по план, така както ги искахме, се оказа, че другата страна забъркана в тая манджа, бие отбой. Всякакви варианти за измъкване от ситуацията не проработиха. Просто трябваше да кажем на клиентите, че няма да го бъде. Никакви сърденици, отнасяния до по-висша инстанция, ултиматуми и уверения не вършат работа. Дори не можеш да се разбеснееш като хората, защото на практика това не води до нищо, освен до ирационална загуба на собствена енергия, която после трудно може да се възстанови. Веднага се захващаме със следващия проект, така и така сме набрали скорост, няма да я оставим неоползотворена я.
Бясна съм и за друго. Преди около година встъпих в бизнес отношения с един издател. Големи планове, голямо чудо, едни обещания, ум да ти зайде. Книгата е на пазара от около 3 месеца, а единственото, което той прави е да констатира "колко са ужасни продажбите". Първо: продажбите въобще не са ужасни. За първия месец се продадоха толкова екземпляра, колкото някои други заглавия продават за година. Второ: дори и да са ужасни, ми направи, аджеба, нещо, за да не са ужасни. Искрено вярвам и съм убедена, че издателската работа не свършва с взимането на книгата от печатницата и транспортирането й до някоя борса. Точно обратното - именно тогава започва истинската работа на издателя - да направи така, че хората да купуват продукта му.
Набрала съм и на един друг издател, който се опитва да ме изкара по-глупава от не знам и аз какво. Толкова грозно иска да ме излъже за пари, че направо се чудя как е възможно някой да си помисли подобни сценарии. Чудя се, хората като ме видят, че съм млада, що решават, че могат да ме пускат по пързалката?
И все пак на вън един прекрасен кандидат-зимен ден. Слънце се опитва да проблясвам, но студът пощипва. Аз ще вдигам гълъбите към работа и дано днешният ден доведе до нещо продуктивно.
П.П. Не ходете в Лондон през есента.

Тренинг-семинар: Психология на ръководството и успеха

Академия „Президент” има удоволствието да представи за пръв път в България тренинг-семинар от Програмата за обучение на управленци




ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО

Тренер: Скворцов Василий Василиевич, кандидат на психологическите науки, Академия за народно стопанство, Москва

Цел на тренинг – семинара: усвояване на компетенции за ефективно управление на хората, основано на разбирането за социалните и психологически закономерности на управленската дейност.

Задачи на тренинг - семинара:

1. да запознае участниците с психологическите основи на управлението, да се усъвършенстват навиците за управление.

2. да разкрие психологическата структура на взаимодействие на ръководителите с подчинените на различните етапи на управление.

3. да се изясни как се формират отношенията между ръководители и подчинени, какво представляват те сами по себе си, от какво зависят и на какво влияят.

4. да се покажат особеностите на индивидуалния подход към различните типове подчинени. Да се отговори на въпросите: на каква основа става разделението на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители, какви са общите загуби от „слабите” изпълнители, може ли от „слабите” изпълнители да направим „силни”.

5. да се научим да оценяваме психологическия натиск в управленските ситуации и да градим продуктивни отношения със служителите в условия на конфликтно взаимодействие.

6. да се оцени личната концепция за управлението на персонала и да се набележи програма за усъвършенстването й.

7. да се разгледат закономерностите и технологиите на ефективната комуникация в процеса на управление на организацията , а също и психологическите механизми на управленската убеждаваща комуникация.

8. да се набележат ефективни линии на поведение на ръководителя в сложни управленски ситуации.

9. да се разкрият психологическите механизми на убеждаващата комуникация. Да се опознае стратегията и тактиката на публичното говорене. Да се усвоят техники за водене на спор.


Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
1. Стил на управление на персонала.
2. Формиране на индивидуален подход към подчинените.
3. Разработка на типологиите на подчинените.
4. Анализ на взаимоотношенията в системата ръководство – подчинение.
5. Усъвършенстване на индивидуалната концепция за управлението на персонала.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИИТЕ
6. Психологическо съдържание на конфликтното противоборство. Разработка на стратегии за управление на конфликти.
Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
7. Оценка на индивидуалния комуникационен стил.
8. Психологически анализ на комуникацията. Ефективни стратегии на речевото поведение в управленски ситуации.
9. Изграждане на ефективна структура на управление на комуникациите. Отработка на начини за убеждаващо въздействие.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРЕНИНГ – СЕМИНАРА
Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
Съдържание на управленската дейност. Компоненти на управленския цикъл. Ръководителят като субект на управлението. Изисквания към съвременното ръковoдство. Индивидуален стил на ръководство. Съдържание и специфика на основните етапи на управленската дейност. Персонала като основен обект на управление. Определяне на базовите потребности на служителите /тест/. Психологически характеристики на персонала. Формиране на отношението на служителите към организацията. Лоялност на персонала. Принципи на мотивация на служителите за качествен труд.

