неделя, 3 юли 2011 г.

Неделя сутрин



Вчера прочетох последната книга на Жустин Томс и Ко. Темата, вечната - онлайн маркетинг. Заглавието - "Успешен онлайн маркетинг".
Единственият позитив, който извлякох от цялата работа е, че се вдъхнових да си възкреся блога, да пробвам Twitter и да обмислям по-добре дивотиите, които поствам във Фейсбук.
Иначе - нищо ново под слънцето. Или поне не и нещо ново за човек като мен, който от книга със заглавието "Успешен онлайн маркетинг", очаква някакви нови, сериозни предложения, нещо, което не знае и до което не може да стигне по пътя на елементарна логика и размисъл. Не че не съм чела други книги на госпожа Томс, но все хранех надежда, че нещата са градирали. А - уви! - явно някой неща никога не се променят.
Дизайнът на книгата е болезнено слаб, да не кажа, че липсва. Коректорската работа е под всякаква критика. Абе въобще дочетох книгата само защото до последния момент се надявах нещо в нея да оправдае цената, която платих за нея.

Гледам горните два абзаца и си мисля за ревютата на книги, които пишат няколко неуморни читатели из нета. Изумена съм от скоростта, с която четат по 1-2-3 книги на ден и също толкова бързо. Успяват да ги ревюират дълбоко, подробно, с разказ за сюжета, за фабулата, за героите, за езика и т.н. Моите текстове за книги обикновено са пълни с емоции, за сюжета - само най-общи линии, героите - само най-важните и то по моите критерии. Въобще показвам книгите през преживяването си за тях, а не чрез същността им. Представям ги косвено така да се каже ;-) Не знам дали има правилен начин да се говори и да се пише за книги. Знам само, че моят си е мой, и освен за книгите, говори и за мен.