Честитки

1. За Никитка, която днес става на 4г.
2. За Нели, която вчера стана на... не знам колко :-)
3. За Бистра /аз де:-)/, която вчера взе шофЕрска книжка.
4. За Другарката, която има нова кола и повишение в служата.
5. За Мишето, която има нова работа.

Спирам :-)

Четох в Блогчето на Инчето за любовта, която вдъхновява и си помислих, че това е някоя от моите случайности. Също като онази странна случка в четвъртък сутринта на физиотерапия...
Седя си аз със затворени очи пред инфрачервената лампа и чувам рехабилитаторката да казва на една пациентка, че току-така от първия път не ставало просто да си "поръчаш" какво да сънуваш. Предишната вечер четох в "Избрано от К.Г. Юнг" за тълкуването и символиката на сънищата. Сетих се и за неговия термин "синхроничност" - вселената ти изпраща точно това, от което имаш нужда, точно когато имаш нужда. И реших да започна да си записвам сънищата, когато си ги спомня. Вчера, например, не успях. Но днешните си ги спомням :-)
От снощи имам повод да си мисля за хората, които живеят чрез интриги, хранят се, дишат от това да сплетничат. Стана ми много мъчно за тия... жалки, бедни душици, чийто смисъл на живота е да направят на другия мръсно. Това обикновено се превръща в олицетворение на народната поговорка "Който копае гроб другиму, сам пада в него." И се почувствах сигурна в себе си и окрилена от това, че не живея за другите, че не ги меря с моите мерки, че ги приемам и с лошото.
Всъщност идеше реч за вдъхновението от любов. За това, че Любовта ни прави истински, живи, осмисля ни - нас и животът ни.
Хм... думите са излишни. Те само "чупят" нещата, ограничават ги и ги слагат в рамки, които изключват всичко останало. А Онова, което е вътре, не се събира в никакви рамки, защото Е Всичко...