неделя, 9 март 2008 г.

Кафкианско



Само преди седмица бях възмутена от лицето Франц Кафка до мозъка на костите си. Е, нещата търпят промяна :-) Слава на Бога...
Наложи се да прочета "Процесът" и "Метаморфозата" и да ги представя пред целия курс кандидат-книгоиздатели. Докато четях, проклинах Кафка - и мислено, и гласно. Изправена пред колегите, обаче, дума след дума, започна да ми просветва защо Кафка е Голям.
Ето малко история...
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 г. в еврейско семейство. Бащата е деспотичн търговец с презрително отношение към литературните стремления на сина си. Франц получава юридическо образование и през целия си живот работи в застрахователна фирма. Пише предимно нощем. Последните си години Кафка прекарва в различни санаториуми в търсене на спасение от туберколозата. Умира в Кирлинг, край Виена през 1924 г.
Посочван най-често като виден модернист, Кафка е титулован като един от "тримата влъхви" на модернизма. Другите двама са Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Модернизмът е литературно "течение" /???/, което се разгръща в края на XIX и началото на XX в. Върховите модернистични постижения са от периода между двете световни войни. Характерното за модернизма е, че отрича традицията и се насочва към новото. В контрапункт на реализма и натурализма от предходните десетилетия, модернизмът се "изразява" във и чрез абсурдност, гротескност, свръхреализъм.
Това беше от учебниците.
От мен:
Това, което ме възмути у Кафка, беше липсата на смисъл, абсурдната незаинтересованост на героите от собственото им битие. Няма сюжет, няма действие, няма развитие. Героите не си задават въпросите "Защо?", "Кой?", "Какво?" И ми беше нужно време и да започна да изразявам гласно мисловния си поток, за да разбера, че именно това, което предизвика възмущението ми, е ценното не само у Кафка, но и в целия модернизъм - можеш да влагаш в творбата /литературна, изобразителна, музикална и т.н./ свой собствен смисъл.
Много дълго взе да става...
To be continued... :-)

7 коментара:

Бистра каза...

много ме е яд, че не можах да дойда да те слушам :-(
не знам какви биографии си чела на кафка, аз бях запленена от една към тънкото издание на "преображението"
даже мога утре да ти я донеса

с голямо нетърпение очаквам продължението на този постинг :-)

Бистра Георгиева каза...

Иииих значи :-) Малко ще те разочаровам :-) Продължението на постинга няма да е "кафкианско", поне докато не прочета още нещо от Кафка. Но не виждам това да стане скоро. Стига ми толкова Кафка за тази година :-)
Дано се видим утре ;-)

Бистра каза...

уф, че съм
вчера ти носих книжката, но забравих да ти я дам :-)

Ins каза...

Бистре, постни го това и в блога на книгоиздаване, де!:) не се стискай хахах ;)))))) ще е интересно и полезно за другите да научават лични впечатления:)))))

Анонимен каза...

Здрасти,
Как я караш?

Стар Другар
ПП Повече стар, отколкото другар.

Marcel каза...

О, разочарован съм, че някой може да се удиви на "абсурдността" на сюжетите на Кафка! просто човекът набляга на всичко това, което му се струва "странно', т.е.- Животът...Я се опитай да го прочетеш, когато ти е много объркано, да видиш какви проблясъци ще имаш:)) Аз се опитах наскоро да чета пак (подчертавам- защото не е за 1 път) нещои от Бекет , но ми беше невъзможно- щастието пречи на човек да вижда света толкова хаотичен...
Кафка, впрочем, е имал усещането, че е безволев, че нищо не зависи от него; затова възпява резигнацията. Любовта му не е била щастлива, той не успява да създаде нормално семейство. За мен той е УЖАСНО различен от Пруст и Джойс, които са прекалено самодовлони в разсъжденията си и виждането си на живота.

Бистра Георгиева каза...

"Всеки си има вкус" - казал Зайо и се облизал под опашката.