вторник, 29 януари 2008 г.

Пояснения

Тъй като с лицето от предишната публикация коментирахме сутринта кой от двама ни е по-чалдисан, последният ми пост е моето участие в надпреварата. Победител няма, но това е само повод да продължаваме да се състезаваме :-) Виждам, че се радваме на голям интерес от страна разни Субекти :-)
Такаааааа... Продължаваме с дневния ред:
Днес шести човек ми каза, че след като прочел написаното от мен за Ромен Гари, яко се надъхал да прочете нещо негово. Мога само да се радвам, че карам хората да посягат към книга и то към автор от ранга на Гари.
Напоследък все разни хубавини ми се случват, чак започвам да се чудя дали ги заслужавам. Ще разбера като започна да се гърча от работа във връзка с една от хубавините. Но пък имам пълната подкрепа на една друга хубавина, така че нямам от какво да се оплаквам.
Открих кое е нещото, което най-ужасно много ме дразни у хората - неприемането, нетолерантността, отричането и отхвърлянето на всичко, което противоречи на техните нагласи, възгледи, принципи и т.н. Знам, че самото ми това изказване е вид неприемане, но се старая да се боря с този обществен враг номер 1.
За финал още малко цитати от "Животът е пред теб" на Ромен Гари :-)
"Хигиената още не била стигнала до Казбата и той се родил, понеже нямало ни бидета, ни питейна вода, нищо."
"Сега жените, които се подвизават, си имат хапчета за хигиена, но той избързал с раждането."
"... истории за излишни хлапета, дето не са могли да се абортират навреме."
"-Знаеш ли какво е шафрантия?
- Това е личност, която се подвизава с пеперудката си.
- Да се чуди човек откъде си научил такива мръсотии, но има много истина в думите ти."
" Толкова тъжна беше, че дори не забелязваше каква е грозотия."
" Той и така си беше щастлив, за нищо. Още не съм виждал негър, щастлив за нещо."
" Бях на девет години или там някъде, а на тази възраст човек вече мисли, освен може би в моментите на щастие."
" Мадам Роза казваше, че пеперудката на жената е най-важното нещо във Франция заедно с Луи XIV"
" Нали ви казвам, не беше от този свят, мръсникът му с мръсник - вече четиригодишен, а все още доволен."
" ... толкова я беше страх, че не смеех да остана сам."
" Мадам Роза казваше, че ако си мечтаеш много, по-бързо ще порастнеш, и ръчищата на господин Боро сигурно цял живот са мечтали, такива грамадански бяха."
" -Не е нужно да има причини, за да те е страх, Момо."
" Истината е, че ако имаш нещо друго, различно от останалите, все на него се надяваш да оправи работите."
" Знаех само, че имам баща и майка, по този въпрос природата не прощава."
" - Как ти е името?
- Момо.
- Къде са мама и татко, Момо?
- Нямам аз такива работи, за какъв ме мислите. Свободен човек съм."
" Курвата - това е духовна нагласа."
" Няма черно и бяло, че бялото често е прикрито черно, а черното е бяло, което са го преметнали."
" Какво друго им остава на старите хора освен младините."
" Хероинът е долна работа. Момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса."
" Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане. Ужасна гадория е щастието, долна работа, на мен да ми падне, ще му сменя физиономията."
" Няма да седна да се навирам щастието, преди да съм опитвал всичко, за да се измъкна."
" Толкова бях щастлив, че ми идеше да пукна, защото щастието трябва бързо да го спипаш, преди да си е плюло на петите."
" Не виждах защо й е да ме сваля. На десет години още за нищо не ставах, дори като арабин."

Достатъчноооо :-)
Знаете ли, че никакво щастие на света няма смисъл, ако няма с кого да го споделиш? Така че, споделяйте щастието си. И си носете новите дрехи :-)

Станислав Стоев

Най-сладкото
най-милото
най-нежното
най-прекрасното
най-ценното
най-обичаното
най-целувателното
най-гушкателното
най-хубавото
най-сънчовското
...
Достатъчно ли е? Хи-хи-хи :-)

събота, 26 януари 2008 г.

Recycle Girl


Снимчосът е на една кофа за боклук в Пловдив. Нямам нищо друго боклучено под ръка :-) Фотограф: Топи

