Мило Илбенчо,
/абе все не мога да се сетя кога точно съм те кръстила така :-)/
Много ме замисли с това обичане и с това какво е в мен.
Не знам откъде ми дойде, че цялата работа с обичането се предхожда от приемането. Приемането от своя страна - със смирението. Смирението - със способността да се надсмиваш над себе си. Да не се взимаш насериозно. Да не взимаш нищо насериозно. Да можеш да махнеш с ръка на всичко и да му теглиш една.
Защото няма нищо безвъзвратно.
Даже и смъртта не е безвъзвратна, щот бая животи живеем преди Бог да реши, че може да си ни задържи вовеки без телесна обвивка.
Както и да е.
За да се заобичаш истински, спри за малко да съдиш и да оценяш. Първо себе си, а после и другите.
Обичането е много проста работа... просто го отсавяш да живее в теб.Само му направи малко място. Очисти се от предразсъдъците си, от очакванията и изискванията към себе си. Просто се порадвай на това, което си. А когато си окей със себе си, окей си и с другите. Защото просто си отворена за всичко.
Абе искам да ти кажа просто да си свиркаш и да не се втеляваш толкова.
Не забравяй, че всичко е в твоите ръце.
А щом е в тях, няма смисъл да се притесняваш за нищо.
Парфе с ягоди,корнфлейкс и шоколад
Преди 1 година
Публикации
2 коментара:
Ехей, мога ли да оставя без внимание постинг, адресиран специално до мен. :)
Вярно е, няма нищо безвъзвратно, освен любовта.
Наистина до супер гуша ми дойде от оценки и етикети, но самонаблюдавайки се, точно това е трудно да избегнеш. Е тва е голямото самозългване - спазвайки не знам си какви духовни принципи, съдиш най - много себе си. Баси и омагьосания кръг. :)))
Мога да се пробвам да ти обещая да си свиркам и да ходя боса по асфалта. Не ми остава нищо друго освен да ти кажа...БЛАГОДАРЯ. Ти си знаеш за какво.
Обичъм тъ.
Колко много се радвам когато чета твоите постинги.
:)
Публикуване на коментар