събота, 26 юни 2010 г.

Очакваме затварянето на НБКМ :-)

Мъка ми е на душата.
Доживяхме казуса "ГДБОП - Читанка.инфо"
Не знам какво да кажа. Но нещо трябва да се каже, както направиха вече десетки хиляди колеги читатели.
Въпреки че положението е толкова трагикомично, радвам се, че се намериха толкова хора, които да нададат глас, а не просто покорно да преклонят глава, както се случва при всички изцепки през последните двайсет години.

Медалът винаги има повече от една страни.
Аз човек. Нарушено е правото ми за достъп до информация, гарантирано най-малко от Конситуцията на Р България. Няма да цитираме всички останали международни конвенции.
Аз съм читател. Купувам книги и си плащам членските карти за две библиотеки. Интернет библиотеките НЕ ми искат пари, за да имам достъп до тяхното съдържание. При все че едни хора са положили едни не малки усилия, за да дигитализират дадено съдържание. Също както при конвенционалните библиотеки, за да се ползват от голям брой хора, текстовете в Интернет библиотеките са били закупени под формата на хартиена книга някога, някъде, от някого за определена сума. Веднъж платил съответната цена за дадена книга, всеки от нас може да я предоставя на колкото си иска да души да я четат без да получава възнаграждение за това. Или както се изказа председателят на АБК, който, забележете е шеф на едно от най-големите издателства у нас, Народната библиотека и тя нарушава закона и трябва да бъде затворена. Срам и позор за издателската гилдия! Не знам с кой точно акъл (вероятно с този, който липсва) членовете на АБК избраха този човек за председател на Асоциацията!
Аз съм преводач. Ако издателите, за които превеждам, нямат нищо против, съгласна съм моите преводи да бъдат качени в Интернет.
Аз съм и издател. И издадените от мен текстове са свободно и безвъзмездно достъпни в Интернет.
Аз съм и автор. Авторските ми текстове са свободно достъпни в Интернет, както е видно от настоящата публикация.

Но в този момент възставам срещу звеното Издател!
В света, в който живеем, всеки автор с малко повече съобразителност, е в състояние сам да организира разпространението на текстовете си и да комуникира с читателите си без посредничеството на издател. Всеки средно интелигентен автор, а повечето са интелигентни над средното, е в състояние да ангажира редактор, коректор, дизайнер, ако се налага - преводач, да се свърже с печатница и да държи ВСИЧКО в свои ръце, включително ГОЛЕМИТЕ печалби, а не скромните авторски хонорари, които му се изплащат при съмнителни условия от издателите.
Най-малкото всеки автор може свободно да изтипоса текстовете си в Интернет и ако реши да не получи никакви пари за това.
Издателите най-сетне осъзнаха, че са изчезващ вид. Най-после им светна, че са една излишна брънка в комуникационната верига автор-читател. И ги хвана голямото шубе, че ще секнат лесните пари. Защото
посочете ми кой издател плаща на преводачите, на редакторите, на коректорите, на дизайнерите не фиксиран хонорар, а процент от цената на всяко продадено копие? Тайна ли е за някой, че има издателства, които печелят хиляди левове, макар и само от едно заглавие, а преводачът получава своите хипотетични 1000-2000 лв и нито стотинка повече?
Колко са издателите, на които никога не се е случвало да издадат текст с неуредени права?
Колко са издателите, които декларират реалните си приходи и реалните тиражи?
И как да ги обявяват, когато няма сила, която да ги накара да публикуват вярна информация?
Колко са издателите, които депозират задължителните екземпляри в НБКМ?
Разбира се, малоумно е да се мисли, че в страна като България може да се забогатее или да се изкарат милиони от книги. Затова и не разбрах как точно изчислиха издателите, че на КУЛТУРАТА били нанесени щети за милиони. На културата или на частния интерес са нанесени тия щети? Разлика от небето до земята.
Но между това, което издателите плащат, и това, което издателите печелят от една книга, има голяма разлика, наречена чиста печалба.
Ако родните издатели бяха малко по-начетени и в крак какво се случва в издателския бизнес по света, щяха да знаят, че още в началото на века стана ясно, че безплатният достъп до съдържанието на книгите в интернет не само, че НЕ намалява, а точно обратното - увеличава продажбите на хартиените книги. Ако издателите са чак толкова загрижени за културата, да си затворят очите и да благословят БЕЗПЛАТНИЯ достъп до книгите в интернет.
Струва ми се,че идиотската акция на ГДБОП срещу Читанка ще има противоположен на търсения ефект: вместо да се ограничи това псевдопиратство, вярвам, че все повече хора ще се мобилизират за дигитализирането на съдържанието, за което вече веднъж са платили. Читанка вече е нарицателно.
А в Интернет, знаем, има най-малко още 10 подобни читанки....

