четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Шматковска приятелка

И това само защото казах, че трябва да се отнасяме към хората така както те искат да се отнасяме с тях, а не както ние искаме да се отнасят с нас. Амаха! :-)
Такааа... добрият човек Владо се опита да ме образова в боравенето с торенти, но аз като един виден индианец сбърконтих нещо и в момента аз си харесвам торенти, а той ми ги сваля и ми ги препраща. Триста осемдесет и девет хиляди седемстостин петдесет и шест благодарности! /т'ва число не знам как си го измислих :-)/
Видимо съм в добро настроение, което е често явление напоследък. И как не. Влюбена, с успешна сесия, с послушна работа... Чак сама си завиждам :-)
Е, малко съм уморена, но да не изпадаме в подробности. Важното е, че снощи концертът в зала "България" беше блестящ! Имаше само два недостатъка: церемонията по награждаването се проточи и залата беше ПРЕПЪЛНЕНА, което май не е съвсем недостатък :-)
Днес отново ми стана актуална темата за силата и слабостта. Тя периодично възкръсва при мен, особено като усетя някаква остра несправедливост. Както винаги, понеже се предполага, че като по-силна от някои хора, приемам нещата по-разумно, по-спокойно и т.н., се налага да търпя нервозването, фасоните, неможенетата на същите някои хора. И си задавам въпроса: не се ли превръщат силните хора в слуги на слабите? "Питам и отговор не чакам..." хи-хи
Напоследък ми е доста интересно да се ровя в чужди блогове. В няколко забелязах особена тенденция да се живее чрез и през думите. Въпреки, че съм почти крайно пристрастна към думите, словото и всичко, което може да се прави с тях, ми се струва много ужасен начинът, по които ограничават всичко. Наричаш нещо с една дума и край - то вече не може да бъде нещо различно. Казваш на бялото "бяло" и вече не можеш да го наречеш "черно". А пък нали бялото съдържа в себе си всички цветове включително черното. Що тогава да не можем да му казваме "черно" в някаква известна степен, питам аз? Думите правят света дуален, полярен, дуалистичен или както искате, така го наричайте. А всичко е така навързано, че нещата трудно могат да бъдат разграничени едно от друго. Просто всичко Е Едно.
Таааакаааааааа.... за любов днес няма да "говоря", защото като я облека в думи, ще й счупя единството. А Любовта е това - висша форма на Единение.
Айде.
Лека нощ.
Край.
Точка.
:-)

Няма коментари: