Из "Нататък билетът не важи" - Ромен Гари

Жак Рение, ти дълбоко ме разочарова. Откривам, че имаш дребнава, спестовническа душица, че си човек на балансите, предвидимостите, осчетоводяванията и нормите на печалба. Мъжът, готов на приключения, когото познавах на младини, се е превърнал в уплашен от загуба еснаф. Ти вече не умееш да живееш в настоящето и мисълта за утрешния ден е постоянното ти притеснение. Когато сексуалните ти възможности западат, се държиш като директор на фирма, който се бои, че не ще е в състояние да посреща плащанията, и предпочита да се оттегли от поста си. А ти остават месеци, може би дори година или две, и с малко късмет ще пукнеш дотогава от инфаркт, ама не, нужни са ти кръгозори и перспективи, десетки хектари бъдеще, и ти, дето навремето рискуваше живота си всеки ден, днес имаш вместо сърце осигурителен фонд. Ето защо взех решението да скъсам с теб. На искам повече да участвам в твоите мисли, в нищожните ти суетности, жалките ти съображения от честолюбие и в готовността ти да биеш отбой, вместо да загубиш. Разделям се с теб, с мисленето ти на мъж, вкопчил се в своя златен еталон, и ще обичам Лора както мога и колкото мога, приемайки поражението, когато то се яви, подобно на всеки мъж, предопределен за своя край. Няма да напусна Лора от грижа за някакво достойнство, защото подобна грижа вече представлява липса на любов. Сбогом.