7 коментара:

Стефан Пеев каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

"не искам да изпадам в подробен коментар". Добре, че не изпадна, че щеше да е нещо ужасно.

А

Фичо каза...

Бистре, сама си споменала, че медалът винаги има две страни.
Разбирам гнева ти и знам за любовта ти към Книгата ...
Но да погледнем от другата страна на медала. И то не от страната на ГДБОП, издателите или друга пряко заинтересована страна, а от ... страната на Книгата.
"Безплатни" неща, уви, няма.
Така както е тръгнало с "безплатното" теглене на филми, музика, книги и всичко останало, просто ще дойде един момент, в който ще може да се теглят само вече създадени произведения и никой няма да има интерес да твори нещо ново, защото освен всичко друго все пак трябва и да се яде, а няма как да си изтеглиш "безплатно" хляб и сирене от нет-а, нали?
Да, по конституция всеки има право на достъп до информация, но още по-важно право е и правото на живот, респективно на изхранване - защо тогава кашкавалът е с пари???
Да, много е удобно също да си изтеглиш "безплатно" някоя програма за PC-то, а какво да каже програмистът, който е вложил години да се изучи, вложил е месеци труд, за да я създаде и е вложил усилия за да я тества?

Освен това има закони, които, добри или лоши, трябва да се спазват. Иначе настъпва хаосът.
Да, законите със сигурност трябва да се подобряват и усувършенстват, но на първо място - да се спазват.

Така че ... сложните въпроси ... обисновено нямат прости отговори.
И монетата наистина има две страни.

Бистра Георгиева каза...

Фичо, говориш ми като че да се познаваме. Така ли е? 
Съгласна съм, че трябва да се плаща за труда, който стои зад възпроизвеждането на книги. Въобще ама въобще не оспорвам това.
Но:
/следващите ми думи са реплика към и към коментара на господин Стефан Пеев.
Ще го кажа малко опростенченски, но искам да бъда разбрана от първия път.
Книгата е МЕДИЯ. Също както вестниците, списания, радиото, телевизията и интернет. Да сте чули и видели някоя от изброените медии да се издържа, т.е. да се изплаща труда на хората, които я създават, от това, че някой я консумира? Да сте чували за вестник, който да се изплаща от цената, на която се продава? Или телевизия да се издържа от това, че хората я гледат?
Колкото и специфична като медия да е книгата, рекламата е нещо, което е приложимо и към нея. Ако рекламодателите прозрат потенциала на книгата, ще плащат за реклама много по-малко отколкото до сега. А издателите ще започнат да получават много повече пари, отколкото ако чакат да се реализира тираж.
Съгласна съм, че законите са, за да се спазват. Но колкото е незаконна Читанка, толкова е незаконна и акцията на ГБОП. И двете са на ръба. Въпросът е кой ще залитне към
пропастта пръв.

