събота, 26 януари 2008 г.

Recycle Girl


Снимчосът е на една кофа за боклук в Пловдив. Нямам нищо друго боклучено под ръка :-) Фотограф: Топи

Днес като отидох да си изхвърля разделно събрания боклук направо мед ми покапа на сърцето: кофите за разделно събиране бяха пълни. А само преди седмица старите гадни метални контейнери бяха канари с връх, а разделните кофи - празни.
По Коледа ми стана много драго в Била. Едни девойчета на опашката пред мен обясниха на баща си как отказват да използват полиетиленовите пликове за покупки, отидоха и взеха празни кашони от Плод/Зеленчука и си натовариха пазара в тях. За сведение: аз също не ползвам найлонови торби. Но все още не мога да приуча семейството да прави същото.
Много се кефя и на един приятел, който работи в областта на възобновяемите енергийни източници. Да си призная в началото бях доста скептична и често съм му казвала, че това е causa perduta. Добре, че той не се зарази от моя скептицизъм. Даже обратното: аз прихванах от неговия оптимизъм.
Всъщност... подозирам, че зелената идея бележи такъв бум не защото, виждате ли, хората много са се осъзнали. Просто е модерно. Но в случая мотивацията може би не е най-същественото. Важното е да има резултати. А пълните кофи за разделно събиране са резултат и то положителен.
Аз собствено се опитвам да правя това-онова в посока Зелено:
1. Събирам си боклука разделно /старая се поне/.
2. Ползвам енергоспестяваща търсачка.
3. Използвам найлоновите пликове ПОНЕ по 2 пъти.
4. И разпечатаните листа също.
5. Използвам градския транспорт или "маам гащи" пеша, освен в случайте когато е крайно наложително да се използва МПС.

Не съм сигурна, че ще доживея да видя или поне да чуя за някакви конкретни положителни резултати. Но достатъчно често съм виждала грандиозни промени, които са започнали с малки стъпчици напред. А това ми стига да вярвам, че нещата са поправими и бихме могли да се отблагодарим на природата и планетата с малко повече грижа.

П.П. Да не си помислите, че ще пропусна да напиша нещо за любовта?! :-) Ще цитирам късметчето, което ми се падна в четвъртък от кафе "Лаваца": "Любовта е като цигански хазарт: тука има - тука нема... Важното е да я разпознаеш."
П.П.П. Взех си изпита по английски с абсолютна шестица и получих похвала за усета към езика. Горд! :-)))

1 коментар:

Ins каза...

хаха:)) хареса ми късметчето :))) аз затова винаги съм ентусиазирна да си поръчам нещо на Лаваца, като седна някъде на кафе:P
и усета ти за езика е наистина добър - и аз го видях това :)))) когато записвахме гласа в учебното радио,за балканския проект;)
относно еко темата - БРАВО! и ние трябва да придобием тези навици с разделното хвърляне на боклуците:))