сряда, 26 август 2009 г.

Кандидат-къмпингари

Второто море беше бойното кръщение в къмпингуването. Мисля, че оттук насетне така ще почиваме. И ще се връщаме към хотелите само, за да оценим къмпинга и да не забравяме, че ние си го избрахме. ;-)
Алтернативният къмпинг Градина се оказа голямо приключение. На 200 м от пътуващия Баш Бар. Ставане с изгрева и лягане със залеза, защото изпуснеш ли момента на заспиване, след полунощ мисията става невъзможна - луди ентусиасти започват да прииждат да "чуят" Баш Бара. Като изключим, че общите тоалетни и душове са под всякаква критика и наоколо са разпръснати стотици хиляди следи от предишните къмпингуващи, положението беше почти идеално. Прелестен плаж, любимата дивотия, близка горичка и вода, която се сгорещява от слънцето. Сдобихме се с по-голямата част от къмпинг оборудването, което ни трябва. Само трябва да измислим как да уредим въпроса с банята.
1000 прочетени страници за 1 седмица. Ставам все по-добра :-)
Но морето ми даде нещо друго.
Усещането за цялост, за Едно.
Както след софийския концерт на N.O.H.A. само че много по-силно, много по-истинско и много по-споделено. Сливаме се, преливаме един в друг, четем си мислите, усещаме си чувствата, единият е продължение на другия.
И заедно крачим по един общ път, в една обща посока с приблизително еднаква скорост. Заедно следим пътните знаци и заедно прескачаме препятствията. Всеки е себе си и заедно сме Едно.

четвъртък, 6 август 2009 г.

Научих се



Научих се да обичам.
Защото само, който обича, живее.
Научих се да приемам.
Защото само, който приема, обича.
Научих се на търпение.
Защото само, който има търпение, може да приема.
Научих се да разбирам.
Защото само, който разбира, има търпение и приема.

вторник, 4 август 2009 г.

Черно море много е добре



Много жалко, че пропуснахме морския тур на N.O.H.A. Надявам се да има следващ път. А това парче е Balkan Hot Step и да не си помислите, че това е истинското видео.

Разбеснувала съм се тия дни на хората, които се опитват да избягат от служебна отговорност. Естествено има конкретни поводи. Имам колеги, които са способни да застанат на челна стойка в мокра баня само и само да не се окажат "виновни" за нещо. Това води до стотици хиляди проверки на един документ или милиарди въпроси и консултации. В резултат за написването на една проста фактура са отишли 30 до 40 мин и в крайна сметка в нея пак има грешка. Друг казус: работи колега с един клиент, дошло време за фактура. Девойката, която пише тия документи, го пита к'во да прави с фактурата, а той: Ми оправяй се. Аз с тия работи не се занимавам.
Разбира се, не е моя работа да давам акъл на колегите как да си вършат работата и как да го правят по-добре. Но първо: искрено съм убедена, а и полевата работа е доказала това ми убеждение, че на всеки му е далеч по-удобно и приятно по работи и да контактува с минимален брой хора от другата фирма, а не за всяка задача да се търси различен човек. Така вниманието се размива, неплатени фактури се точат с месеци, някви счетоводителки си прехвърлят топката и отговорността и работата се забатачва. Второ: дразня се, че се правят опити за избирателно вършене на работата. В конкретния случай: гадните административни задачки се прехвърлят на някой друг, защото така е по-лесно и по-удобно.
И така върши ли се работа, питам аз. И отговор не чакам :-)
Казах си го де. И ми олекна :-)
Иначе лятото е в разгара си. Добре, че не сме по морето точно сега. Не че София е празна, ама все пак...
Вдъхновила съм се да правя курс за управление на времето. Проектът е на етап Подготовка, което ще рече изчитане на къде що има книга и публикация по темата. Доста полезни работи излизат, но изводът е, че само с четене не става. Правене му е майката.
Сега се захващам да превеждам статия за нещо си наречено неврофийдбек. Ще рече някакъв модерен уред да електроенцефалограма, който се използва при лечението на различни психични разстройства. Да видим какво ще излезе от тая работа...