Господин Пеев, благодаря ви за времето и енергията, които сте отделили, за да изчетете текста ми и да го изкоментирате. Съжалявам, че не сте проумял позицията ми. Не мога да разбера само защо и как коментирате позицията ми, след като не я разбирате?  Както и да е...
Съгласна съм с вас, че правилата, които важат по белия свят, не работят у нас. Ако работеха, цялата тая дандания нямаше да се случва.
Но, господин Стефанов,
Системата на книгата в България е СБЪРКАНА. Тотално. И има нужда от промяна, от реформа. Както всичко останало, впрочем. И ако за тази промяна е нужно „да изгори чергата” по вашите думи, аз дейно ще участвам в подпалването. Иначе няма да се получи.
В конкретния случай противопоставянето не е автор срещу издател, а издател или по-скоро разпространител срещу читател. Но дори това не променя факта, че издателите пищят, че са нарушени някакви си права, а те самите не са „чисти” и има купища автори, преводачи, редактори, които не получават мизерните си хонорари с години.
Издателствата за учебници не ги коментираме. Те са съвсем друг случай. И не знам дали забелязвате, че има твърде малко учебници, качени в интернет.
Примерът ви за софтуерните продукти беше изключително неуместен. Първо: защото говорим за различен тип „стоки”. Второ: редица автори, сред които Паоло Куелю, признават, че откакто книгите им са качени „пиратски” в интернет продажбите им значително са се увеличили. Трето: изчетете малко от коментарите на потребителите на Читанка и ще видите, че много от тях купуват хартиени копия на книгите, които са прочели на екран.
Надявам се сега позицията ми е да ви е поне малко по-ясна.

Амбъре, радвам се, че си намирал 

P.S. Господин Пеев, видях току що, че сте изтрили коментара си към моя материал. Не знам по какви съображения сте го направили, но все пак държа да ви отговоря, дори и някой да не може да проследи за какво иде реч.

Фичо каза...

Да, познаваме се бегло ;-)
(natural) ;-)

Целта ми не е да оправдавам (или защитавам) ГДБОП, а да погледнем от всички страни на казуса.

По това, което си написала за медиите - мисля че да, телевизиите и вестниците се издържат (или така би трябвало да бъде) от тези, които ги четат и гледат... и от съответните реклами.
И не съм много наясно, но не виждам как рекламите могат да бъдат приложими към книгите...
Ще е интересно да развиеш малко този въпрос.

Колкото до примера с Куелю - много добре, в такъв случай предполагам, че автори, които нямат против свободното публикуване на книгите им в интернет - биха могли да го декларират по някакъв начин, така че да няма проблем с правата и основания за акции като ГДБОП-ската ...

И още една чуденка - ако свободното разпространение в интернет наистина увеличава продажбите на хартиените копия - толкова ли пък са луди издателите, та да скачат срещу по-големи печалби за себе си, в резултат на повишените продажби ?

Бистра Георгиева каза...

Ааааааабе Натурале бееее :-) ХАхахаха радвам се, че ми четеш излиянията и взимаш отношение!
По въпроса за медиите:
Телевизиите категорично не се издържат от зрителите. Дори и националната телевизия, която би трябвало да се издържа от някаква такса, заплащана от потребителите, се финансира от бюджета, но не плащаме такса телевизор. А частните пък съвсем забрави да се издържат от друго, освен от реклами. Цената, на която се продават вестниците, не стига дори за хартията,на която са напечатани. Това го знам, защото съвсем скоро ми се наложи да полагам 2 изпита по темата.
Разбира се, че има поле за реклама в книгите. Но това, което имам да кажа по този въпрос, е обект на интелектуална собственост, която не бих желала да споделям в точно тази форма.
Приемам и одобрявам идеята авторите да декларират по някакъв начин, че са съгласни произведенията им да бъдат разпространявани в интернет.
По въпроса за увеличените продажби вследствие на свободния достъп в интернет - българският книжен пазар е твърде ограничен, за да се наблюдава значителен ефект. Дадох този пример, за да се види, че качването в интернет не влияе отрицателно на продажбите.

Фичо каза...

И аз се радвам, че ти открих блогчето ;-)

Нещо не съм ли се изразил ясно не знам, но и аз това казвам - че телевизиите и вестниците се издържат от рекламата, но когато имат читатели и зрители, защото иначе няма кой да им пусне реклами.
Това имах предвид, като споменах зрителите - зрителите, който "консумират" рекламите.

А за цената , на която се продават вестниците - ясно е, че е много малък процент от приходите.

И знам, че понякога има реклама и в книгите, на на мен ми изглежда доста странно и не знам дали са правени изследвания какъв е ефектът, но предполагам, че е доста слаб.