Някакви никакви работи

Днес ми е ден за възмущение :-)
1. Снощи си прибирам с трамвай номер 7 ;-) към Борово. Слизам на Мотописта и минавам през подлеза. В подлеза, от който миналата седмица демонтираха кабинката на охранителите /не че някога е имало охранител там де/, се натъкнах на едно навито, миризливо кучешко ако, което аха! да се лепне на подметката ми. Добре, че се оказах ловка.
2. Миналата седмица влизам в книжарница "Хеликон" на бул. Стамболийски. Както винаги си гледам книжки един час. Накрая погледът ми ковна Речник на символите. Уникално издание! 2 тома, всеки на цена 27,50 лв. На гърба на вторият имаше етикет, на който беше посочено, че комплектът струва 55 лв. Реших, че ще взема в момента само първия, а втория - друг път. На касата се оказа, че се продава само комплект. Вдигнах лекичък скандал на продавач-консултантките. Отвратително е просто! Каква е тая пазарна икономика, в която клиентът не може да купи каквото си иска?! Девойките се опитаха да ми пробутат "Книга на символите", която е на светлинни години зад Речника. Естествено, не им се получи номерът. Прежалих се и купих комплекта, защото познавайки книготърговците след месец-два ще го покрият и после иди, че търси.
3. Това, от което съм най-възмутена, е, че предпоследният пост в блога на Бистра И. е предизвикал цели 20 коментара. Нещо, което не се е случвало друг път в нейния блог, въпреки че е много популярен. В този пост Бистра /адашка ;-)/ споделя нещо лично, което се отнася до една от темите табу в нашето общество. И веднага се намери една сюрия народ, която да й каже, че не е очаквала подобно нещо от нея и разни подобни. Отчитам, разбира се, че някои хора се бяха изказали като пичове ;-) Но се дразня, когато хората се опитват да ни вкарват в собствените си матрици, в собствените си очаквания и виждания и изпадат в нервни кризи, когато това не се случи.

Имаме да пишем курсова работа по политология на тема "Приближаваме ли се до културата на толерантност?" Естествено, че не се приближаваме! Каква толерантност, каква култура? Нашето общество дори не е наясно, че има проблем с приемането не различния, с признаването на правото му да бъде различен. Да не говорим пък за стремеж да се реши този проблем. Ние себе си не приемаме, камоли другите.
Каква бясна курсова работа ще напиша, само аз си знам :-D
Любов? Любовта е онова, в което човек среща себе си.

И замириса на море

Крайно време е! Да дойде топличкото, слънцето, леките дрехи, късните вечерни разходки и моретоооооооооооо! Как ми се ходи на плажчеееее.... само аз си знам :-)
Иначе, жива съм, както виждате. И то много, много, много жива :-)
В събота-неделя имах "честта" да участвам в много "здраво" приключение - преход из Родопите, включително нощен. Ходене, ходене, ходене по чукарите, газене в ледено студена река, спане в пещера на опушен огън, спускане в пропасти през нощта... с две думи - луда работа :-) Но беше закаляващо. Не само за тялото, но преди всичко за душата и духа. И те кара много, много, много да цениш всичко, което имаш.
Една наболяла тема напоследък. Много ми е мъчно да виждам сред непосредственото си обкръжение /колеги в работата, в университета, близки, познати/ хора, които не могат да приемат нищо, което се простира извън техните знания и представи за нещата. Всичко, което излиза извън рамките на тези "коне с капаци" веднага се отрича, анатемосва, класифицира като "фантасмагория", "глупости", "дивотии" и подобни. Приличат ми на Шопа, който изправен пред жираф заключава: "Те такова животно нема." Нещата са такива, каквито са, без значение дали човеците приемат или не този факт.
И такива ми ти работи. :-)
Обичайте се.
Казвайте си го.
По-важното: показвайте си го.
И когато наистина обичате човека до вас, не позволявайте на нищо и никого да хвърля сянка върху любовта. :-)

