Като бях малка вуйна ми правеше кафе в такава кафеварка. В ония не-толкова-високотехнологични време тая кафеварка ми се струваше много странна, направо извънземна. Беше ми като нещо далечно и чуждо, направо ме беше страх да я пипна.
Преди около 3 години моят любима пловдивска приятелка ме почерпи с кафе, сварено в такава кафеварка. И оттогава - о, чудо! - влюбена съм в това кафе. Аз, която обичам кафе тип "негърска пот", само да мирише и да е кафяво, за пръв път харесах силно, гъсто кафе. Сега, докато пиша, така ми се пийва едно такова кафенце, направо ме сърби върха на езика.
Днес беше един от ония смахнати дни, в които се чудиш как въобще си успял да си отвориш очите. След като го извърших тоя геройски подвиг с отварянето на очите, си написах курсовата работа по НЕУК (научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване), в 10 часа бях на изпит, даже май успях да го взема. После свърших една бърза работа, прибрах се, за да дръпна един бърз сън и да се подготвя за последвалото ходене по мъките. На прибиране в асансьора направо не можех да повярвам, че само след секунди ще съм си в леглото.
Търпението ми за отпуската е почти на изчерпване. Вече започнах обратното броене и при все това ми се струва, че заветната дата е на противоположния край на календара.
Подредила съм си в две стъклени вази морски камъчето, отгоре боцнах по едно коренче от някво цвете и всичко това залях с вода. Получиха се много сладурски дкорацийки. Все повече започва да ми харесва да се грижа за Дом, да го създавам и да го преживявам.

Изгасна

Като го чух по телевизията, реших, че е поредната непроверена и непотвърдена информация. За съжаление се оказа и проверена, и потвърдена.
Тази нощ е починал Майкъл Джексън. Няма информация каква е причината, но едва ли е изненада като се имат предвид някои "особености" на живота му.
През последните години Кралят живееше далеч от светлините на прожекторите. А смъртта го застигна броени дни преди началото на дълга серия концерти, които Джако трябваше да изнесе в Лондон.
Никога не съм била "фенка" на Джексън. Но винаги съм го харесвала.
И много го уважавам, въпреки обвиненията в сексуален тормоз на деца ( и двата пъти, когато беше обвинен, съдът го оправда).
Защото само уважение заслужава човекът, който има около 750 млн продадени албума, 13 награди грами, десетки световни хитове; който си извоюва прозвището Кралят.
И ако не вярвате, питайте онези хора, които в момента са се струпали пред болницата и пред дома на Джексън.

Бооже, боже!

Хахахах
Това е коментарът на зам. председателя на НС при гледката на 6-мата депутати, които присъстват в залата на разглеждането на предложенията за промени в Семейния кодекс. Егатиму и бутафорията!
Нашето домакинство /хаха/ продължава да си събира разделно боклука, дори след като отдавна вече нямаме разделни контейнери за боклука. Не че има смисъл в това, но по-добре да не спираме, за да не губим навика. Не губете и вие надежда, че все пак, някога, идеята за разделно събиране на отпадъците ще се реализира и у нас. Не уточнвамя кога точно.
Типично за времената на сесия ми се чете, та две не виждам. Само че не учебници и лекции. Книжки ми се четат. И си угаждам де: Айзък Азимов, Исабел Алиенде, Фройд-Мройд. Всичко друго, само не и това, което трябва :-D
Цветенцата ми, миличките ми цветенца, растат като изоглавени. Много им се радвам! Особено на грейпфрутите, дето ми поникнаха от семки в саксията на кафето. Хахаха за малко да ги изскубя, преди да се светна какви са точно тия неизвестни израстъци-нашественици.
Вече започва усилено да мирише на отпуска, на море, на мързел, на четене на десетки стотици хиляди книги и всички други дребни радости, които ни карат да се чувстваме добре. Не искам да чувам за никаква работа, за никакви проекти, семинари, хотели, пътувания и подобни!А пък за изпити съвсем хахах

Long time, No seen

Това не е оригиналното видео към песента, но не намерих добро оригинално видео с добър звук. А в крайна сметка - песента е важна. Много, много любима от времето, когато бях на 16. Еххх.... ;-)
В изминалия месец успях да кръстосам няколко пъти България.
Успях да се пръсна на стотици хиляди малки парченца.
И после пак да се събера.
Е, още си личат "шевовете" на лепилото.
Поуките от моите митарства са:
1. Никога не ходете в Камчия.
2. Не си вършете работата много по-добре от това, за което ви плащат.
3. Никога, никога, никога, никога не губете надежда.
Преведох книгата най-накрая. Сигурно през юли ще излезе. Освен ако редакторът не се гътне преждевременно :-)Да пази Господ.
Бях се приготвила за някакви километрични писания. Но нещо не ми идват, да им се невиди.
Ще започвам да пиша курсова работа по Теория на превода. Ще анализирам едно стихотворение на Емили Дикинсън и се сетих за ливадата, пчелата и мечтата..
И пак за надеждата.
Много е коварна. Кара те да вярваш, че са възможни безумни неща. Но все пак, добре, че е тя.