неделя, 24 февруари 2008 г.

Слънчевко

Времето е необичайно топло за края на февруари. Вчера беше най-малко 15-16 градуса и едно слънчевоооооооо. Времето е идеално за безцелно мотане из града :-)
Последните няколко дни минаха толкова сладко-лежерно-щастливо. Чак сама си завиждам... Е, на финала трябва да впрегна всичките си налични ресурси, за да довърша една задача и да си напиша домашното, което предизвика бурен студентско-преподавателски дебат. В крайна сметка съм почти готова. Даже открих една неточтност в заданието :-)
Възмущавам се напоследък от ниската култура на движение по пътищата. Не. Не се възмущавам от псуващите, некадърните и т.н. шофьори. Възмущавам се от абсолютно БЕЗОТГОВОРНИТЕ пешеходци. Примери: пътувам с трамвай N7 и обикновено се качвам от спирка "Мотописта" на високоскоростния бул. "България". Има си подлез като слънце, а най-честата гледка е възрастни хора в пенсионна възраст е да пресичат подтичвайки през пътното платно. Друг пример: кръстовището на бул. "България" и бул. "Гоце Делчев". Една доста възрастна жена запушва и без това пренатовареното кръстовище като пресича през платното. И там си има подлез. За ентусиастите да пресекат Цариградско шосе пред хотел "Плиска" няма да говоря. Самите пешеходци не се грижат за собствената си безопасност, но стане ли ПТП, по закон шофьорът го отнася, без значение, че вината може да е на пешеходеца.
Малко прибързах с ентусиазма покрай новия семестър. Обещава да бъде доста натоварващ, но да се надяваме, че поне нещо ще научим. Не се плаша от четенето, но не знам точно как ще се получи с присъствието на занятията.
Дочетох "Понеделник започва в събота" на Аркадий и Борис Стругацки. Страхотна сатира! "Трудно е да бъдеш бог" и "Хищните вещи на века" също са хубави, но тук авторите показват страхотно остроумие. Сега обаче ще се наложи да наблегна малко на учебните четива :-)
Предстои ми доста натоварена и напрегната седмица. Но когато човек знае, че сърцето му прелива от щастие и споделеност, нищо не може да го спре :-)

понеделник, 18 февруари 2008 г.

Три, две, едно: НАЧАЛО!

На новия, четвърти по ред семестър. Не знам дали до сега в пряк текст съм писала тук, че уча книгоиздаване с СУ. Не се смейте на бесния ми ентусиазъм. Това ми е на сърцето, това избрах. Нямам намерение сега точно да се обяснявам защо, но пък кой знае... Може да ме тресне някога музата :-)
Та днес имахме лекции по Съвременна българска литература с проф. Божидар Кунчев . Обещава да бъде много интересно и да ни изтекат очите от четене. Ужасно ерудиран човек!
После имахме честта да се запознаем с доц. д-р Милена Цветкова, която успя в рамките на няколко часа да ме убеди, че моят идеал за учен съществува някъде в действителността и то именно в нейно лице. Като започнем с школувания глас, дикция, богатство на езика и то не само вербалния, преминем през чувство за хумор, огромна ерудиция и стигнем до взискателността, която личи, ако щете по учителския бележник, в който си записва кой си е написал домашното и кой не. Очарована съм! Оставям на страна предстартовата треска, която ме обзема като си помисля какво писане ни чака. Но си мисля, че точно такъв трябва да бъде истинският преподавател - взискателен до последната точка и запетайка!
Е, замириса ми по едно време на крайност и това е, което ме накара да си спомня, че университетските преподаватели, били те и гениални учени, също са хора и се предполага, че си имат своите слабости. :-)
Малко тъпо ми стана обаче... За пореден път си дадох сметка, че дори най-широкоскроените учени, си остават учени и живеят в света на научния канон и на своите собствени вътрешни догми. В никакъв случай не им ги оспорвам, разбира се. Просто се надявам, че някой най-накрая ще ни даде шанс да изградим и да се изявим според нашите си вътрешни правила. Амин!

неделя, 17 февруари 2008 г.

Книжен плъх

Тадададаааааааааааааааам :-)
Както знаят онези, които ме познават отблизо, страстта на моя живот са книгите във всичките им форми. В момента тихо и кротко си работя върху една руска книга и съм ТОЛКОВА МНОГО щастлива, че направо не мога да ви опиша!
Щастлива съм от целия шарен, разнообразен живот.
От това, че обичам.
От това, че имам възможността да правя това, което винаги съм искала.
От това, че съм заобиколена от най-прекрасните приятели на света.
От това, че някой казва "Бистра е приятел."
С две думи - от всичко.
Позволявам ви да ми завиждате :-) хи-хи-хи
Утре започва новият семестър. Осем дисциплини, 10 изпита. Живи да ни ожали човек... Надявам се поне да има нещо, което си заслужава ходенето на лекции. Миналия семестър само доц. д-р Лозанов успя да ми привлече вниманието. В програмата има разни интересни неща от рода на Съвременна бълг. литература, Съвременна европейска литература, Съременно световно книгоиздаване и т.н. И интересни имена като доц. д-р Цветана Хубенова /позната повече като неорайхиански психотерапевт, отколкото като литературовед/, доц. д-р Милена Цветкова. Все пак не възлагам твърде големи надежди. Пък и с оглед на очертаващите се купища работа не знам колко редовна ще съм на училище.

