понеделник, 8 декември 2008 г.

В живота важните неща..

""Който те накара да извървиш с него една миля...извърви с него две."
"Най-великото чудо на света", Ог Мандино

В същата книга, в "Божият меморандум" се казва, че най-голямата сила, която Бог е посял в човека, е правото да избира. Всичко, което се случва и което не се е случва, някога е избрано или не е избрано. То е същото като кармата или причинно-следствена връзка - както си искаме можем да го наречем и пак да бъде едно и също. Много лесно се живее с тази презумпция, ако си готов да си носиш отговорността. Ако ли не си, винаги намираш някой да е виновен за всичко, което преживяваш негативно - родителите, училището, средата, правителството, партньорът и т.н. А и тях даже сами си ги избираме.

Събирам се.
Капка по капка, като закъснял есенен дъжд, се наливам в себе си.
И всяка капка, всяка клетка търси да се сподели, защото това е моят начин да Съм - да се споделям. Иначе защо ми е всичко, което съм ?

През weekend-а имаше трипче до Етрополска Рибарица. All Inclusive, така да се каже: каминка, вино, торта, едни много симпатични хора и едни много, много милички деца. И тихият рефрен на пукащия огън, че гърнето си е намерило похлупака. Може и половинки, както ви харесва. Мечтаният сняг се появи като дъжд, но ще му простя с надеждата, че през следващия weekend ще се поправи ;-)

Декември всяка година става все по-натоварен откъм празници. Струва ми се, че целият свят се е родил през декември. В добавка студентски празници, именни дни, Коледи-Моледи, Нови години, един куп фирмени партита и ужасно лустросани коктейли. Та, честити празници на всички. Особено на онези, на които всеки ден им е празнично в сърцата. А на другите - "Съборете си бариерите. Нека слънцето влезе и във вашите души."

Няма коментари: