събота, 19 септември 2009 г.

.



Вчера сутринта, докато приветствах първите симптоми на ПМС, т.е. бях в особено сълзливо настроение, аха да отпия от кафето и гледам вътре едно човече ми се хили. Не можах да повярвам на ушите си! :Р
Излезе новият брой на списание "Обекти" - поредната продукция на кликата "Мениджър". Но - О, чудо! Списанието е читаво! Пишат за последните /?/ новини в областта на науката, технологиите, космоса, още - материали за интересни хора, за Земята, за човека, разбулват разни мистерии. Разбира се, на познатия "мениджър" стил.
Много ме кефи, че излизат от конвенционалните рамки. Пишат за четене на мисли, за роботика, за мистериите на Библията, за генетика. Страшно любопитни са статиите за космоса. Абе въобще - интересна работа.
В последните месеци започнах да чета и списание "Осем". Темите горе-долу са същите, но от един по-мистичен ъгъл, с малко езотеричен уклон. И като че ли то ми харесва повече. Например в августовския брой имаше материал за слънцеядството. В септемврийския разказват за някаква уникална тракийска колесница с не знам си какви невиждани украшения /дадох го на една приятелка и тя още не ми го е върнала да го дочета :-)/
Цялата тази описателница беше, за да ви кажа аз един материал в последните "Обекти".
Има интервю с господин Теодоси Теодосиев. Признавам си, преди да прочета в списанието, никога не бях чувала за този човек и за това, което прави. Господин Теодосиев е преподавател по физика в Казанлък. Господин Теодосиев е създател на Методика за създаване на силов интелект. В методиката на господин Теодосиев са били обучавани 8 от 12 български златни медалисти от олимпиади по физика.
Някой от вас някога чувал ли е, че 12 /дванадесет!!!/ българи са олимплийски шампиони по физика?
Сигурна съм, че всички сте чували за Румяна Нейкова, Стефка Костадинова, Мария Гроздева /хахаах не мога да се сетя за нито един мъж/. Но знаете ли името на поне един шампион по математика, по физика, по химия? И аз не знам.
Е, тогава чудно ли е защо у нас наука е мръсна дума? Нищо няма да се промени, докато под път и над път слушаме за спортни успехи, но дори не знаем имената на онези, които печелят медали в олимпиадите за знания? Още по-странното е как толкова хора успяват да се подготвят за олимпиадите при положение, че държавката ни отделя 0.4 % от БВП за образование.
Жалка работа, много жалка..

петък, 11 септември 2009 г.

Жан-Жак Русо

Миналата събота, 5 септември, едни добри хора ме поканиха в едно радио предаване заедно с Александра уж по повод Съединението, с подтекст нейната книга. В крайна сметка два часа си говорихме за Нещата от живота.
В рамките на тия 2 часа се обадиха поне 10 човека, преобладаващо мъже, които си умираха да повтарят, че на 22 животът изглеждал много розов, но, видиш ли ти, като стане човек на 35, 45 или 55, човек натрупвал много болка и страдание и разбирал, че животът е много много гаден. Един дори ми рече, че на младини Жан-Жак Русо и той гледал на света като мен през розови очила, а после взел, че се самоубил.
На всички тия хора искам да кажа, че ми е много мъчно, че са толкова нещастни. Че не са могли да се насладят на живота, че не са имали очи за красотата му, че са затворили сърцата си за всичко прекрасно, което би могло да им се случи.
Още повече ми е мъчно, че се мислят за център на света и вярват, че аз задължително ще мина по техния път, ще имам същия опит и ще преживея живота си по същия начин. Че тяхната позиция е единствена и най-вярна, че не съществува друга и каквото мислят те, това е Истината.
Въпреки всички гадости, които ми наговориха, искам да им благодаря. Благодаря им за това, че чрез тях аз за себе си се утвърдих като човешко същество, утвърдих позицията си и съм по-сигурна от всякога, че гледната точка за света, която съм си избрала, е най-правилна за мен и ще продължавам да живея според нея. А всички останали са свободни да избират каквото поискат за себе си, да мрънкат и да се оплакват колкото си искат. Само моля да не се проектират върху мен.
Благодаря за вниманието
хахаха