четвъртък, 20 декември 2007 г.

Книги, книги, книги....


Обожавам да чета бе хора! Направо съм луда! *CRAZY* Сещам се за една девойка, която работи за една от веригите книжарници и работата й се състои в това да чете книги. Представяте ли си?! Каква галеница на съдбата!
Ето ви малко препоръки:
"Един неделен ден край басейна в Кигали" - Жил Куртманш, от издателство Леге Артис
Разказва за геноцида в Руанда през 1994 г., когато хутите избиват 1 000 000 тутси. На фона на кръв, насилие, убийства, изнасилвания и спин епидемия авторът, който живее няколко години в Руанда, разказва за една съвършено чиста и нежна любов между канадски емигрант и местна жителка.
И сега тук ще се появи Влади :-Р, който ще каже, че е по-добре хората, да не знаят какво се е случило там, в Руанда, или на другите места по света, където са се случвали такива кошмари. Почти ще се съглася, ама не съвсем. Да си затворим очите пред зверствата не означава, че те ще изчезнат. А само, че ние като едни хубави сладки щраусчета ще си заровим главата в пясъка и четирибуквията ни ще стърчат на показ.
Откъсчета:
"Миличка Жантий, пред очите ти живее половината от голямата ти фамилия. В богаташката къща отсреща, точно до банановата гора, живее Жорж, един от чичовците ти. Ти не го познаваш - и така е по-добре за теб. Преди двайсетина години той си купи лична карта хуту и всеки ден се храни със свинско и спагети, за да не бъде кльощав като тутси. Той успя и стана шеф на войските на президента в общината. Именно той контролира новия бараж преди пистата. Петте къщички по-надолу са на синовете му. Вляво, малко по-високо, е къщата на Симона, сестра му, която отказа да стане хуту. Симона има пет дъщери, коя от коя по-красиви, но успя да ожени само една за един мой братовчед от Бютар. Под къщата на Симона, близо до горичката от евкалиптуси, виждаш ли голямата едноетажна къща - тя е на един друг братовчед. Той е приятел на Ландо, министъра тутси, вие вероятно го познавате. Но той е обявил дома си за продан и иска да живее в Белгия. Има също така много други, няма да ти казвам имена - семействата са толкова големи. Ние сме тук, разквартирувани по трите хълма, повече от шестстотин наследници на нашия общ прадядо, който пожелал да превърне всички нас в тутси, за да ни спаси живота и да отвори за нас вратите на белгийското училище. Сега малко повече от половината са официално тутси, а някои от тях, като теб, притежават тяхната физика. А тези, които научният план на прадядото не успя да промени, тези, които той изпусна, сега онези се готвят да ни избият, щом получат заповед за това."
"Когато слънцето залязва над Кигали, човек само може да се наслаждава на красотата на този свят. Тогава големи ята птици плетат нежни бродерии в небосклона. Вятърът е тих и прохладен. Улиците се превръщат в дълги панделки от ярки багри, които бавно се плъзгат, а върху тях мравуняк от хиляди хора тръгва от центъра и полека се заизкачва по височините на своя хълм. Когато слънцето залязва над Кигали и си седнал на някой от хълмовете, заобикалящи града, ако ти е останал къс душа, тогава не можеш да правиш нищо освен да седнеш мълчаливо и да се възхищаваш на гледката."
Днес Елица ми спаси кожата от сигурна сесийна смърт. Донесе ми всички лекции по Народопсихология и Полиграфия, така че ще мога да се подготвя и достойно да се представя на предстоящите изпити :-D

5 коментара:

Marcel каза...

Privet:) 4estit nov blog:))) koga 6te me zapoznae6 s tazi devoika, koqto tolkova mnogo obi4a da 4ete?

Бистра Георгиева каза...

Като се върнеш от Виена примерно :-)

Marcel каза...

И пиши по-често- има ли и други девойки, които оичат да четат (но не списания)?:)))

Marcel каза...

Олеле, било забранено да се пише на латиница!!! вече ще използвам онлайн-конвертор:))) Нямам кирилица на лаптопа:(

Бистра Георгиева каза...

Нали не очакваш девойките да четата Марсел Пруст? :-)