вторник, 20 юли 2010 г.
Само за жени
Нямах търпение да напиша текста за книгата на Моника Василева „Подари си желаното тяло”.
Моника Василева е прекрасна млада дама, която е успяла да достигне до същността на това да бъдеш Жена – да обичаш себе си и тялото си със същата сила, с която обичаш и другите.
Със своята първа книга Моника иска да предаде тази женска мъдрост и на нас – всички ние, които все намираме по нещо недостатъчно слабо, недобре оформено, прекалено пухкаво или твърде кокалесто в телата ни. И макар че „Подари си желаното тяло” е замислена като програма за отслабване, това е книга за храненето, но не за това, което слагаме в устата си, а за това, което отглеждаме в душите и умовете си. За това как и колко се грижим за себе си и какво бихме могли да променим в начина си на живот така, че да се чувстваме по-здрави, по-енергични и по-успешни, да се чувстваме повече Жени.
„Девет седмично пътешествие към красотата и хармонията” е ключът, който ни дава подзаглавието за онова, което ни очаква в книгата. То има малко общо със стриктно спазване на диети. За сметка на това Моника ни предава своя опит за неща, които рядко попадат във фокуса на вниманието ни: колко е важно да сме наясно с емоциите си, да се освободим от чувството за вина, да почистим и подредим не само телата, но и умовете и домовете си, да се радваме на всичко, което ни поднася животът и да се забавляваме, но с чувство за отговорност към себе си.
Във всяка от деветте глави (по една за всяка седмица от пътешествието към новото ни Аз) Моника ни е подготвила малко „теория”, щипка от своите преживявания, по няколко ценни упражнения, понякога – указания как да си водим дневник, по едно съкровено пожелание и по няколко приключения, с които ни предизвиква да вземем нещата в свои ръце и да доведем промяната в живота си.
И макар че това е дебютът на Моника като писател, книгата й е написана леко и увлекателно, с много хумор, но най-вече е изпълнена с огромна любов към Жената и Женското начало.
Адмирации заслужават и издателите AMG Publishign, които, верни на издателската си линия да публикуват книги за здравословен начин на живот, проявяват дързостта да заложат на роден автор и то в толкова деликатна и специална тема.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Някой, ако може, да го произнесе
Остана ли някой неразбрал, че съм пощуряла тия дни по Maksim Mrvica? А ще се намери ли някой да произнере фамилията? :-)
Този човек е велик, уникален талант.
Той не изпълнява. Той не свири. Той ЖИВЕЕ музиката.
В първия момент, в който го видях и чух, го оприличих на Найджъл Кенеди. Но ми се струва, че Найджъл се кефи повече на ексцентричността си, отколкото на музиката.
Максим е съвсем друга вселена.
Максим Е музика.
Свързвам тая музика само с любов.
Която прониква до най-тайните и най-тъмните места.
Загнездва се.
Дебне.
Чака.
Връхлита те.
Цунами.
Помита всичко.
Опустошва.
Разчиства терена за нов живот.
Тя е и семенцето.
И слънцето.
И водата.
И почвата.
И въздуха.
И вятъра в косите.
И дъха в дробовете.
И...
стига, че се отплеснах.
Просто обичайте. Защото, както се казваше в една книга, на-която-сега-не-си-спомням-заглавието: Живот без любов, живот ли е?
вторник, 6 юли 2010 г.
If I Can Melt Your Heart
Много обичам тоя ремикс на Frozen. Чух го за пръв път преди 8 години най-малко. Боже, все едно е било в друг живот...
Нямам какво да коментирам.
Лято. Жега. Мор.
А искам море...
И да не мисля, за нищо и никой.
Само да усещам.
петък, 2 юли 2010 г.
Какво му трябва на човек....
Цял живот (той нали е много дълъг хахаха) съм си мечтала за следната идилия:
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.
В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.
Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?
Къща на морето (разбирай, верандата излиза на плажа)
Аз си работя вкъщи
с книги.
Пия си горещо сладко кафе.
Не ми дреме за домакинската работа.
Навън бушува лятна буря.
Аз си слушам някаква джиджана музичка.
И си гледам кефа.
В момента правя следното:
Работя си една книжка вкъщи (превеждам)
До мен дими една чаена чаша кафе.
Навън всеки момент ще загърми и затрещи.
Слушам готина музичка от един не чак толкова готин турски сериал.
Единственото, което липсва, е къщата на морето, но вярвам, че и нея скоро ще я стъкмим.
Все по-често си давам сметка, че е много здравословно да се следва онова банално клише "Живей за мига!" Днес си тук, утре не, така че какво има толкова да му се мисли!?
Абонамент за:
Публикации (Atom)