понеделник, 22 декември 2008 г.

Болка=растеж

Добре де.
Разбирам, че се учим по-лесно от болката, отколкото от щастието.
Не знам що така се получава.
Мислех си, че отдавна съм разбрала, приела и преживяла факта, че човек се ражда САМ и умира САМ и всички заблуди за опори, подкрепи, семейства, приятели и половинки са само, за да изглежда по-приятно и да не губим надежда. И даже ми се струваше, че ми харесва да разчитам само и единствено на себе си.
Да, ама не.
Очевидно, сама си хвърлям пясък в очите с псевдоубеждения, че и сама съм окей, че не ми е нужно някой да вярва в мен, че нямам нужда от приемане и разбиране, щом сама се приемам и обичам.
Слагам си ръка на сърцето и си признавам без бой:
Имам крещяща потребност да се скрия от всичко и всички, от себе си дори, в една голяма, мечешка прегръдка, да потъна, да се удавя. Изпитвам потребност да бъда приета даже с кривините си. А щом човек се почувства приет, даже и с ония черти, които в даден момент се разглеждат като негативи, му идват силите да се бори с тях и да ги изправя.
Трябва да намеря някаква вътрешна опорна точка. Така че и без подкрепа отвън да се справя с демоните на невротичното командорене ;) и да изляза извън чуждото поле на контрол.

Не знам какво става. Проблясъците и черните дупки се редуват със скоростта на светлината. Изисква се бързо реагиране и бързо адаптиране. Лутам се, губя се. Не знам къде съм и накъде да поема.
Някой да светне.
Много е тъмно в този тунел.

2 коментара:

Бистра каза...

ти сама си светиш, бистре, и в това е смисълът
вярно е, че човек се ражда сам и умира сам, но човекът не е остров
заедно сме, за да си помагаме, аз така го виждам

а иначе си права, че единствено болката ни движи напред или въобще нанякъде; човек има склонност да се залежава, особено, когато залежаването е приятно
затова от време на време се появява бог/ вселената/съдбата/ you name it, за да ни побутне малко, сами рядко поемаме инициативата :-)

прегръщам те и ти желая високо съзнание :-)

Ins. каза...

и аз имам такова писание, само че се казва "Страдание=щастие?" хаха но все за едно и също иде реч;)

а за последното - времето, все повече се свива и напоследък всичко става за отрицателно време. права си - сега е важно да се реагира бързо:)