неделя, 22 февруари 2009 г.

Господи, колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Христо Фотев


Ако някога някоя жена ви каже, че не обича да чува думите "Колко си хубава!", не й вярвайте - лъже ви.

Ако някога някоя подобна жена ви каже, че не е важно за нея дали я намират за хубава, не й вярвайте.

Ако някога някой, мъж или жена, ви каже, че външността не е важна, не му вярвайте - лъже.

Дори онези хора, които знаят, че "същественото е невидимо за очите", които отдавна не живеят с това, което е отвън, а с това, което е отвътре.

Дори онези, за които не е важно как изглежда партньорът им, а как ги кара да се чувстват.

Дори онези, които твърдят, че нямат нужда да им повтарят, че са красиви или умни или добри или нещо си, за да се чувствам значими.

Всички.

Абсолютно всички

имат нужда да се чувстват значими

особено за значимите за тях хора.

И всички имат нужда да мислят,

че значимият за тях друг...

Абе както и да е.

Казвайте си по-често, че се обичате, защото понякога показването е много трудно за разбиране.


2 коментара:

Irina Bo каза...

Боже, какви са тия размисли по темата? :Р

Че то това си е ясно, всички обичаме да ни четкат малко или много - дори това, че са ни го казали да ни кара да се чувстваме неудобно.

Преди години първият ми рефлекс беше да си мисля, че ме бъзикат или се опитват да ме взимат на подбив.

Всичко, което предизвиква усмивка - е хубаво :)

Анонимен каза...

@Бистра thumbs up! :)

@Ирина - "Че то това си е ясно" - да де, ама нали..

А