сряда, 19 ноември 2008 г.

"За твое добро"

Никога не съм разбирала тая реплика.
Никога не съм разбирала как може някой да си мисли, че би могъл да знае по-добре от мен кое е "доброто" за мен.
Добро по чии критерии?
Ама понякога летим в облаците и не разсъждаваме трезво.
Дрън дрън дрън бла бла бла
Кой казва, че трезвото мислене е водещото при взимането на решенията? Кой казва, че мисленето е по-важно от усещането и чувстването? Кой? КОЙ?
Кой може да ме убеди, че онова, което ми говори сърцето, е по-малко истинно от това, което ми казва главата?
Да се оставиш на усещането си, на тръпчиците, които пробягват по гръбнака ти, на живинката, която се разтича по вените ти, когато си щастлив... Това е чисто, непосредствено приемане на всичко, което Вселената ти поднася.
И не е никак ирационално. Даже напротив - интуицията е висша форма разум. Просто се проявява по друг начин.
Не е нужно някой да ми мисли доброто. Аз сама си го мисля. Даже когато изглежда, че си удрям главата в стената. Нужно ми е, за да живея с пълно сърце и да пораствам.

Човек винаги е сам. Когато се ражда и когато умира. Всички ресурси, с които разполага, са между ушите и в сърцето. А външните, от рода семейство, приятели и т.н., само го отвличат от това да види с какво разполага вътре в себе си.
А там Господ е посял зрънце от себе си.
И чака да израсне и да даде плод.

Няма коментари: