Свободата, Санчо...

Свободата не била като салам, казва един Дон Кихот на своя Санчо в популярен рекламен спот. А като какво е тогава?
Поводът за този пост е изразът "дава свобода". И се замислих за онези от нас, които приемат свободата за нещо външно от себе си.
Свободата, Санчо, е нещо, което съществува само и единствено между ушите.
Свобода е да можеш да си тръгнеш от другия, дори много да го боли. Свобода е да оставиш другия да си тръгне, дори много да те боли.
Свобода е да следваш себе си, дори когато чуваш само ругатни. Свобода е да не ругаеш другите, когато следват себе си.
Свобода е да показваш слабост, когато се очаква да си силен.
Свобода е да не очакваш.
Свобода е да знаеш Кой си, Какво и Защо си и да живееш в мир с това.
Свобода е да даваш.
И всичко е въпрос на вътрешни убеждения, на нагласа, на интелектуален багаж, на емоционална интелигентност, на духовна интелигентност - все вътрешни за човечето фактори. А тия "даваш ми - не ми даваш" са само оправдания, извинитиси, бягство от отговорност ;-)


И да знаете, че няма нищо по-ужасно и по-нещастно от самотната четка за зъби.