неделя, 30 декември 2007 г.

Koледи-моледи


За последен път нормално си легнах на 23.12, ако не се лъжа. Хм... Май и тогава не беше много нормално :-) Както и да е....
На 24. 12 се смяхме много. Подобаващо си легнах към... 5 сутринта :-) Прочетох онази... боза... "Скъпа Сара Бернар" на Франсоаз Саган.
На 25-ти... хихихи... коледно парти и после една много весела, много неочаквана, абе направо суперска дискотечка :-)
И оттогава се занизаха дни на безметежен мързел, четене, ровене в интернет, сваляне на музика и т.н.
Опитвам се да се науча да пия вино. Червено. Най ми допада мерлото, маврудът ми едва леко тежък. Но започва да ми харесва тръпчивото пощипване в устата. На Коледа изпит ЦЯЛА чаша вино. Голямо постижение :-) Всъщност май повече ми харесват ритуалите свързани с виното - широките кристални чаши с дъно във формата на идеален полукръг, за да може виното да се "завърти" докато се налива, препечени филийки с маслинова паста, плато сирена... Глезотийки с една дума :-)
Коледному ми се случи едно мини сътресенийце, от което разбрах, че прагът ми на приемане и търпимост е много по-нисък отколкото предполагах. Мислех си, че ще мога да се примиря с едно конкретно положение, но се надцених. Не съм свикнала друг да диктува правилата, да завися от обстоятелства, да съм пасивна, да чакам.

Един от подаръците на Мила

четвъртък, 20 декември 2007 г.

Книги, книги, книги....


Обожавам да чета бе хора! Направо съм луда! *CRAZY* Сещам се за една девойка, която работи за една от веригите книжарници и работата й се състои в това да чете книги. Представяте ли си?! Каква галеница на съдбата!
Ето ви малко препоръки:
"Един неделен ден край басейна в Кигали" - Жил Куртманш, от издателство Леге Артис
Разказва за геноцида в Руанда през 1994 г., когато хутите избиват 1 000 000 тутси. На фона на кръв, насилие, убийства, изнасилвания и спин епидемия авторът, който живее няколко години в Руанда, разказва за една съвършено чиста и нежна любов между канадски емигрант и местна жителка.
И сега тук ще се появи Влади :-Р, който ще каже, че е по-добре хората, да не знаят какво се е случило там, в Руанда, или на другите места по света, където са се случвали такива кошмари. Почти ще се съглася, ама не съвсем. Да си затворим очите пред зверствата не означава, че те ще изчезнат. А само, че ние като едни хубави сладки щраусчета ще си заровим главата в пясъка и четирибуквията ни ще стърчат на показ.
Откъсчета:
"Миличка Жантий, пред очите ти живее половината от голямата ти фамилия. В богаташката къща отсреща, точно до банановата гора, живее Жорж, един от чичовците ти. Ти не го познаваш - и така е по-добре за теб. Преди двайсетина години той си купи лична карта хуту и всеки ден се храни със свинско и спагети, за да не бъде кльощав като тутси. Той успя и стана шеф на войските на президента в общината. Именно той контролира новия бараж преди пистата. Петте къщички по-надолу са на синовете му. Вляво, малко по-високо, е къщата на Симона, сестра му, която отказа да стане хуту. Симона има пет дъщери, коя от коя по-красиви, но успя да ожени само една за един мой братовчед от Бютар. Под къщата на Симона, близо до горичката от евкалиптуси, виждаш ли голямата едноетажна къща - тя е на един друг братовчед. Той е приятел на Ландо, министъра тутси, вие вероятно го познавате. Но той е обявил дома си за продан и иска да живее в Белгия. Има също така много други, няма да ти казвам имена - семействата са толкова големи. Ние сме тук, разквартирувани по трите хълма, повече от шестстотин наследници на нашия общ прадядо, който пожелал да превърне всички нас в тутси, за да ни спаси живота и да отвори за нас вратите на белгийското училище. Сега малко повече от половината са официално тутси, а някои от тях, като теб, притежават тяхната физика. А тези, които научният план на прадядото не успя да промени, тези, които той изпусна, сега онези се готвят да ни избият, щом получат заповед за това."
"Когато слънцето залязва над Кигали, човек само може да се наслаждава на красотата на този свят. Тогава големи ята птици плетат нежни бродерии в небосклона. Вятърът е тих и прохладен. Улиците се превръщат в дълги панделки от ярки багри, които бавно се плъзгат, а върху тях мравуняк от хиляди хора тръгва от центъра и полека се заизкачва по височините на своя хълм. Когато слънцето залязва над Кигали и си седнал на някой от хълмовете, заобикалящи града, ако ти е останал къс душа, тогава не можеш да правиш нищо освен да седнеш мълчаливо и да се възхищаваш на гледката."
Днес Елица ми спаси кожата от сигурна сесийна смърт. Донесе ми всички лекции по Народопсихология и Полиграфия, така че ще мога да се подготвя и достойно да се представя на предстоящите изпити :-D

вторник, 18 декември 2007 г.

Обожавам го...

...това танго.

http://youtube.com/watch?v=3zD9W9SZj9w

http://youtube.com/watch?v=-C6Vw5udzLE&feature=related


Триста хиляди благодарности на Алиса, че ми го показа.
Върховно удоволствие беше да го слушам докато се разхождам по нощния плаж на Св. Влас, а прибоя мие босите ми крака. Вълшебно лято... Липсва ми малко, макар че много обичам зима. Поне да имаше сняг...

понеделник, 17 декември 2007 г.

Куку

Вече ще блогвам тук.
Платформата на дир-а никак, ама никак не ме кефи. Ужасно скучна.
Така че, добре дошли!
Познати, непознати, заповядайте! Чувствайте се като у дома си! Имам няколко малки условийца:
1. Коментирайте на кирилица. Изключения - само ако са крайно належащи.
2. Спазвайте добрия тон.
Май други нямам.