събота, 9 май 2009 г.

Ненаобичала се



Никой да не подскача.
През последните дни тая пееща девойка демонстрира качества, които все ми се струваха трудно постижими за колежките й. Очевидно е по-умничка, отколкото предполагах, а това, че е пренебрежимо малко по-голяма от мен ме кара съвсем да я уважавам.

Нещо ми мина писателската муза. Ама това съм аз: радостта е обща, болката си е само моя - ще си я измълча насаме.
В настъпващото лято ви пожелавам много нови надежди, много мечти за сбъдване и много, много споделеност.
И да знаете: дори когато ви се струва, че смисълът е избягал, той е някъде там и ви чака. Светлинката най-вероятно е зад завоя в тунела.

6 коментара:

nousha каза...

Хей, защо така минорно? :(

Бистра Георгиева каза...

Ееееее, не може само щастие :-) Трябва мъничко болчица от време на време, за да ценим радостта ;-)

nousha каза...

Да, ама това е за философите :) Ний кът едни истински жени трябва да сме много щастливи :)

Анонимен каза...

Keep their heads ringing ;)

A

Анонимен каза...

G: Аз малко не разбрах...! С какви качества толкова те е впечатлила тая девойка ...???

Ирина Ботева каза...

Каке, ко таналу?