петък, 2 юли 2010 г.

Какво му трябва на човек....

Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.

В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.

Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?

1 коментар:

Анонимен каза...

Ох,ох,колко хубаво звучи..:)