"От любов не се умира, от любов се живее." - Жоржи Амаду, "Тиета от Агреси" От време на време прочета нещо в блог, който следя, и се присещам, че и аз имам такова животно. Но ако и да съм човек на книгата, вярвам, че животът се живее, нито се чете, нито се пише. И все пак не е лошо човек от време на време да пописва, та да си канализира мислите :-) Ако има такива.
Като се събудих тази сутрин къмто осем и погледнах през прозореца на шестия етаж си помислих, че на земята ще е нетрупал снежец. Ама не би, рано е още. А ми се иска вече. Студът сутрин и относително силното слънце по обед ме побъркват - мен и гардероба ми. Но сигурно и това си има своето очарование. Липсата на сняг не ми попречи да изтърча в кухнята за кафе, чай и импровизирана закуска и да се върна обратно в леглото, за да прекарам в него остатъка от деня или поне по-голямата част от него. Противно на общоприетото правило за кръговрата на сезоните, за пролетта, в която животът се събужда, и есента, в която заспива, за мен есенните месеци се оказаха време на ново начало. Не, на нови начала. Затресъл ме е ентусиазмът на предизвикателството, на увереността, че мога всичко без да знам всичко; че с подкрепата на прекрасните хора, които имам в живота си, няма път, който да не мога да извървя и цел, която да не мога да постигна; че в моите собствени ръце е успехът на всички планове, които кроя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар