сряда, 28 май 2008 г.

Някакви никакви работи

Днес ми е ден за възмущение :-)
1. Снощи си прибирам с трамвай номер 7 ;-) към Борово. Слизам на Мотописта и минавам през подлеза. В подлеза, от който миналата седмица демонтираха кабинката на охранителите /не че някога е имало охранител там де/, се натъкнах на едно навито, миризливо кучешко ако, което аха! да се лепне на подметката ми. Добре, че се оказах ловка.
2. Миналата седмица влизам в книжарница "Хеликон" на бул. Стамболийски. Както винаги си гледам книжки един час. Накрая погледът ми ковна Речник на символите. Уникално издание! 2 тома, всеки на цена 27,50 лв. На гърба на вторият имаше етикет, на който беше посочено, че комплектът струва 55 лв. Реших, че ще взема в момента само първия, а втория - друг път. На касата се оказа, че се продава само комплект. Вдигнах лекичък скандал на продавач-консултантките. Отвратително е просто! Каква е тая пазарна икономика, в която клиентът не може да купи каквото си иска?! Девойките се опитаха да ми пробутат "Книга на символите", която е на светлинни години зад Речника. Естествено, не им се получи номерът. Прежалих се и купих комплекта, защото познавайки книготърговците след месец-два ще го покрият и после иди, че търси.
3. Това, от което съм най-възмутена, е, че предпоследният пост в блога на Бистра И. е предизвикал цели 20 коментара. Нещо, което не се е случвало друг път в нейния блог, въпреки че е много популярен. В този пост Бистра /адашка ;-)/ споделя нещо лично, което се отнася до една от темите табу в нашето общество. И веднага се намери една сюрия народ, която да й каже, че не е очаквала подобно нещо от нея и разни подобни. Отчитам, разбира се, че някои хора се бяха изказали като пичове ;-) Но се дразня, когато хората се опитват да ни вкарват в собствените си матрици, в собствените си очаквания и виждания и изпадат в нервни кризи, когато това не се случи.

Имаме да пишем курсова работа по политология на тема "Приближаваме ли се до културата на толерантност?" Естествено, че не се приближаваме! Каква толерантност, каква култура? Нашето общество дори не е наясно, че има проблем с приемането не различния, с признаването на правото му да бъде различен. Да не говорим пък за стремеж да се реши този проблем. Ние себе си не приемаме, камоли другите.
Каква бясна курсова работа ще напиша, само аз си знам :-D
Любов? Любовта е онова, в което човек среща себе си.

4 коментара:

Илбенчо каза...

Миличка, не трупай твърде много възмущение, за да можеш да правиш място на новите и хубавите неща, които ще те изпълнят.

Прочетох и блога на другото Бистре. :) Какво да ви кажа, много ви се радвам. Радвам се, че ги има тези блогове, за да науча, че има и хора като вас. Достатъчно смели, за да бъдат себе си. Направи ми впечатление коментар, че е добре да имаш способността, чрез такива преживявания, да разбереш повече за себе си, без да твърде много да се отъждествяваш с емоционалната страна.

И разбрах още нещо за мене си. :))) Самата аз си имам предразсъдъци, защото оправдавам страхливостта си да бъда такава каквато съм, с убедеността, че не желая фалшивото съжаление на хората.

Но винаги съм се питала, всеки път ли е необходимо да се освобождаваме от рамките, като изпитваме голяма болка!???


По т.2 да ти кажа - на мен пък не ми разрешиха да си прехвърля, пари, които получавам по сметка, която аз исках, а ме задължиха да си отворя своя такава, въпреки че не исках. Правила - няма виновни.
Цалув. {}

Анонимен каза...

"Приближаваме ли се до културата на толерантност?"

Можеш ли да го дефинираш това нещо?

Бистра Георгиева каза...

Кое точно: приближаването, културата или толерантността?

Анонимен каза...

Отличная статья! большое спасибо автору за интересный материал. Удачи в развитии!!!
http://www.miriadafilms.ru/
bistrence.blogspot.com