Като бях малка вуйна ми правеше кафе в такава кафеварка. В ония не-толкова-високотехнологични време тая кафеварка ми се струваше много странна, направо извънземна. Беше ми като нещо далечно и чуждо, направо ме беше страх да я пипна.
Преди около 3 години моят любима пловдивска приятелка ме почерпи с кафе, сварено в такава кафеварка. И оттогава - о, чудо! - влюбена съм в това кафе. Аз, която обичам кафе тип "негърска пот", само да мирише и да е кафяво, за пръв път харесах силно, гъсто кафе. Сега, докато пиша, така ми се пийва едно такова кафенце, направо ме сърби върха на езика.
Днес беше един от ония смахнати дни, в които се чудиш как въобще си успял да си отвориш очите. След като го извърших тоя геройски подвиг с отварянето на очите, си написах курсовата работа по НЕУК (научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване), в 10 часа бях на изпит, даже май успях да го взема. После свърших една бърза работа, прибрах се, за да дръпна един бърз сън и да се подготвя за последвалото ходене по мъките. На прибиране в асансьора направо не можех да повярвам, че само след секунди ще съм си в леглото.
Търпението ми за отпуската е почти на изчерпване. Вече започнах обратното броене и при все това ми се струва, че заветната дата е на противоположния край на календара.
Подредила съм си в две стъклени вази морски камъчето, отгоре боцнах по едно коренче от някво цвете и всичко това залях с вода. Получиха се много сладурски дкорацийки. Все повече започва да ми харесва да се грижа за Дом, да го създавам и да го преживявам.