14.02 беше прелестен ден! Не защото беше празник. Когато в живота ти има любов, всеки ден е празник. Получих най-милата, най-нежната валентинка на света! Вечерта гледахме "Коко" в 199 /веднага щом сайтът заработи ще сложа линк/. Цветана Манева и в есента на кариерата и живота си е просто НЕПОВТОРИМА. Актрисата, която игра младата Коко /Ася някоя-си/ по нищо не отстъпи на Манева. Не мога да кажа, че съм във възторг от постановката, но поне не съм разочарована.
После хапване, после мини-дискотечка, после спретнахме една импровизацийка и се нагушахме една хубаво, така - по светивалентински :-)
Пожелавам на всички да обичат. Искрено. С цялото си същество. Защото само когато обича /не е задължително да го обичат!/ човек Живее.

сряда, 13 февруари 2008 г.

Опаааа :-)


Long time, no seen.
Ама имаше малко проблеми с интернета. Изгоряла лан карта, аз не знаех, наругах интелигентно доставчика, щот мислех, че проблема е в негооо.... Днес, слава на Бога, си купих нова джаджа и с 4856875687654 премеждия успях да се кънектна :-)
Във времето, през което нямах интернет, отскочих до Пловдив с една весела компания, за да гледаме изложба на Димитър Казаков-Нерон В интерес на истината, казаковите работи не ми харесаха. Добре, че имаше интересни неща от други автори. Но поне се смяхме, ядохме, пихме и веселихме.
Уф...много ми се спинка... май ще дописвам друг път.
Ще кажа само, че от всичко най-обичам да обичам. Топи.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Шматковска приятелка

И това само защото казах, че трябва да се отнасяме към хората така както те искат да се отнасяме с тях, а не както ние искаме да се отнасят с нас. Амаха! :-)
Такааа... добрият човек Владо се опита да ме образова в боравенето с торенти, но аз като един виден индианец сбърконтих нещо и в момента аз си харесвам торенти, а той ми ги сваля и ми ги препраща. Триста осемдесет и девет хиляди седемстостин петдесет и шест благодарности! /т'ва число не знам как си го измислих :-)/
Видимо съм в добро настроение, което е често явление напоследък. И как не. Влюбена, с успешна сесия, с послушна работа... Чак сама си завиждам :-)
Е, малко съм уморена, но да не изпадаме в подробности. Важното е, че снощи концертът в зала "България" беше блестящ! Имаше само два недостатъка: церемонията по награждаването се проточи и залата беше ПРЕПЪЛНЕНА, което май не е съвсем недостатък :-)
Днес отново ми стана актуална темата за силата и слабостта. Тя периодично възкръсва при мен, особено като усетя някаква остра несправедливост. Както винаги, понеже се предполага, че като по-силна от някои хора, приемам нещата по-разумно, по-спокойно и т.н., се налага да търпя нервозването, фасоните, неможенетата на същите някои хора. И си задавам въпроса: не се ли превръщат силните хора в слуги на слабите? "Питам и отговор не чакам..." хи-хи
Напоследък ми е доста интересно да се ровя в чужди блогове. В няколко забелязах особена тенденция да се живее чрез и през думите. Въпреки, че съм почти крайно пристрастна към думите, словото и всичко, което може да се прави с тях, ми се струва много ужасен начинът, по които ограничават всичко. Наричаш нещо с една дума и край - то вече не може да бъде нещо различно. Казваш на бялото "бяло" и вече не можеш да го наречеш "черно". А пък нали бялото съдържа в себе си всички цветове включително черното. Що тогава да не можем да му казваме "черно" в някаква известна степен, питам аз? Думите правят света дуален, полярен, дуалистичен или както искате, така го наричайте. А всичко е така навързано, че нещата трудно могат да бъдат разграничени едно от друго. Просто всичко Е Едно.
Таааакаааааааа.... за любов днес няма да "говоря", защото като я облека в думи, ще й счупя единството. А Любовта е това - висша форма на Единение.
Айде.
Лека нощ.
Край.
Точка.
:-)

неделя, 3 февруари 2008 г.

Тиру-риру

Още

Много, много, МНОГО сладко е, когато двамата ти най-любими хора така добре се забавляват заедно :-) По-малкото бебе успя да излее една тенджера супа на пода, да настъпи един крем и прилично да го размаже по паркета, да натроши филия хляб на земята ... Мисля да спра до тук :-)
Днес пак изхвърлях разделен боклук. Кофите все повече започват да се използват по предназначение, макар че в кофата за стъкла имаше изхвърлени цветя. Надявам се такива инциденти да стават все по-рядко. Мисля си обаче... Има ли смисъл от разделното събиране при положение, че нямаме заводи за преработка на отпадъците? Вярно, има страни в Европа, които внасят боклук от чужбина, за да захранват със суровина рециклиращите предприятия. Но се съмнявам, че България се е ориентирала достатъчно добре, та да си изнася боклука... Мишееееее! Я като един виден екоЛОГ, ела да внесеш светлина по въпроса :-)
Снощи се опитвах да обясня на по-голямото от двете бебета /намиг ;-)/ как става поръчването на сънища. Аз самата дълго се чудих преди време защо, аджеба, сънувам такива щуротии. А то било защото често се случва да сънуваш това, с която съзнанието ти е било активно заето във времето преди да си легнеш. Това е причината често да сънуваме книги/филми, които четем/гледаме непосредствено преди да заспим. Оттам стигнахме и до метафората за човешката психика като айсберг: съзнаваното е върхът на айсберга /видимата част, намираща се над повърхността на водата/ и несъзнаваното като същинската част на айсберга, която е под водата и е многократно по-голяма от видимата. Май чета твърде много Юнг напоследък :-)
Взе да става твърде дълга публикацията :-) Останалите точки от дневния ред ще чакат по-добри времена :-)
П.П.Реплика за любовта: няма никакъв смисъл да обичате някого, ако той не знае. Така че, казвайте на хората, че ги обичате :-)