Субординацията като основа на отношението ръководство – подчинение. Съдържание на изискванията на ръководителите и подчинените. Оценка на професионално-деловите характеристики на служителите. Психологическата основа на разделянето на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители. Реакция на подчинените на „отдалечаването” на ръководителя. Загубите от „слабите изпълнители”. Изграждане на система на взаимодействие с подчинените. Оценка на ориентацията на ръководителя към определен стил на подчинение /тест/.
Формиране на отношение към подчинените. Tипология на подчинените. Ефективни начини за въздействие върху различните типове подчинени. Психологическа съвместимост в управленските системи. Критерии на управленския екип. Позицията на ръководителя в
управленската йерархия. Психологически натиск на позицията. Позиционната безопасност на ръководителя.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Природа и източници на конфликтите. Конструктивна и деструктивна функция на конфликта. Обстоятелства, подпомагащи и възпрепятстващи развитието на конфликта. Оценка на индивидуалната агресивност /тест/.
Динамика и изход на конфликта. Възникване на конфликтни ситуации . Осъзнаване на конфликтните ситуации. Избор на стратегия на поведение в конфликта. Оценка на индивидуалния стил на поведение в конфликта /тест/. Модели на реална конфликтна ситуация. Ескалация на враждебност. Игрово моделиране на конфликт. Формула за оценка на изхода от конфликта и шансовете на страните за победа.
Стратегия на разрешаване и предотвратяване на конфликтите. Анализ на дълбоките интереси на конфронтираните страни. Ситуационно-ролева игра „Уволнение”. Конструктивен подход към разрешаването на конфликтите. Условия за намеса на трета страна. Ефективно посредничество при разрешаване на конфликти.
Особени форми на конфликтни ситуации.

Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩАТА КОМУНИКАЦИЯ
Структура на комуникацията. Елементи на структурата, съотношение. Бариери за възприемане на информацията. Фундаментално приемане на аргументацията. Какво е необходимо да се знае за хората, за да можем да ги убедим. Психологически особености на слушателя. Групата като обект на убеждение.
Типични групи слушатели. Експресна диагностика на психологическите характеристики на обекта на убеждение. Подготовка на аргументи за убеждаване. Проверка на ефективността на аргументите.

Публично говорене. Очаквания, предявявани към оратора. Понятието „кредитност” на публично говорещият. Начини за формиране на положителни оценки за говорещия от страна на аудиторията. Поведение на трибуната. Оценка на индивидуалния ораторски стил. Техники за преодоляване на «сценичната треска».
Структура на публичното говорене. Отработване на техники за установяване на психологически контакт в началото на речта. Тренинг за публична реч. Построяване на основната част на изказването. Техники за поддържане вниманието на аудиторията. Ораторски техники на публичното изказване. Оценка на публичното говорене – определяне на зоните за развитие на ораторските навици.
Задачи на заключителната част на изказването. Техника на активното слушане. Пробойни в публичната реч.

Делови разговор. Подготовка за разговора. Структура и съдържание на началния етап на разговора. Начини за оценка на позицията на събеседника. Настройка към събеседника, преодоляване на недоверието, установяване на психологически контакт. Избор на стратегия за разговора. Управление на поведението на партньора в разговора. Аргументация и достигане на
целите на разговора. Отговори на забележките. Неутрализация на „враждебните” действия на събеседника. Начини за психологическо въздействие на събеседника. Завършване на разговора. Оценка на резултатите от деловия разговор.

Техники за преговори. Подготвителен етап, разработка на концепция за преговорите. Социално – психологическа подготовка. Начало на преговорите: техники за представяне на позицията. Оценка на намеренията и целите на партньора. Определяне на стратегията на преговорите. Достигане на преимущество, техника на „принципиално” водене на преговори. Тактика на въздействието: позиционна война, психологическа борба, инструменти на „нечестна игра”. Начини за водене на преговори в неблагоприятни условия. Начини за защита на заетите позиции и въздействието на силния противник. Ефективно завършване на преговорите.

