четвъртък, 16 октомври 2008 г.

Две

Чак не може да бъде, че се разписвам за втори път и то сме една 16-ти :-)
Още на 12-ти си написах офф лайн един текст за публикуване, ама като ме завъртя шайбата и не остана време.
И аз като НБКМ и БНТ съм започнала Голямото четене, само че няма да има класации на любими романи. Захванала съм да се ограмотявам професионално. Трудя се в момента над "История на четенето" от Алберто Мангел и "451 по Фаренхайт" на Бредбъри. Първата изглежда като да е научна книга, но започва като изповед на Мангел за собствените му читателски опитности. Много приятна работа. Изглежда, че ще продължи с доста дълбоко бръкване в читателските особености, но на 33-та страница още е рано за каквито и да е констатации.
Бредбъри е съвсем друга работа. Прехвърлих половината и вече си задавам въпроса "Какъв би бил светът, ако няма книги?" и предпочитам да не си отговарям. Страх ме е от отговора. Не мога да си представя живот, в който не мога да се докосна до всички времеви, пространствени, личностни и т.н. точки, до които ме пренасят книгите. Живот, в който не мога да се скрия от себе си в книгите. Живот, в който книгите не наливат в мен като в бездънна чаша смислия, знания, Познание, преживявания и всичко друго, което носи в себе си една книга.
На кратко за "451 по Фаренхайт": действието се развива в свят, в който пожарникарте не гасят, а палят пожари. По-точно - изгарят книгите. Защото книгите са източници на нещастие, книгите те карат да мислиш, да се съмняваш, да питаш "Защо?", да чувстваш, а всичко това е много нещастна и размирна работа. Гай Монтег е потомствен пожарникар. След като една нощ заедно с книгите изгаря и собственичката им, Монтег вади пред жена си всички книги, които укрива в дома си. Жеа му прави донос и една нощ Монтег е изпратен на акция в собствения си дом. Но съмнението вече е посято в него и вместо да изгори книгите, той изгаря шефа си. И се започва - преследване, укриване и т.н. Още не знам как завършва.
В случай, че не знаете, 451 градуса по Фаренхайт е температурата, при която хартията се възпламеня и гори.
Хартията, не книгите.
Книгите никога не изгарят. Защото книгите не са хартия.

След всички тия идеологически размишление е ред на малко истински живот.
Очарована съм от работата на "Гранд Хотел София" /това е НЕплатена реклама ;-)/. Страхотно обслужване, страхотно настаняване, прекрасен ресторант. Абе всичко си беше точно както трябва да бъде за цената, която плащаме. Нищо не ми беше отказано, гостите ми бяха обгрижвани като бебета, всичко беше изпипано до най-малкия детайл. Така че, ако ви се наложи да посрещате гости и можете да си го позволите, Гранд Хотелът е мястото.
Правят най-божественярското крем брюле на света.

Няма коментари: