Скъпи Дядо Коледа,

очевидно си редовен читател на блога ми.
Получих си първия подарък половин час след публикацията.
Всъщност, първият подарък беше непоръчан. И дойде преди два месеца без малко.
Явно ти знаеш по-добре от мен от какво имам нужда още преди аз самата да съм го осъзнала. По-хубав подарък не си ми носил никога. Благодаря ти!
И на подаръка благодаря, че си е избрал да го донесеш на мен!
А онези петъшните...
Е, малко прекалих. Добре де, преиграх. Не че нямам нужда от търпение и сила. Имам, както и всеки друг човек. Но не беше чак толкова ревливо положението, колкото го изкарах. Признавам си, понякога влагам повече емоции, отколкото е необходимо. Вярвам, че скоро ще го израстна това, както се израстват разни детски вредни навици.

Банското пътешествие беше... хм... почти съвършено. Почти-то е за липсващия сняг. Е, имаше малко, но не се виждаше от прозореца на хотелската стая. И каминка нямаше, но когато си носиш огъня в сърцето, не ти трябва каминка. Трябват ти само чифт очи, които да светят, и още едни, за да се отразява светлината в тях.

Мисля си, колко малко внимание обръщаме на "подаръците", които получаваме през годината, а не само на Коледа. Що си мислим, че само по Коледа стават чудеса?
Чудесата се случват тук и сега, всеки ден, на всеки, който има очи да ги види и сърце да ги преживее. И подаръците също. Отворете си очите и душите, за да не минат подаръците незабелязани покрай вас.
***
Да се отбележи в протокола: никога не ме е удряла такава блогърска муза.