Има дни

Плаче ми се.
Ама как ми се плаче...
А моментът никак не е подходящ. То кога ли е подходящ...
Понякога това мое летене в облаците и гледането позитивно на нещата ми спретва такива коварни номера. Губя реална представа за това, което се случва.
Но когато всяка твоя частичка е любов, когато искаш да прелееш в другия, да се изгуби границата, когато искаш всичко да е Едно и то почти Е, може ли тогава да допуснеш, че е възможно във всичко това да има нещо несъвършено?
А аз съм тази, която винаги повтаря, че съвършенството е в несъвършенствата. Ама че ирония на съдбата...
Сигурна съм, че е нужно само да погледна малко по-отвисоко на нещата, за да видя, че всичко се случва по възможно най-добрия начин. Но крилата нещо не успяват да ме издигнат до там. Все едно един тежък камък ми виси на крака и ми пречи да полетя.
А толкова упорито се старая да прережа връвта, с която е вързан за мен... И все съм на косъм, и все не успявам.

Почвика

от дебелата тухла, дето я превеждаааам :-)
Ей сега се нахендрих в Словеса на едно мое ревю за книгата "Нека ти разкажа..." и се затъжих за дните, когато имах време да чета книги и да пиша за тях. Сега има време за учебници и за книги, по които работя. Не и за такива за удоволствие. Не че работя без удоволствие, да не си помислите. Никога не съм предполагала, че ще ми е толкова хубаво да превеждам книга, пък била тя и за комунизма в Китай :-)
Тия дни Илбенчо ми каза, че в астрологичната ми карта планетите били щастливо натрупани и казвали, че съм "постигнала известна самодостатъчност" и за т'ва съм имала високи критерии за хората, които да пусна до себе си. И за това все търся и търся Най-доброто. Да им се невиди и планетите! Откъде ги знаят тия работи?
В "Нека ти разкажа..." проблемът на Демиан беше, че имаше много високи критерии за другите, но не и за себе си. Много ми се иска да избягам от този капан. Старая се и аз самата да отговарям на същите, че и на по-високи критерии. Не мога да искам от някого нещо, което аз самата не мога да дам. Още по-малко пък нещо, което той да не може да ми даде.
Но в крайна сметка - имам ли нуда някой да ми дава нещо? Имам всичко, което ми трябва. Нужно е само да има на кого да го давам. Да има някой способен да понесе цялата Любов, която извира от всяка клетчица, от всяко ядърце и митохондрийче, от всяка молекулка и от всяко атомче, от всяко протонче.... И айде да не разбиваме ядрото на атома, че на Ръдърфорд ще му призлее от моята физика хахаха
Тая седмица имах една много хард командировка. Но я преборих със здраво стиснати зъби и излязох от нея като победител - над себе си преди всичко. Няма такова удовлетворение и гордост! (Приберете тигърчето Мърдок, рекламата свърши :-D)

За вселената от шоколад

Мило Илбенчо,
/абе все не мога да се сетя кога точно съм те кръстила така :-)/
Много ме замисли с това обичане и с това какво е в мен.
Не знам откъде ми дойде, че цялата работа с обичането се предхожда от приемането. Приемането от своя страна - със смирението. Смирението - със способността да се надсмиваш над себе си. Да не се взимаш насериозно. Да не взимаш нищо насериозно. Да можеш да махнеш с ръка на всичко и да му теглиш една.
Защото няма нищо безвъзвратно.
Даже и смъртта не е безвъзвратна, щот бая животи живеем преди Бог да реши, че може да си ни задържи вовеки без телесна обвивка.
Както и да е.
За да се заобичаш истински, спри за малко да съдиш и да оценяш. Първо себе си, а после и другите.
Обичането е много проста работа... просто го отсавяш да живее в теб.Само му направи малко място. Очисти се от предразсъдъците си, от очакванията и изискванията към себе си. Просто се порадвай на това, което си. А когато си окей със себе си, окей си и с другите. Защото просто си отворена за всичко.
Абе искам да ти кажа просто да си свиркаш и да не се втеляваш толкова.
Не забравяй, че всичко е в твоите ръце.
А щом е в тях, няма смисъл да се притесняваш за нищо.

"Да те обичам цял живот, дори това да е единственото, което някога ще направя"

С тая песен сме на една вълна.
По-важното е да обичаш, отколкото да те обичат.
Не знам дали в живота има нещо по-ценно от това да обичаш. Ако някой знае нещо по-ценно, нека не ми го казва.

"Там, където е любовта, животът се ражда отново и отново" - пеят тези двамата.


"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

Само Ромен Гари може да роди такива бисери. За това толкова го обичам. Никой никога не ми е говорил по-нежно за любовта.


По едно време много ме беше ударила писателската вълна. Предполагам, че отмина в момента, в който си отговорих на собствените въпроси. Не че нямам нови. Но вече знам какво да правя с тях.
Не ми трябват отговори.
Докато обичам, нищо друго няма значение. Никакви въпроси и никакви отговори, никакви призраци от миналото и никакви призраци от бъдещето, никакви "Страх ме е" и никакви "Така не може".

Както се казва в "Мулен Руж": The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return.
По някое време всички ще разберат, че второто не е чак толкова важно.

Свободата, Санчо...

Свободата не била като салам, казва един Дон Кихот на своя Санчо в популярен рекламен спот. А като какво е тогава?
Поводът за този пост е изразът "дава свобода". И се замислих за онези от нас, които приемат свободата за нещо външно от себе си.
Свободата, Санчо, е нещо, което съществува само и единствено между ушите.
Свобода е да можеш да си тръгнеш от другия, дори много да го боли. Свобода е да оставиш другия да си тръгне, дори много да те боли.
Свобода е да следваш себе си, дори когато чуваш само ругатни. Свобода е да не ругаеш другите, когато следват себе си.
Свобода е да показваш слабост, когато се очаква да си силен.
Свобода е да не очакваш.
Свобода е да знаеш Кой си, Какво и Защо си и да живееш в мир с това.
Свобода е да даваш.
И всичко е въпрос на вътрешни убеждения, на нагласа, на интелектуален багаж, на емоционална интелигентност, на духовна интелигентност - все вътрешни за човечето фактори. А тия "даваш ми - не ми даваш" са само оправдания, извинитиси, бягство от отговорност ;-)


И да знаете, че няма нищо по-ужасно и по-нещастно от самотната четка за зъби.

Куку-руку

Малко е късно за Весела Коледа, но все още става за Честита нова година.
Та, мили другарчета, честита нова година!
Пожелавам ви всички земни и небесни радости.
Пожелавам ви да постигнете всичко, за което се борите, да получите всичко, което искате. А когато го получите, да съумеете да го оцените и да го опазите. И да му се радвате, ей!
Пожелавам ви да обичате с цялото си сърце, душа, разум, глупост and so on. Защото няма нищо по-хубаво от това да обичаш, да тече по вените ти, да прелива от очите ти, да цъфти на устните ти.
И леко адаптиране към работния ритъм ;-)