понеделник, 23 ноември 2009 г.

Someday love will find You...



Освен ако ти не я намериш пръв.

Вметнат израз:
Тази песен на Джордж Майкъл и видеото са далечен спомен от детството ми. Бях се присетила за нея преди 2 месеца и тия дни пак нещо ми текна. Текстът не е кой знае какво, поне мен не ме впечатлява, но музиката е уникален уникум. А и Джордж Майкъл си е Джордж Майкъл.

Та да се върнем на любовта и кой какво/кого намира.
Вярвам, че всеки намира любовта след дълбоко и старателно търсене на.... себе си. Вярвам, че само когато човек стигне до себе си и се приеме и заобича, има очи за любовта. И по-важното - има сърце. Защото любовта те тества непрекъснато. Постоянно ти поставя клопки, постоянно проверява дали си готов - за нея, за другия, да го разбереш, да го приемеш, да се слееш с него и в сливането пак да знаеш кой си и да не се губиш. Постоянно изпитва израстването ти, човешкия ти потенциал и степента, в която си го осъзнал. Постоянно проверява дали си готов наистина да се издигнеш над всичко дребно човешко, за да преживееш Единението. Ако не си, получаваш странни сигнали - постоянно ти се струва, че другият трябва да се промени, че нещо не му е наред, че той е виновен за всичко. Всъщност съобщението в тези сигнали е да погледнеш в себе си и да се запознаш със способността си да приемаш, да признаваш на другия правото да бъде различен, без това да ти вади мозъка с кука, и освен да го признаеш- да го оставиш да живее според своите усещания и убеждения. А ако те са чак толкова различни от твоите... Е, тогава си задай въпроса: "Това ли е Моят човек?"
Не знам за кой стотен път го повтарям, но вярвайте ми
най-голямото щастие
е щастието да обичаш.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Glad You're Here



Няма видео към тази песен. Само 2-3 live изпълнение.
Уникална песен. Уникална Мейси Грей. Уникален глас.
Какво ли не правят рекламите с хората :-) Не пия Нескафе Голд, но страшно много реклами ме зарибяват за някоя песен.
През последните дни съм много обичлива.
И щастлива.
И благодарна.
Че сме заедно.
Заради и въпреки всичко.
Че се избрахме.
Че се разбрахме.
И се приехме.
Благодаря!

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Лондон ли?



Най-много ми хареса замъкът Уиндзор. Никакви Бъкингамски дворци, никакви Ковън Гардън, никакви магазини Хародс. Е, хареса ми и Natural History Museum.
Но въобще не съм впечатлена от Лондон. Времето беше отвратително, студ, тук-там слънце, вятър. Даже шопинг нямаше, щото се оказа, че английските парцали са същите като българските, даже българските са по-хубави. Кафето в Старбъкс те прави да умиргаш. Най-хубавото на това пътуване му беше, че се сдобих с 2-3 книжки, любимият пърфюм и се видяхме с хубави хора.
Тия дни имаше много работа. Гърчихме се, правихме задно салто с две превъртания само и само нещата да станат като хората и когато започнаха да стават по план, така както ги искахме, се оказа, че другата страна забъркана в тая манджа, бие отбой. Всякакви варианти за измъкване от ситуацията не проработиха. Просто трябваше да кажем на клиентите, че няма да го бъде. Никакви сърденици, отнасяния до по-висша инстанция, ултиматуми и уверения не вършат работа. Дори не можеш да се разбеснееш като хората, защото на практика това не води до нищо, освен до ирационална загуба на собствена енергия, която после трудно може да се възстанови. Веднага се захващаме със следващия проект, така и така сме набрали скорост, няма да я оставим неоползотворена я.
Бясна съм и за друго. Преди около година встъпих в бизнес отношения с един издател. Големи планове, голямо чудо, едни обещания, ум да ти зайде. Книгата е на пазара от около 3 месеца, а единственото, което той прави е да констатира "колко са ужасни продажбите". Първо: продажбите въобще не са ужасни. За първия месец се продадоха толкова екземпляра, колкото някои други заглавия продават за година. Второ: дори и да са ужасни, ми направи, аджеба, нещо, за да не са ужасни. Искрено вярвам и съм убедена, че издателската работа не свършва с взимането на книгата от печатницата и транспортирането й до някоя борса. Точно обратното - именно тогава започва истинската работа на издателя - да направи така, че хората да купуват продукта му.
Набрала съм и на един друг издател, който се опитва да ме изкара по-глупава от не знам и аз какво. Толкова грозно иска да ме излъже за пари, че направо се чудя как е възможно някой да си помисли подобни сценарии. Чудя се, хората като ме видят, че съм млада, що решават, че могат да ме пускат по пързалката?
И все пак на вън един прекрасен кандидат-зимен ден. Слънце се опитва да проблясвам, но студът пощипва. Аз ще вдигам гълъбите към работа и дано днешният ден доведе до нещо продуктивно.
П.П. Не ходете в Лондон през есента.