Днес като отидох да си изхвърля разделно събрания боклук направо мед ми покапа на сърцето: кофите за разделно събиране бяха пълни. А само преди седмица старите гадни метални контейнери бяха канари с връх, а разделните кофи - празни.
По Коледа ми стана много драго в Била. Едни девойчета на опашката пред мен обясниха на баща си как отказват да използват полиетиленовите пликове за покупки, отидоха и взеха празни кашони от Плод/Зеленчука и си натовариха пазара в тях. За сведение: аз също не ползвам найлонови торби. Но все още не мога да приуча семейството да прави същото.
Много се кефя и на един приятел, който работи в областта на възобновяемите енергийни източници. Да си призная в началото бях доста скептична и често съм му казвала, че това е causa perduta. Добре, че той не се зарази от моя скептицизъм. Даже обратното: аз прихванах от неговия оптимизъм.
Всъщност... подозирам, че зелената идея бележи такъв бум не защото, виждате ли, хората много са се осъзнали. Просто е модерно. Но в случая мотивацията може би не е най-същественото. Важното е да има резултати. А пълните кофи за разделно събиране са резултат и то положителен.
Аз собствено се опитвам да правя това-онова в посока Зелено:
1. Събирам си боклука разделно /старая се поне/.
2. Ползвам енергоспестяваща търсачка.
3. Използвам найлоновите пликове ПОНЕ по 2 пъти.
4. И разпечатаните листа също.
5. Използвам градския транспорт или "маам гащи" пеша, освен в случайте когато е крайно наложително да се използва МПС.

Не съм сигурна, че ще доживея да видя или поне да чуя за някакви конкретни положителни резултати. Но достатъчно често съм виждала грандиозни промени, които са започнали с малки стъпчици напред. А това ми стига да вярвам, че нещата са поправими и бихме могли да се отблагодарим на природата и планетата с малко повече грижа.

П.П. Да не си помислите, че ще пропусна да напиша нещо за любовта?! :-) Ще цитирам късметчето, което ми се падна в четвъртък от кафе "Лаваца": "Любовта е като цигански хазарт: тука има - тука нема... Важното е да я разпознаеш."
П.П.П. Взех си изпита по английски с абсолютна шестица и получих похвала за усета към езика. Горд! :-)))

сряда, 23 януари 2008 г.

Ромен Гари и любовта+Бистра


Френски писател от руско-еврейски произход, вонен и дипломат, Ромен Гари /псевдоним на Роман Кацев/ е единственият двукратен носител на френската литературна награда "Гонкур" - през 1956 и през 1975 под псевдонима Емил Ажар. Автор на над 40 творби. Факти, факти....
А сега малко емоции.
Изумена съм от нежността, с която мъж може да пише за любовта /справка: "Нататък билетът не важи"/. Възхитена съм от иронията, самокритичността, хуморът и проницателността които извират от "Голям Гальовник" /справка: малко цитати по-надолу/. Сега ме чакат "Животът е пред теб" и "Сияние на жена". И толкова фин език...
Ето ги обещаните цитати:
"... и да обича Девета симфония от Бах.
- Девета симфония е от Бетовен - каза инспекторът.
- Знам, но е време за промяна..."

"Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата."

"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."

"Но усмивките честно са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."

"Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив."

"И наистина през 1931 г., както Ви е неизвестно, се е състоял първият бунт на сперматозоидите в Париж..."

"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

"...избягвайте да се пържите в собствен сос. Отсега си създавайте навика да се пържите в соса на другите, тогава не боли толкова."

"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."

"... и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."

"А и по улиците е пълно с ксенофобия, хората са против незаконната имиграция и един питон не може да мине незабелязан, араби са били пребивани за много по-малко."

"Стърчах насред стаята и прегръщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство."

"...когато човек е очаквал цял живот любовта, той е съвсем неподготвен."

"Сълзите ми продължаваха да напират в очите Й..."

"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато човек е влюбен, не му се спи, не му се яде, не му се работи, не му се учи. Само му се мечтае и му се обича...

ЦЪК

събота, 19 януари 2008 г.

Честитки


1. За Никитка, която днес става на 4г.
2. За Нели, която вчера стана на... не знам колко :-)
3. За Бистра /аз де:-)/, която вчера взе шофЕрска книжка.
4. За Другарката, която има нова кола и повишение в служата.
5. За Мишето, която има нова работа.

Спирам :-)

Четох в Блогчето на Инчето за любовта, която вдъхновява и си помислих, че това е някоя от моите случайности. Също като онази странна случка в четвъртък сутринта на физиотерапия...
Седя си аз със затворени очи пред инфрачервената лампа и чувам рехабилитаторката да казва на една пациентка, че току-така от първия път не ставало просто да си "поръчаш" какво да сънуваш. Предишната вечер четох в "Избрано от К.Г. Юнг" за тълкуването и символиката на сънищата. Сетих се и за неговия термин "синхроничност" - вселената ти изпраща точно това, от което имаш нужда, точно когато имаш нужда. И реших да започна да си записвам сънищата, когато си ги спомня. Вчера, например, не успях. Но днешните си ги спомням :-)
От снощи имам повод да си мисля за хората, които живеят чрез интриги, хранят се, дишат от това да сплетничат. Стана ми много мъчно за тия... жалки, бедни душици, чийто смисъл на живота е да направят на другия мръсно. Това обикновено се превръща в олицетворение на народната поговорка "Който копае гроб другиму, сам пада в него." И се почувствах сигурна в себе си и окрилена от това, че не живея за другите, че не ги меря с моите мерки, че ги приемам и с лошото.
Всъщност идеше реч за вдъхновението от любов. За това, че Любовта ни прави истински, живи, осмисля ни - нас и животът ни.
Хм... думите са излишни. Те само "чупят" нещата, ограничават ги и ги слагат в рамки, които изключват всичко останало. А Онова, което е вътре, не се събира в никакви рамки, защото Е Всичко...

неделя, 13 януари 2008 г.

Тинтири-минтири

Едно петъчно-съботно мини-трипче до Пловдив
"Отиваме ли?"
"Отиваме!"
Обожавам тези изникнали-от-нищото импровизации. Казваме и тръгваме. Без твърде много размисли, без много подготовки, просто се качваме на автобуса и потегляме. Разбира се, в силно редуциран състав, защото явно е доста трудно да се отдадеш на мига и да вършиш на пръв поглед безразсъдни неща. Интересното е, че веднага познах кои са отцепниците от организацията. Приятно ми е, Ванга :-)
Пътуването започна досадно - 1 час излизане от София заради обърнатия камион на Цариградско. В автобуса беше достатъчно топло, за да се разтопи шоколад. Успяхме да пристигнем почти навреме.
Обиколката на Пловдив започна с шопинг в Халите. После - сладкарница, продължихме в Пасифик - много симпатична кръчма и завършихме към 2:30 в No Sense. Танци-манци, снимки, смях, приятели, любов... Прелестно! Отдавна не ми се беше случвал такъв вихър! :-)
Прибрахме се от втория опит. Първият приключи с половин часова разходка в снежния Пловдив къмто 3 сутринта :-) Забавно беше даже и това, че не знаехме къде точно сме :-)
Епизодът от прибирането до излизането на следващия ден ще го пропусна :-)
В събота по обед, вместо сутрешна гимнстика имахме половин часова разходка в студа :-) Успяхме да се видим с Шина на тихо, да разменим няколко /крайно недостатъчно!/ приказки и да хванем обратния автобус в 14 часа. Даже и хубавите неща рано или късно свършват. Но това пътуване беше ТОЛКОВА хубаво, че единственото доказателство за реалността му е размазаният ми посинял пръст.
Всъщност цялото писание е за друго:
За това, че най-прелестното неща на света, е да се раздаваш, да се подаряваш, да се споделяш. Да дариш на Човекът до теб нежността си, топлината си, любовта си. Да го погалиш, да го докоснеш, да го обгърнеш с поглед, с прегръдка...
Две неща си струват в този живот: да се смееш и да обичаш....

понеделник, 7 януари 2008 г.

Из "Нататък билетът не важи" - Ромен Гари

Жак Рение, ти дълбоко ме разочарова. Откривам, че имаш дребнава, спестовническа душица, че си човек на балансите, предвидимостите, осчетоводяванията и нормите на печалба. Мъжът, готов на приключения, когото познавах на младини, се е превърнал в уплашен от загуба еснаф. Ти вече не умееш да живееш в настоящето и мисълта за утрешния ден е постоянното ти притеснение. Когато сексуалните ти възможности западат, се държиш като директор на фирма, който се бои, че не ще е в състояние да посреща плащанията, и предпочита да се оттегли от поста си. А ти остават месеци, може би дори година или две, и с малко късмет ще пукнеш дотогава от инфаркт, ама не, нужни са ти кръгозори и перспективи, десетки хектари бъдеще, и ти, дето навремето рискуваше живота си всеки ден, днес имаш вместо сърце осигурителен фонд. Ето защо взех решението да скъсам с теб. На искам повече да участвам в твоите мисли, в нищожните ти суетности, жалките ти съображения от честолюбие и в готовността ти да биеш отбой, вместо да загубиш. Разделям се с теб, с мисленето ти на мъж, вкопчил се в своя златен еталон, и ще обичам Лора както мога и колкото мога, приемайки поражението, когато то се яви, подобно на всеки мъж, предопределен за своя край. Няма да напусна Лора от грижа за някакво достойнство, защото подобна грижа вече представлява липса на любов. Сбогом.

петък, 4 януари 2008 г.

Честита нова година

Всяка
твоя целувка
залепва
за мен
като
пощенска марка.

Обичам
да ме
облепваш
с пощенски марки.

Имах най-прелестната Нова година откакто се помня насам. Купонът буквално продължи 12 часа. А първото утро на 2008 беше тоооооооолкова сладко! Това благодарение на онзи с пощенските марки ;)
Заспахме уморени, вмирисани на цигари, с дрехите, но гушнати. А като се събудихме имахме гласове ала Джо Кокър, а навън беше паднал първият сантиметър сняг от дебелата покривка, с която започваме годината. Усмив усмив усмив!
Днес цял следобед пихме топъл шоколад в Таба&ко. И се смяхме, и се гушкахме, и се цункахме. Обичам да го вдишвам, да го чувам, да го виждам, да го помирисвам, да го вкусвам, да го осезавам. Обичам да го усещам с всичките си сетива.
Обичам да обичам.
Едно парче, което зверски ме кефи
П.П. Нещо не мога да си кача картинката :]