Световният ден на Книгата

"В началото бе Словото."
Това кратко, просто и ясно изречение е достатъчно, за да лъсне огромната сила на думите и на книгите.
По инициатива на ЮНЕСКО днес отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право. По този повод любимите ми колеги от трети курс Книгоиздаване на СУ спретват едно забавление в Докторската градинка днес от 16-16:30 часа. Ще четат приказки, ще носят сладкиши и ще пръскат любов.
Няма да отговарям на въпроса какво е книгата. Нито един отговор няма да е пълен.
За мен Книгата е Живот. Живея чрез книгите, живея в книгите, живея между книгите и т.н. Четенето е едно от нещата, които ми носят най-голямо удовлетворение и удоволствие. Четенето е най-безболезненият път за израстване, четенето е интструмент за промяна. Четенето движи цивилизацията. Четенето е емоционален, интелектуален, духовен и душевен оргазъм.
Четенето е като фуния - колкото повече четеш, толкова повече ти се чете и толкова повече виждаш още колко много има за четене.
Истинското, развиващо, променящо четене е достъпно само за силно осъзнати хора, които не се страхуват да признаят, че имат още какво да научат, които имат смелостта да се променят, да израстват.
Аз се научих да чета, когато бях на 4. Оттогава съм прочела около 1000 книги. В последните няколко години чета средно около 35 книги на година.
Винаги съм мечтала животът ми да бъде свързан с книги. Исках да работя с книги. Първо исках да стана библиотекарка, но после открих, че има и други "книжни" професии. Събитията се развиха по естествения си ход - щастливо приета да учи Книгоиздаване, доволно минала през 1-2-3 издателства, за да стигна до момента, в който ме сварвате да превеждам книги, да правя PR на книги, дори понастоящем да меценатствам книга. Това се нарича сбъдната мечта.
Не знам дали моите дрънканици ще ви накарат да четете повече. Дай Боже. Но дори и да не успеят, поне опитах.
Не знам какво видео да сложа на тоя пост. Ако някой има идея, да стреля смело.

Световният ден на Земята

Днес е.
И не размахвам пръст.
Само ви напомням, че и вие живеете тук и всички сме в един общ кюп. В кюп, в който всяка година се регистрират трайни климатични изменения, безвъзвратно изчерпване на природните ресурси, непрекъснато фатално замърсяване на околната среда. Въздухът, който дишаме е отровен, водата, която пием, съдържа какви ли не гадости, почвата, която ни храни, съдържа цялата Менделеева таблица.
И това не се случва от само себе си.Нито пък можем да върнем времето назад. Но можем в ежедневието си да правим разни дребни нещица, които да забавят "износването" на планетата и поне мъничко да й помогнат да си поеме дъх от нас.
1. Не оставяйте лампи и всякакви ел. уреди включени, когат не ви трябват.
2. Спирайте водата докато си търкате зъбите.
3. Замислете се дали не можете да преминете от стандартните аерозолни дезодоранти, към кремообразни, гелообразни такива, които се нанасят без пръскане.
4. Използвайте найлоновите пликчета колкото е възможно повече пъти. А след последната употреба ги хвърляйте в жълтия контейнер.
5. Разделното събиране на боклука не е чак толкова сложно.
6. Участвайте в Часът на Земята.

Все пак, за да се случат гореизброените неща, е важно да си почистим душите. Иначе в тях няма да има място за Земята и опазването й.

И никой да не коментира човека Майкъл Джексън, а да слуша песента.

Откъсва ми се от сърцето

Айде :-) От мен да мине :-Р Много любима песен с много готино видео :-) Надявам се всички да са довилни ха-ха-ха

Да живее ранното ставане! За 2 часа сътворих чудеса, включително миене на прозорци. В 8:45 съм готова за преводачески подвизи. Книгата е изключително интересна. Ако някой се интересува какво се случва в китайските комунистически затвори, мога да му кихна една зарибяваща глава ;-)
Вечер преди да отмъркам се наслаждавам на "Деветата порта" на Атуро Перес-Реверте. Толкова "моя" книга, че няма повече на къде. Направо ти мирише на библиотечен прах от нея, на антикварни книжарници, усещаш хартията между пръстите си...
Преди две-три години имах навика да пиша нещо като пътепис след всяко ходене някъде. В папките се намират текстове за Пловдив, Велинград, Стара Загора, Варна... Зачудих се сега що не пиша. Много проста работа: тогава пътувах сама и се заглеждах в местата, които посещавам. Сега обикалям добре придружена и нямам очи за нищо :-) Само сърце.
Оня ден участвах в така наречения опит "Горещ стол": един човек доброволно приема да бъде критикуван, обсъждан, клюкарстван и т.н. в негово присъствие. Цялата работа е, за да се преживее отхвърлянето. Мислех си в началото аз да се подложа, но после размислих. Отхвърлянето постоянно ми е по петите в реални условия. Понякога ме настига, блъска ме в гърба, падам по очи, то ме стъпква и си продължава. Аз си лежа просната известно време, но не задълго. Ставам, самоутвърждавам се едно хубаво и продължавам. Изпреварвам отхвърлянето и го оставям да ми "диша прахта". хахаха егатиму метафорите
По настоящем се нуждая от приемането на един единствен човек. И очевидно го получавам, но критериите, по които това се разбира, са малко различни за двама ни, та от време на време се вкарвам в някакви филми, които и аз не знам как така ги режисирам, че ми струват един ден рев. В крайна сметка като ми се "избистри" погледът, виждам, че няма какво повече да искам, а трябва аз малко да се вкарам в пътя и да не издребнявам.Как се самоуспокоявам само хахаха
Айде, стига писаници. Време е за работа :-)

Reflexion

Снощи една приятелка ми каза във връзка с предишния пост: "Не знаеш колко много имах нужда точно от тези думи точно в момента, в който ги прочетох."
Всъщност това, че някакви трети лица намират по нещо за себе си тук, че им харесва, че им помага да общуват с четвърти лица, е "страничен ефект". Не това целя и не го искам. Не пиша за тях. Пиша за себе си. /ей к'ва гадна егоистка съм ха-ха-ха/
Пиша основно, когато искам да кажа нещо на себе си и когато искам да кажа нещо на онзи Значим Човек в моя живот, който не обича много-много да говори. Защо не си ги говорим тия неща очи в очи ли? Защото думите са големи мръсници и изречени имат дяволската функция да обвиват в мъгла най-ярките чувства, емоции, преживявания, мисли и дрън дрън. Написани не са ми чак толкова черни. Написани не изискват отговор. Написвам ги веднъж и знам, че някога, неизвестно кога, ще бъдат прочетени. Не чакам резултат. Но когато все пак има някакъв ефект, той не идва в думи. Идва в преживяване. Айде да не се отплесвам :-)
Та заговорихме с преждеспоменатата приятелка през моя текст, та през нейното преживяване, за нещата в Другия, които ни дразнят. Голямо дразнене падна :-) ха-ха
Опре ли се веднъж до дразнене, човек си задава въпроса: "Господи, какво правя аз в такава ситуация? Какво правя аз с човек,чийто навици толкова ме дразнят?"
Компромиси. Ето това правим.
Как /не колко!!!/ трябва да обичаш някого, за да го приемеш със и въпреки всички неща в него, които ти образуват нерви?
Безкористно.
Дразненето е една червена лампичка, която ти светва всеки път, когато другият прави нещо, което не отговаря на твоята матрица/очаквания/изисквания и т.н. И това не е негов проблем, а твой. Значително по-лесно се живее, когато не се опитваш да натикаш другия в твоята си рамка, а да го оставиш да си живее по неговите собствени правила.
Ама разхвърлял си чорапите из къщата. Ми да си ги разхвърля. Чорапите са си негови, да си ги прави каквото си иска.
Ама не миел чинии. Ми който има проблем с чиниите, да ги измие.
Ти решаваш дали, какво и колко можеш да приемеш. Ако не можеш да приемеш, теглиш чертата и продължаваш по твоя си път. И така докато започнеш да приемаш.
Ако не започнеш, винаги ще има нещо, което те дразни, нещо, което ти вади очите.
Всичко е в твоите ръце и между твоите уши.
Аз за себе си съм приела, че когато обичам, никакви чорапи, чинии, "Ще го свърша, ама утре" и тям подобни, не могат да ме смутят.
Много е приятно. Спестява ти дразненето :-)

Ще разбереш

Уникален филм и уникална музика. И уникален Ръсел Кроу.

Колкото и много любов да има в една връзка, винаги единият от двамата има чувството, че обича повече, отколкото е обичан.
И това е най-естественото нещо.
И не е лошо.
На всеки му се струва, че никой никога не е обичал като него.
Където има любов, няма място за мерки и теглилки. Няма място за "много" и "малко". Нито за "Аз теб повече".
Любовта не е разменна монета. И никой не трябва да се чувства длъжен да й отговаря, само защото, виждаш ли, някой си много го обичал. Всеки сам, съзнателно или не, избира да обича и не може да иска от никой да му отвръща с взаимност.
Знам, че веднага някой ще подскочи с теорията и практиката за "даването и получаването". Знам, че равновесието се пази като получаваш толкова, колкото даваш. Но понякога това просто не сработва.
Защото всеки е такъв, какъвто е и сам избира какво, как и колко да даде. И никой няма право да се сърди или да осъжда това. Никой няма право да очаква или да изисква. И никой не е длъжен да направи избор, който да отговаря на очакванията.
И никога това кой колко обичал не трябва да бъде проблем.
Не живея за това да ме обичаш, а за това да те обичам.