Библиотечно

Седя си в офиса, пиша текстове за нов сайт и си ссссррръбвамммм вкусссссно капучино с аромат на канела! Обожавам! :-)
Вчера ходихме на обиколко в НБКМ*. Набутахме се в книгохранилищата, т.е. в същинската библиотека. За разлика от фасадата на сградата на библиотеката, която дава вид да е само на два етажа, хранилищата са на 8 ниски етажа. Стотици квадратни метри площ със стотици хиляди книги. Е, не изпаднах в див възторг, ако това си мислите... Ето поради тези причини:
1. Сградата е едно чудовище, отвътре облицовано с врачански камък, което те поглъща и ти създава усещането, че никога няма да те изплюе.
2. Получаването на поръчана книга ти скъсява живота с 30-40 минути, ако преди това служителките не са те убили с пословичната си "вежливост".
3. Ако си умен, излизаш да си чакаш поръчката извън читалнята. Най-добре на стълбите пред библиотеката. Ако не си чак толкова умен, слизаш да пиеш едно кафе в "Мазето".
4. Някак си се докопваш до заветната книга. И ето тук започват мъките. Имаш на разположение маса и стол, тип ученичиски, заедно с още сто други човека, които ползват читалнята и в летните горещини си стават особено близки. Причината - оригиналният оберлихт на сградата е заменен от пластмасова плоскост, която в жегите превръща читалните в парник.
И какво правя тук аз, която обичам да чета легнала или поне полулегнала, да сядам по турски, да ям, да пия, да слушам музика докато чета? Ми аз обичам да чета в усамотение! Тук няма шанс за уединение, защото чуваш, помирисваш, виждаш как сто други човека се опитват да правят същото като теб.
Не че имам време за губене в библиотеката де :-) Аз и вкъщи си имам достатъчно за четене.

"Няма време"

Така казва онова сладко човеченце от "Минута е много". Е, аз нямам ципче на устата :-)
Нямам време да блогвам.
Притисната между училище и работа все по-рядко намирам време дори да хвърля едно око на любимите си блогове.
Но! Някой да не си помисли, че се оплаквам? :-) Ни най-малко! Даже напротив. Мога само да се хваля с успехи на житейското поприще. Ха-ха-ха Т'ва пък откъде ми дойде :ROFL:
Трябва да ви кажа, че личните постижения са един от най-мощните възможни мотиватори. Не че съм постигнала кой знае какво. Но фактът, че си върша работата, че нещата се получават в някаква степен, ми вдъхва все повече и повече ентусиазъм и желание.
23 април е Международният ден на книгата. Ние с уважаемите ми колеги още нищо не сме измислили, за да отбележим професионалния празник. Миналата година мина почти не забелязано с някакви маратонски четения и подобни. Нещо трябва да се роди от кухите ни сутдентски глави хи-хи-хи
Освен за блогване, нямам време и за четене. Гледам да си открадна по един час на ден, но нали разбирате, че когато трябва да избирам между четене и гушкане, изборът винаги е в полза на второто :-)
Тия дни се порових за малко информация за библиотерапията. Това е вид терапия, при която поетични и всякакви текстове се използват в оздравителния процес на пациента. Естествено, в мила родна България не са и чували за това. А още по-естествено, библиотерапията е дело на руските братушките и те работят най-усилено в областта. Ако се разработи тази "нива" у нас, това може да е от полза не само за хората, които прибягват до услугите на терапевтите, но и за издателския бизнес. Няма нищо да кажа повече :-) Идеите не се защитават от Закона за авторското право и сродните му права. А аз държа идеите ми да си останата мои :-)

Искам да кажа на онзи Специален човек, с когото се чувствам свободна да се споделя цялата, че това, което ми дава е най-голямото съкровище във Вселената.

Нали не забравяте да се усмихвате и да се радвате на всичко, което ви поднася животът? :-)

Party Day

Тази вечер празнуваме поредното възмъжаване на Топи. На 24.03 стана на "2 до 6" годинки :-) Пожелавам си да ме търпи още дъъъъъъъъъъългоооооо :-)
За мое съжаление на връх рождения му ден го превърнах в болногледачка, защото ме беше стегнала една ангина. Но слава Богу, за традиционното грандиозно парти съм свежа като краставичка :-) Очакват се гости от порядъка на новогодишните. За справка: на Нова година бяхме минимум 60 парчета :-) Сутринта за два часа и половина успяхме да се справим с почти всички приготовления. Страшен екип сме двамата! :-)
Миналата събота и неделя ходихме на тийм билдинг в Рила - курорта Трещеник, вила "Десислава". Прелестно място! Естестествено, по това време на година в планината си е все още зима. Имахме възможност да се насладим на пухкавичък, беличък сняг :-) През прозореца на просторния ни апартамент хи-хи-хи Забавлявахме се зверски! Игрите и този път бяха супер занимателни и предизвикателни, но както винаги всички се справихме блестящо! Фактът, че Топи се почувства част от нашия колектив, е достатъчно красноречив за успеха на начинанието. Навръщане имахме уникалната възможност да установим емпирично колко е тесен третият ред седалки в новата кола на Шефа :-) Мисля, че нямаме нужда от повече експерименти в това отношение :-)
Имах едно много странно преживяване с автобиографията на Чарли Чаплин. Една вечер четох, докато стана време да си пия антибиотика, после си заспах както си му е редът. През нощта явно съм вдигнала температура, докато сънувам, че съм Чарли Чаплин. Бях толкова "вътре" в съня, че ми трябваше ужасно много време да се "върна". Малко се изплаших. Вярно, че като се повиши температурата на мозъка, на човек му се случват странни неща, но мисля, че няма да дочета тази книга до край :-)
От понеделник се зареждам в новия офис и запретвам ръкави за яко бачкане :-) Ако остане време - и за училище.
Отивам да се разкрасявам за довечера :-) Все пак трябва да съм съответно хубава на домакина :-)
Да си купонясвате в събота вечер! :-)

Вече не мога да измислям заглавия :-)

Този дълъг период на неписане не беше почивка от Кафка :-) Времето беше дефицитно. Е, то и в момента е. Открадвам няколко минути от упражнението по Редакционно-издателски системи, за да напиша това-онова.
Няколко реда за честитки:
1. Шефът се сдоби с нова кола :-)
2. Сестра ми помъдря с 1 година на 11.03.
3. Шефът възмъжа с 1 година на 15.03.
4. Симонка и Добри последваха примера на горните на 16.03.
Всички поводи бяха тържествено отбелязани!
На 15 и 16 - малък трип до вилата. Съботата я прекарахме в готвене, подклаждане на гъня в камината и четене на Атанас Далчев, а неделята - в миене на чинии. Покарах стотина километра на връщане към София ;-)

Ходенето на лекции е много полезна работа. Успявам да усвоя 2/3 от информацията само от едното чуване. Проблемът е, че ми изяжда твърде много време и не мога да работя пълноценно. Така че ученолюбието ми ще бъде скъсено от някой край :-) Но много ме кефи да слушам Милена Цветкова /например :-)/, въпреки, че след нейните лекции съм като изцден лимон. Тръгвам си от там с един тон информация в главата и желание да ровя още и още.
В работата се наблюдава типичен "летящ старт". Ентустиазмът от Университета го пренесох доста успешно в офиса и въпреки, че все още нямам конкретен видим резултат, работя усилено по постигането на поставените цели. Гледам да не се въодушевявам твърде, за да не падна после от високо :-)
Всъщност дължа голяма част от ентусиазма си на лицето Станислав Стоев. На това, че имам свободата да обичам във всички възможни смисли на тази дума, че се чувствам истинска и пълноценна, че ми е леко на душата, че имам слънце в очите си и всички други подробности, призхождащи от действието на силното обичане :-)
Сега изчезвам, за да не изпусна съвсем труда на доц. Грета Дерменджиева
П.П. Усмихвайте се и не се оплаквайте, освен когато е крайно наложително! :-)

Кафкианско

Само преди седмица бях възмутена от лицето Франц Кафка до мозъка на костите си. Е, нещата търпят промяна :-) Слава на Бога...
Наложи се да прочета "Процесът" и "Метаморфозата" и да ги представя пред целия курс кандидат-книгоиздатели. Докато четях, проклинах Кафка - и мислено, и гласно. Изправена пред колегите, обаче, дума след дума, започна да ми просветва защо Кафка е Голям.
Ето малко история...
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 г. в еврейско семейство. Бащата е деспотичн търговец с презрително отношение към литературните стремления на сина си. Франц получава юридическо образование и през целия си живот работи в застрахователна фирма. Пише предимно нощем. Последните си години Кафка прекарва в различни санаториуми в търсене на спасение от туберколозата. Умира в Кирлинг, край Виена през 1924 г.
Посочван най-често като виден модернист, Кафка е титулован като един от "тримата влъхви" на модернизма. Другите двама са Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Модернизмът е литературно "течение" /???/, което се разгръща в края на XIX и началото на XX в. Върховите модернистични постижения са от периода между двете световни войни. Характерното за модернизма е, че отрича традицията и се насочва към новото. В контрапункт на реализма и натурализма от предходните десетилетия, модернизмът се "изразява" във и чрез абсурдност, гротескност, свръхреализъм.
Това беше от учебниците.
От мен:
Това, което ме възмути у Кафка, беше липсата на смисъл, абсурдната незаинтересованост на героите от собственото им битие. Няма сюжет, няма действие, няма развитие. Героите не си задават въпросите "Защо?", "Кой?", "Какво?" И ми беше нужно време и да започна да изразявам гласно мисловния си поток, за да разбера, че именно това, което предизвика възмущението ми, е ценното не само у Кафка, но и в целия модернизъм - можеш да влагаш в творбата /литературна, изобразителна, музикална и т.н./ свой собствен смисъл.
Много дълго взе да става...
To be continued... :-)