Видове спор. Начини за водене на спор: допустими, уловки, „свински” начини. Стратегия на доказателствата в полемиката. Начини за опровержение на доводите на противника. Противодействие на критичните забележки. Защита от вербална агресия. Въпросите като оръжие на полемиката. Типове въпроси. Тренинг за формулиране на остри въпроси и ефективни отговори в дискусия. Тренинг за отговор „НЕ!”.

Тренинг-семинарът ще се проведе на 7 и 8 ноември, 2009 г. в зала «Зенна» на адрес гр. София, ж.к. Мотописта, бл. 10 Е, вх. А, партер.

Цена: 375 лв. без ДДС.
В цената са включени: учебни материали, 3 кафе паузи, 2 обяда, превод.

За контакт:
Веселина Калчева — 0899 545 077
e-mail: academy@presidentsclub.bg

Подреждаме си къщата

Открадваме темата на поста от един колега

В момента книгите не са подредени по никаква система и класификация и, което е по-важното - това не са всички книги. В предишната библиотека бяха подредени горе долу на специални издания, психо заглавия, световна проза, българска проза и книги прибирани оттук оттам. А по шкафовете, под леглото, в гардероба, в кашони на балкона. Абе на всевъзможни места. А забравих - на "открито" са само непрочетени книги. Прочетените се прибират. Няма само да ми заемат място, а ;-)

Хахаха току що видях рекламата на концерта Loop Live. Тоя заек е трепач хахаха
О, да. Започна академичната година. Скукааааааааа скука... Медийното право ще ме побърка :-) Други среши с преподаватели още не съм имала, като изключим доцент Бенбасат. НО през следващата седмица най-вероятно ще се наложи. А, живот и здраве, догодина по това време ще сме гордо дипломирани бакалаври ;-)

Ден на усмивките

Някога, преди около 3 години, имах приятелка.
Много близка приятелка.
Толкова близка, че с нея споделих всички емоционални бури и сътресения, които съпътстваха превръщането ми от келеш в човек.
Срещнахме се в момент, в който имахме какво да си дадем една на друга и така продължи почти 2 години. Пиене на чайчета, кибичене в парка, разменяне на книги. Заразителен смях и бърсане на сълзи и сополи. Рядко друг път в живота си съм усещала такова удовлетворение от приятелството.
Някъде по пътя, обаче, пътеките доста се раздалечиха една от друга. Секнаха e-mail-ите, секна висенето в парка и дългите разходки по Витошка. Спряхме да се чуваме ей така за едно "Как си?". Спряхме да си пращаме картички на рождените дни. Инцидентните разговори по скайп се свеждат до Здравей! Как си? Желая ти хубав ден!
А много, много ми липсва.
Последният път, когато й го казах, отговорът беше: "Какво точно искаш да кажеш?"
Плесница.
Чак сега разбирам, че това общо "някога" няма да го бъде повече "никога".
Защото ние сме други, животът е друг и пътят, по който вървим, вече не е общ. И едва ли някога пак ще си плачем на рамената или ще си бършем сополите, а ако някога отново се смеем заедно, то вероятно ще бъде само по спомените от миналото, когато всяка болка беше обща болка и всеки трепет беше споделен трепет.
Малко ми е кофти.
Гадно е, когато хубави хора си отиват от твоя живот по причини независещи от теб. Още по-гадното е, когато опитите да ги задържиш се оказват неуспешни и разбираш, че просто човекът иска да си тръгне.
Не че с това идва краят на света. Ни най-малко.
Но се присетих...

.

Вчера сутринта, докато приветствах първите симптоми на ПМС, т.е. бях в особено сълзливо настроение, аха да отпия от кафето и гледам вътре едно човече ми се хили. Не можах да повярвам на ушите си! :Р
Излезе новият брой на списание "Обекти" - поредната продукция на кликата "Мениджър". Но - О, чудо! Списанието е читаво! Пишат за последните /?/ новини в областта на науката, технологиите, космоса, още - материали за интересни хора, за Земята, за човека, разбулват разни мистерии. Разбира се, на познатия "мениджър" стил.
Много ме кефи, че излизат от конвенционалните рамки. Пишат за четене на мисли, за роботика, за мистериите на Библията, за генетика. Страшно любопитни са статиите за космоса. Абе въобще - интересна работа.
В последните месеци започнах да чета и списание "Осем". Темите горе-долу са същите, но от един по-мистичен ъгъл, с малко езотеричен уклон. И като че ли то ми харесва повече. Например в августовския брой имаше материал за слънцеядството. В септемврийския разказват за някаква уникална тракийска колесница с не знам си какви невиждани украшения /дадох го на една приятелка и тя още не ми го е върнала да го дочета :-)/
Цялата тази описателница беше, за да ви кажа аз един материал в последните "Обекти".
Има интервю с господин Теодоси Теодосиев. Признавам си, преди да прочета в списанието, никога не бях чувала за този човек и за това, което прави. Господин Теодосиев е преподавател по физика в Казанлък. Господин Теодосиев е създател на Методика за създаване на силов интелект. В методиката на господин Теодосиев са били обучавани 8 от 12 български златни медалисти от олимпиади по физика.
Някой от вас някога чувал ли е, че 12 /дванадесет!!!/ българи са олимплийски шампиони по физика?
Сигурна съм, че всички сте чували за Румяна Нейкова, Стефка Костадинова, Мария Гроздева /хахаах не мога да се сетя за нито един мъж/. Но знаете ли името на поне един шампион по математика, по физика, по химия? И аз не знам.
Е, тогава чудно ли е защо у нас наука е мръсна дума? Нищо няма да се промени, докато под път и над път слушаме за спортни успехи, но дори не знаем имената на онези, които печелят медали в олимпиадите за знания? Още по-странното е как толкова хора успяват да се подготвят за олимпиадите при положение, че държавката ни отделя 0.4 % от БВП за образование.
Жалка работа, много жалка..

Жан-Жак Русо

Миналата събота, 5 септември, едни добри хора ме поканиха в едно радио предаване заедно с Александра уж по повод Съединението, с подтекст нейната книга. В крайна сметка два часа си говорихме за Нещата от живота.
В рамките на тия 2 часа се обадиха поне 10 човека, преобладаващо мъже, които си умираха да повтарят, че на 22 животът изглеждал много розов, но, видиш ли ти, като стане човек на 35, 45 или 55, човек натрупвал много болка и страдание и разбирал, че животът е много много гаден. Един дори ми рече, че на младини Жан-Жак Русо и той гледал на света като мен през розови очила, а после взел, че се самоубил.
На всички тия хора искам да кажа, че ми е много мъчно, че са толкова нещастни. Че не са могли да се насладят на живота, че не са имали очи за красотата му, че са затворили сърцата си за всичко прекрасно, което би могло да им се случи.
Още повече ми е мъчно, че се мислят за център на света и вярват, че аз задължително ще мина по техния път, ще имам същия опит и ще преживея живота си по същия начин. Че тяхната позиция е единствена и най-вярна, че не съществува друга и каквото мислят те, това е Истината.
Въпреки всички гадости, които ми наговориха, искам да им благодаря. Благодаря им за това, че чрез тях аз за себе си се утвърдих като човешко същество, утвърдих позицията си и съм по-сигурна от всякога, че гледната точка за света, която съм си избрала, е най-правилна за мен и ще продължавам да живея според нея. А всички останали са свободни да избират каквото поискат за себе си, да мрънкат и да се оплакват колкото си искат. Само моля да не се проектират върху мен.
Благодаря за вниманието
хахаха

Кандидат-къмпингари

Второто море беше бойното кръщение в къмпингуването. Мисля, че оттук насетне така ще почиваме. И ще се връщаме към хотелите само, за да оценим къмпинга и да не забравяме, че ние си го избрахме. ;-)
Алтернативният къмпинг Градина се оказа голямо приключение. На 200 м от пътуващия Баш Бар. Ставане с изгрева и лягане със залеза, защото изпуснеш ли момента на заспиване, след полунощ мисията става невъзможна - луди ентусиасти започват да прииждат да "чуят" Баш Бара. Като изключим, че общите тоалетни и душове са под всякаква критика и наоколо са разпръснати стотици хиляди следи от предишните къмпингуващи, положението беше почти идеално. Прелестен плаж, любимата дивотия, близка горичка и вода, която се сгорещява от слънцето. Сдобихме се с по-голямата част от къмпинг оборудването, което ни трябва. Само трябва да измислим как да уредим въпроса с банята.
1000 прочетени страници за 1 седмица. Ставам все по-добра :-)
Но морето ми даде нещо друго.
Усещането за цялост, за Едно.
Както след софийския концерт на N.O.H.A. само че много по-силно, много по-истинско и много по-споделено. Сливаме се, преливаме един в друг, четем си мислите, усещаме си чувствата, единият е продължение на другия.
И заедно крачим по един общ път, в една обща посока с приблизително еднаква скорост. Заедно следим пътните знаци и заедно прескачаме препятствията. Всеки е себе си и заедно сме Едно.